Don't Miss

ЗЛОВЕЩО И БРУТАЛНО РАЗКРИТИЕ! Марио Заека: Мирослава умря за 5 секунди

                              

Брутално и хладнокравно – така както само убиец може да разкаже – така звучи разказът на Марио Любенов-Заека от затворническата килия за отвличането и убийството на перничанката Мирослава Николова.

От изповедта му пред столичен вестник става ясно, че Заека се решава на отвличането, тъй като му трябват пари, за да избяга с любовницата си за Бургас. В пъкления план се включват и пернишкият бандит Стойчо Стоев-Чочо и лихварят Венцислав Димитров-Мечан.

На тримата авери помага и любовницата на Марио – К.Л. Съучастниците първоначално решават да отвлекат получилия огромно наследство от починалия си баща Борислав Чолев. Планът пропада и те се насочват към сестрата на гаджето му – Мирослава.

Внимателно проучват навиците и графика на девойката и я похищават в понеделник, 7.11.2011 година, веднага след тренировката й по таекуондо. Поискан е откуп за живота й от 250 000 евро. Пет дни Мирослава е държана в плен, когато бандитите научават, че полицията е уведомена и разследва отвличането. Подплашените съучастници решават, че пари няма да могат да вземат и трябва да се отърват от момичето.

„Мирослава умря за 5 секунди!“, шокиращо заявява Марио Любенов- Заека.

„В изоставен гараж, в съседство на този, в който държахме момичето, се събрахме аз, Венцислав Димитров-Мечан и Стойчо Стоев-Чочо. Решихме, че пари няма да вземем, а Мирослава щеше да ни разпознае, ако я пуснем. Освен това на няколко пъти я бяхме качвали в апартамента на Стойчо, тъй като й ставаше лошо и повръщаше, щеше да се сети къде е била. Решението беше единодушно, че ако бъде пусната, рано или късно полицията ще стигне до нас. Започнахме да обсъждаме как да бъде извършено убийството“, разказва Заека защо се налага да бъде ликвидирана 17-годишната девойка.

„Първо предложих да я убием с пистолет, но Мечан ми каза, че може да има входна и изходна рана, кръв, следи… затова не е добра идея. Той предложи друго. Тъй като Венци Димитров се занимаваше с лихварство, имаше си способи… даже мен и Стойчо ни е пращал на хора, които не си плащат кредите навреме. Освен обичайните начини: побои, палежи и всичко останало, използвахме и душене от време на време. Не сме убивали, но хората ставаха по-податливи, така да се каже… Затова тримата взехме решение да стане чрез задушаване“, обяснява Заека.

„Обсъдихме и къде да стане. Мястото го предложих аз, тъй като съм спортист и често карам колело, имам наблюдение върху гористите местности край Перник. Мястото бе близо до пресъхналото езеро в Лесковец“, разказва затворникът. След като обсъждат основните неща, тримата авери решават да действат. За да бъде спокойна Мирослава, дори я лъжат, че парите за откупа са платени и ще я водят у дома.

„Тя се зарадва много“, спомня си Заека. „Качихме се в колата. Венци бе на предната седалка, Стойчо караше, а аз бях отзад, Мирослава бе в скута ми. На главата й имаше платнена торба, която взехме от гаража на Стойчо. Аз напътствах Стойчо накъде да кара. Стигнахме до мястото, което се намира след разклона за Планиница“, продължава с бруталния си разказ Марио.

„Щом стигнахме, Венци слезе и грабна кирката и правата лопата, която бяхме взели от гаража на Стойчо. – Аз отивам да търся място, оправяйте се! – каза Венци. Аз и Стойчо слязохме от колата и се спогледахме.

– Хайде, давай!- извика ми Стойчо.

– Сега веднага ли? – попитах аз.

– Да, сега веднага – тросна се Чочо.

Аз я издърпах от задната седалка, Стойчо бе хванал с две ръце примката, която бе с два пирона в двата края. Тя бе на Мечан, той имаше няколко такива, приготвени за длъжници. В момента, в който извадих Мирослава, Чочо застана зад гърба й и стегна примката. Стисна и само за 5 секунди момичето се свлече“, насълзяват се очите на затворника. „Може да не е било толкова бързо, но на мен така ми се стори“, допълва Заека.

„Мирослава остана да лежи на земята по корем. На Стойчо му стана лошо и тръгна да повръща, но аз му казах да взима торбичка или да повръща в колата, но никакви следи да не оставя навън“, обяснява Марио Любенов.

„Аз отидох при Венцислав. Копахме около час, беше тъмно, затова си светехме с две запалки с фенерче. През това време Стойчо стоеше до Мирослава“, обяснява Заека защо по-късно Чочо не може да посочи пред полицията точното местонахождение на трупа.

„Дълго време копахме с Венцислав, имаше много коренища. Изровихме дупка с дължина около 1,70 м, не беше много дълбока, около 50 см“, разказва още пандизчията.

„Върнахме се при Мирослава, придърпахме тялото до дупката, Стойчо остана до колата. Имахме няколко пликчета, съблякохме Мирослава и натъпкахме дрехите в тях. Сложихме тялото в дупката, но тя бе прекалено плитка, посипахме пръст отгоре, но пак не ставаше, затова Венцислав започна да скача върху гроба, за да слегне. Оттам са и кръвонасяданията по тялото й, които бяха установени при аутопсията на трупа. Венцислав скачаше доста грубо“, категоричен е осъденият мъж.

„Нахвърлихме и няколко клона, за да не си личи, че е копано. Върнахме се до колата и потеглихме. Венци каза: „Добре, всичко се оправи, чисти сме…“