Тя вярва, че ще спечели изборите. Иска да е следващият премиер на България. Тя е Корнелия Нинова.

Коя обаче е Корнелия Нинова и като гласуваме за нея, не получаваме ли син хамелеон, продуциран в лабораториите на Иван Костов? Зад новата мъгла на „промяната“ през „Позитано“ 20 и Социнтерна не дебне ли спотаен точно Командира от Драгалевци?

В далечната 1997 г. СДС печели изборите. Парламентът е със синьо болшинство, президентът също е син. СДС за пръв път държи цялата власт в ръцете си. Иван Костов е на върха на славата, неговото мнение не търпи възражение, а думата му е закон.

Няколко правителства преди това се опитваха да правят приватизация, но тя все се оказваше половинчата и неудачна. Останаха обаче големи и апетитни хапки. Предстоеше подмяна на ръководните кадри на подлежащите на раздържавяване големи фирми. Без съмнение тези въпроси се решават на най-високо равнище и сигурно последната дума е била на Иван Костов.

За изпълнителен директор на „Техноимпекс” е назначена неизвестната, твърде млада – на 28 години, и без никакъв управленски опит, Корнелия Нинова. Тя поема председателския борд на директорите на ”Техноимпортекспорт” – друго външнотърговско дружество валутен гигант.

Всъщност Корнелия Нинова е юрист и има 2 години трудов стаж. През 1995 г. за няколко месеца е стажант-съдия в Софийски градски съд. През 1996 г. за кратко е юрисконсулт в Столична община. През 1996-1997 г., също за кратко, за по-малко от година работи като следовател в Столичното следствие, а от март до август 1997 г. е юрисконсулт в БТК.

През есента на 1997 г. много служители от бившето Министерство на търговията и туризма си спомнят как „на крилете на изборната победа на СДС”, г-жа Корнелия  Петрова Нинова пристига и веднага е уредена за контрольор на ИНКО ЕООД – една от ключовите тайни организации, създадени от ДС и ръководени от ПГУ-ДС, търгуваща с оръжие. Но там престоят й също е много кратък.

Така в началото на септември 1997 г. Нинова е изстреляна на двата изключително високи поста в „Техноимпекс” и „Техноимпортекспорт”.

Мнозина симпатизанти на синята идея тогава си задават въпроса: „Как стават такива невероятни, направо мистериозни назначения?“

Какви могат да бъдат заслугите й пред синята власт, за да получи толкова невероятни постове.

Командирът Костов знае, но мълчи, не коментира и не дава обяснения, а това означава, че и другите трябва да мълчат и да не питат. В краткия период, в който Корнелия Нинова е работила като следовател, се е случило да води разследването на отговорен служител в телекомуникационната компания БТК.

Делото бързо било претупано, после прекратено, а служителят на БТК – напълно оправдан. И съвсем неочаквано Нинова се озовала на работа в БТК. Светкавично се сдобила с добра позиция в юридическия отдел под ръководството на същия служител от телекома, когото е разследвала.

Каква невероятна и „щастлива” случайност. Дали разследването на висшия служител от БТК не е трамплинът, който я изстрелва нависоко?

Като представител на СДС, тя с „младежки жар” поема огромния товар и на двата висши ръководни поста управлява и „Техноимпекс”, и „Техноимпортекспорт”.

По времето на правителството на Жан Виденов вицепремиерът Дончо Конакчиев е отговарял за БТК. И като представител на държавата водил преговори за нейната приватизация с „Дойчебанк“. За 25% от капитала на БТК България преговаряла за сума между 800 млн. и 1 млрд. долара, но сделката се провалила и то предимно по наша вина.

Не много след това, при управлението на Костов, вече срещу 67%, БТК е продадена за малко над 200 млн. долара. Не е ясно каква е била ролята на разследвания от Нинова висш служител от правния отдел, но вероятно и той е участвал.

Пак по решение „отгоре” и г-жа Грета Дончева е назначена за изпълнителен директор на гиганта ”Техноимпортекспорт”, а също така и за председател на борда на директорите на „Техноимпекс”?!

Биографията и управленският опит на Грета Дончева са още по-невероятни от тези на Нинова. Родена е във Велико Търново, а работи в Горна Оряховица като завеждащ склад „Готова продукция” в местния завод за палети. Изведнъж и на нея й дават два „жезъла” едновременно, две големи и тлъсти служби в София.

Първото нещо, което правят двете ръководителки – представителки на „новата власт” – СДС, е да изхвърлят началниците от предишния режим, дългогодишните директори Спас Панчев и Георги Шуманов от кабинетите им. Следващите стъпки на двете „височайши дами” са да се запознаят с икономическото и най-вече с финансовото състояние на фирмите. След това проучват по документи какви са недвижимите им имоти и други активи в страната и в чужбина. Разбират, че са брашнен чувал след поредица задгранични командировки.

Междувременно Дончева се забърква в една голяма сделка за внос на месо от Белгия и Франция, като нарежда да се преведе предварително разплащането от 800 000 долара. В последствие такъв внос в България не пристига. Липсват каквито и да било документи, че месото е влязло в страната. Не е известно какви са последиците нито за фирмата, нито за Дончева. По това време обаче съпругът на Корнелия Нинова работи в Софийската митница, а все още отношенията между двете началнички са отлични.

Грета Дончева започва да сменя един след друг директорите на задграничните представителства и да разпродава активите им. Голяма част от получената валута се прикрива. Предполага се, че една част е присвоена от Дончева, а по-голямата – е влязла в някоя партийна каса. Корнелия Нинова не може да не е била в течение на нарушенията на Дончева или да не е подразбирала за тях. В крайна сметка започнало разследване срещу Дончева.

Вниманието на Корнелия Нинова по това време е било насочено към уреждане приватизацията на „Техноимпекс”. Когато Дончева научава, че Нинова вече е направила и оглавила РМД, което е приватизирало под носа й „Техноимпекс”, казват, че откачила. От яд заповядала да изхвърлят от двора – собственост на „Техноекспортимпорт”, всички служебни и лични коли на „Техноимпекс”.

Дончева е разследвана, а Нинова остава чиста като девица. Приватизацията е извършена успешно и до 2005 г. Корнелия Нинова е изпълнителен директор на вече новия „Техноимпекс 98”, едноличен и пълновластен господар на частното предприятие.

По същото време е приватизирано друго голямо външнотърговско дружество – „Минералимпекс“, а в съвета на директорите се оказва съпругът на Корнелия Нинова – Митко Нинов.

„Корнелия Нинова бе приватизатор на „Техноимпекс“ по времето на Иван Костов. Като приватизатор на „Техноимпекс“ и притежател на контролния пакет акции, които само по номинал са 4 милиона нови лева, сегашни пари, само че към 1999 година те значат много повече, как таз следователка с 2-3 години стаж извади тези 4 милиона , за да плати акциите. И изведнъж тези акции изчезват. Вие или сте ги продали, или сте ги подарили. Съдя по фирмените дела“, коментира пред агенция ПИК, Татяна Дончева, лидер на „Движение 21“.

Ето как става всичко. Годината е 1997 г. СДС от няколко месеца е на власт, след като спечели вота на близо 53% на българите. „Няма да ви предадем, няма да ви излъжем“ гъгнеше по митинги и срещи другарят Иван Костов. И веднага ни излъга.

Назначи криптокомунистически подводници. Една от тях е Корнелия Нинова, предложена на Командира от Йордан Соколов – едната от доведените дъщери на тогавашния председател на парламента и на практика тогава втори човек в СДС е близка приятелка на мизийската другарка. Седесарските влъхви Костов, Соколов, Стоянов и Михайлова (Нейнски), които иначе ни продъниха ушите с клетви срещу комунистите и ченгетата, изпоназначиха цели орди от тях, когато се озоваха с цялата власт в ръцете си.

Първоначално, за период от около една година Нинова става зам.-председател на Съвета на директорите на дружеството „Техноимпортекспорт“. Това е „малката правда“ за седесарския период на днешната БСП председателка.

„Голямата правда“ се крие в едно друго назначение – през 1997 г. Корнелия Нинова е инсталирана за изпълнителен директор на „Техноимпекс“ АД – дружество, създадено през 1966 г. с предмет на дейност „оказване на научно, културно и техническо съдействие на други страни чрез предоставяне на специалисти в областта на науката, образованието, здравеопазването, промишлеността, строителството, селското стопанство, културата и др. и приемане на чужди граждани на производствено-техническо обучение в НРБ“. Става дума за дейност, свързана основно с държави като Мароко, Тунис, Сирия, Ангола, Зимбабве, като само в последната държава дружеството е имало недвижима собственост, оценена на над 1,5 млн. щатски долара.

Със Заповед РД №18-629 от 14 август 1997 г. на министъра на търговията и туризма Валентин Василев е утвърден уставът на дружеството и новият Съвет на директорите в състав: Грета Дончева Дончева – председател, Корнелия Петрова Нинова – изпълнителен директор и Атанас Петров Петков-член. Сагата по приватизацията и следприватизационния контрол на това дружество е като лекция по безсрамие.

На 13 януари 1999 г. между тогавашния министър на търговията и туризма Валентин Василев и другарката Корнелия Нинова, в качеството й на изпълнителен директор на работническо-мениджърското дружество (РМД) „Техноимпекс-98“ АД, е сключен договор за приватизационна продажба на 67 на сто от капитала на „Техноимпекс“ ЕАД.

Днешната боркиня с приватизациите и продажбите всъщност е започнала своята кариера със същото. Нещо повече, натрупала е своята опитност по времето на най-грабителското управление, което се е появявало в най-новата ни история – това на другаря Иван Йорданов Костов. И още, натрупала е своята опитност, докато се е занимавала с най-вонящата част от тогавашната приватизация – тази чрез т.нар. РМД-та, които народният фолклор нарече „разбойническо-мениджърски дружества“. Дори само този факт е достатъчен да се направи изводът за пълното разминаване между това, което Нинова е говорила, говори и ще говори и това, което е правила, прави и ще прави.

Общата покупна цена на акциите на дружеството е в размер на 700 000 (седемстотин хиляди) щатски долара, но купувачът, когото Нинова представлява като изпълнителен директор, се задължава съгласно чл.4.1 да плати „в деня на сключването на настоящия договор едва 10 на сто от цената по чл.4, в размер на 70 000 (седемдесет хиляди) щатски долара, намалена с внесения депозит за участие в преговорите с потенциални купувачи в размер на 27 921 щатски долара…“.

Няма лъжа, няма измама – вижте факсимилетата на договора.

Остатъкът от цената в размер на 630 000 щатски долара ще се изплаща за срок от 10 години на равни годишни вноски, при това внасяни на две части. Не стига че 90% от цената е разсрочена за толкова дълго време, ами и годишните вноски са разбити на половингодишни. Това са условия за много приближени на другаря Костов и кликата му хора!

Такива условия за простосмъртни няма. Не знам колко от вас забелязаха и нещо друго – РМД-то на другарката Нинова е избрано по метода на „преговори с потенциален купувач“. Не чрез търг, не чрез конкурс, а чрез този метод, който носи най-голям корупционен потенциал.

Сигурно е чиста случайност, че точно през 1999 г. Корнелия Нинова придобива следните недвижими имоти – ателие в София с разгърната застроена площ 125 кв. м и гараж с разгърната застроена площ 23 кв. м. – записано е черно на бяло в декларацията й пред Сметната палата от 2007 г.

Да видим какво се случва няколко месеца по-късно. На 7 септември 1999 г. е подписано „Допълнително споразумение към договор за приватизационна продажба на 5219 акции, представляващи 67 на сто от капитала на „Техноимпекс“ ЕАД“. Подписите под него отново са на министъра Валентин Василев и на Корнелия Нинова. Какво съдържа това допълнително споразумение? Изменя се чл. 4 от приватизационния договор и придобива следната редакция:

„Купувачът се задължава да заплати на Продавача 30 (тридесет) на сто от цената по чл.3 чрез превод по банкова сметка, посочена от Продавача и 70 (седемдесет) на сто от цената по чл. 3 чрез всички видове платежни средства, признати за редовно платежно средство в приватизацията“.

Знаете ли какво означава това?

Че в ход е пуснато тайното оръжие! Компенсаторките – емблемата на приватизацията по модела на другарите Костов, Божков и Гетова. Но не си помисляйте дори, че парадът на безсрамието на Корнелия Нинова и костовашката клика спира дотук. Съвсем не. На 14 октомври 1999 г. е подписано ново „Допълнително споразумение към Договор за приватизационна продажба на 5219 акции, представляващи 67 на сто от капитала на „Техноимпекс“ ЕАД“. Този път са руинирани чл.13 и чл.14 от Договора. Първият се отнася към ангажиментите на купувача да запази определен брой работни места, а вторият – към поетите от купувача като ангажимент определен обем инвестиции.

Както виждате от факсимилето, този обем е съкратен от 700 000 щатски долара на 600 000 щатски долара. „Хубавичко“, както обичаше да казва навремето един седесар, когато намажеше филията около някоя сделка!

Безсрамието не спира дотук, а продължава – за ужас на всеки, който има елементарен морал и принципи. На 16 декември 1999 г. министърът на търговията и туризма Валентин Василев (на когото остава много малко време на този пост) и другарката Корнелия Нинова подписват поредно „Допълнително споразумение към договор от 13.01.1999 г. за приватизационна продажба на „Техноимпекс“ ЕАД“. Двете страни се споразумяват за следното – напълно се отменят чл. 13, 17 и 24 от Договора (вече сами можете да видите за какво се отнасят, като прочетете факсимилетата). Перверзията е в поредната промяна на чл. 14, който след редакцията придобива следния текст:

„Купувачът се задължава да направи инвестиции в дружеството на обща стойност 300 000 щатски долара“.

Въпреки тези скандални редукции и преработвания на първоначално подписания приватизационен договор, когато Агенцията за следприватизационен контрол започва проверка за изпълнението на тези драстично намалени задължения на РМД-то, се оказва, че и те не са изпълнени. Агенцията за следприватизационен контрол завежда дело срещу РМД „Техноимпекс-98“ и нейните юристи пишат в исковата молба, че съгласно чл.14 от договор РМД-то се е задължило да направи инвестиции съгласно постигнатите договорености при проведените преговори с потенциални купувачи.

„При извършена на 01.08.2001 г. проверка на изпълнението на посоченото задължение е констатирано пълно неизпълнение, поради което на купувача е начислена неустойка в размер на 50 000“, допълват юристите на Агенцията.

Първото решение по казуса, произнесено от Калоян Топалов, тогава съдия в Софийски районен съд, е, че РМД-то на другарката Корнелия Нинова не дължи неустойка. С Решение от 10 януари 2005 г. по търговско дело №1503/02 по описа на Софийски градски съд обаче РМД „Техноимпекс-98“ е осъдено да заплати в полза на Агенцията за следприватизационен контрол:

– сума в размер на 50 000 щ.д., представляваща неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма по приватизационния договор за отчетен период 1999 г., заедно със законната лихва върху нея, считано от 28.12.2002 г. до окончателното й изплащане;

– сума в размер на 20 604,33 щ.д. – представляваща мораторна лихва върху неустойката, считано от 01.02.2000 г. до 28.12.2002 г.;

– сума в размер на 90 лв., представляваща деловодни разноски;

– сума в размер на 3002 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на въззивна жалба, подадена от „Техноимпекс“ АД, е образувано въззивно гражданско дело № 689/05 г. по описа на Софийски апелативен съд. С Решение № 21 от 17.03.2006 г. Софийският апелативен съд оставя в сила първоинстанционното решение. С издадения изпълнителен лист „Техноимпекс-98“ АД е осъдено да плати 70 604,33 щ.д. (другите две суми от исковата молба в размер на 90 лв. и 3002 лв. не са включени).

Към тази дата другарката Корнелия Нинова е обърнала палачинката на 180 градуса – вече повече от половин година тя заема поста зам.-министър на икономиката при своя демиург Р.Овч. от БСП.

Нали знаете – при несвикналите в екстремните политическите лупинги нейните акробатични номера биха довели до позивни за повръщане. Може би не е случайно, че избра майстор на лупингите и за кандидат-президент на БСП. Забравя обаче, че екстремното лупингуване често води до необратими катастрофи. Това морал, принципи, ценности, идеали – вятър и мъгла е за тази порода хора.

Как завършва сагата ли? С Определение № 44/04.05.2007 г. на Върховния касационен съд е решено, че се оставя без разглеждане касационната жалба на „Техноимпекс-98“ срещу Решение № 21/17.03.2006 г. на Софийския апелативен съд.

Истината обаче се оказа още по-скандална. Новооткрити документи, които виждате като факсимилета, доказват, че Корнелия Нинова към датата 14 юни 2005 г. е притежавала много повече от 5550 акции. Към тази дата тя е била горд собственик на 7260 броя акции или около 48% от капитала на РМД-то, приватизирало „Техноимпекс“. 

Преди година тя казва, че работниците купили предприятието, а не тя. Всъщност Корнелия Нинова сътвори грандиозна неистина с думите си, че РМД-то, което е участвало в приватизацията на „Техноимпекс“, е било собственост на работниците там. Документите напълно я опровергават – собственоръчно подписана от другарката Нинова декларация от 2004 г.

ДЕКЛАРАЦИЯ

Долуподписаната Корнелия Петрова Нинова, ЕГН – 690116…., притежаваща лична карта № 16407…., издадена на 15.12.2000 г. от МВР гр. София, акционер в дружество „Техноимпекс 98“ АД

ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ:

Като акционер в дружество „Техноимпекс 98“ АД притежавам повече от три месеца 5550 бр. акции, представляващи 37 % от капитала на дружеството“.

Следва собственоръчният подпис на Корнелия Петрова Нинова.

Става ясно, че през 2004 г. без никакво съмнение тя е притежавала 5550 бр. акции на РМД „Техноимпекс 98“ АД, които впоследствие е продала за петцифрена сума. Продажбата на тези акции и получената сума са отразени в нейните данъчни декларации – 65 000 лв. От декларациите виждаме, че същата година тя се е сдобила с апартаментче – 89 кв. м. Изводите оставям на вас.

Това е второто интересно съвпадение в данъчните декларации на другарката – когато през 1999 г. тя участва в приватизацията на „Техноимпекс“, това веднага се отразява на имотното й състояние в посока нагоре. През 1999 г., когато РМД-то на другарката придобива „Техноимпекс“, тя пък придобива ателие от 125 кв.м. и гараж от 23 кв.м. Това е чиста случайност.

Източник: ПИК