България
Млади, необразовани и с 1000 лв. заплата
Психологията „ми не ми се учи, не ме влече просто, но как ли няма да им работя за 400 лв.“ е притеснително широко разпространена.
Но нека почнем от по-далеч.
Много често в такива ситуации са младежи от семейства, в които родителите също са нископлатени и са завършили максимум средно образование. Родители обезверени, чудещи се как да вържат месеца, псуващи системата и държавата. И по-притеснителното – родители, неосъзнаващи, че изходът от този порочен кръг е САМО И ЕДИНСТВЕНО образованието.
В такива семейства обаче то често не е на почит. Хора, които не смятат образованието за ценност и най-важен приоритет, няма как да възпитат този дух у децата си. Съответно, из градове и села растат едни младежи, които с нетърпение „избутват“ училище, без да се и замислят да продължат обучението си. Просто защото тях ученето „не ги влече“.
Животът обаче е труден и те са принудени да започнат да работят.С нулевата си квалификация и познания обаче, те просто допълват армията от бармани, сервитьорки, продавачки, бензинджии, зидаро-мазачи и изобщо, нискоквалифициран персонал.
България обаче не е Германия. На нискоквалифицирания персонал тук се плаща малко.
Така, ядосани, същите тези младежи започват, както родителите си, да псуват държавата – как можело да се бъхтят по цял ден за някакви мижави 400 лв заплата! Изобщо няма да им седят и да им работят. Съгласни са на работа, но нищо под 1000 лв.! Иначе това си е жива подигравка.
Само че милите хиляди неоправдани и експлоатирани млади българи трябва да разберат едно нещо.
За да ти дадат 1000 лв. заплата, трябва да представиш нещо в замяна – знания, умения, опит. А това може да стане, само ако си образован. Ако си избутал училище с 300 зора, няма как да взимаш 1000 лв просто ей така, щото си голям тарикат и ги разбираш нещата. В България мързелът е нископлатен. Ако не искаш да си нископлатен, седни си на задните седалищни части и запиши нещо перспективно.Наблягам на „перспективно“, защото да учиш 4 години космонавтика, а после да ревеш, че нямаш работа, е същата глупост. България няма вопиюща нужда от космонавти. Въпрос на елементарна адекватност е да не си губиш времето с глупости.
Държавата на никой не е длъжна. Сами правим избори и си носим последствията за това.
Ако изберем да си останем прости, държавата не е длъжна да ни спасява от собствената ни глупост. Същото важи и ако направим тъп избор.
Същото, междувпрочем, е валидно и ако изберем да учим до самозабрава, а после да изискваме астрономическа заплата, като че ли някой ни е длъжен да ни позлати, само защото сме избрали да учим 10 години.
Така например има хора, които завършват бакалавърска степен по нещо. После обаче решават да завършат и магистратура. Лошо няма. Само че това не им е достатъчно. Следва друга магистратура в чужбина, трета, пета, докторантура… И така неусетно се изтърколват едни 10 години в учене, които обаче са си абсолютен личен избор. След това въпросните хора осъзнават, че евентуално им е дошло време да се върнат в реалността и да започнат да работят. С първото пуснато CV обаче те отсичат, че нищо под заплата 2500 – 3000 лв. не ги интересува, защото, видиш ли, те са инвестирали толкова много в своето образование, имат 5 висши, и не могат да приемат нищо по-малко от максимума.
Това са същите неадекватници като тези, избрали да не учат.
Ами кой ви е карал да завършвате 5 висши? Да си бяхте събрали акъла и да изберете едно. Количество изобщо не означава качество. Умните хора взимат решения внимателно и адекватно. И при тях е достатъчно да вземат умно решение веднъж. Няма нужда да се преквалифицират 6 пъти и да имат 10 похабени години в учене. Никой не ви е карал да сте вечния студент. Затова и вие не принуждавайте никого да ви се възхищава и да се чувства длъжен да ви плаща по презумпция президенстка заплата.
Адекватността е ключовият момент в качественото образование. Както са неадекватни тези, които си мислят, че ще печелят луди пари без да са образовани, така са неадекватни и тези, които са „прекалено“ образовани – разхвърляли се между 5 неща и после претендиращи за автоматично почитание.
Така че, нека бъдем адекватни. На който не му достигне мозък, за да вземе правилно решение, да не се сърди на държавата.
Да, пазарът на труда у нас не е такъв, какъвто би трябвало. Нито заплатите, нито бизнесът. Но мързелът и нереалистичните очаквания нямат нищо общо с държавата. За тях сме си виновни сами.
Автор: Десислава Любомирова
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
