Don't Miss

Най-ценната находка в целия свят се намира в България. Ще се изумите като научите, че на дъното на Черно море е открит самият…

                              

Научи история си и ще разбереш, от къде си тръгнал и накъде си се запътил.

Най-сензационната находка в света се намира в банков сейф във Варна. Вместо да се проучи и да привлича туристи, този феноменален артефакт стои прашен и забравен. Страхът от оповестяването му произтича от това, че този факт ще преобърне досегашните научни тези за произхода на световните цивилизации.

Открива я Петко Димитров на 15 юли 1985 г. на около 93 метра дълбочина и на 65 километра навътре в морето от Варна. Диаметър 40 см. Височина 10 см, отдолу е със седло. Става въпрос за много фина изработка. Много симетрична. Предполага се, че не е от глина, а от пясъчник.

Откритите писмени знаци върху нея са най-старата писменост, която е съществувала до потопа и се срещат в шумерската, египетската, индийската и гръцката писменост.

Израелци са направили оферта на проф. Петко Димитров да купят находката за 60 000 долара. „Разбира се, че отказах. Това е безценна находка“, уточни изследователят. Става въпрос за така наречената чиния на Ной.

Най – древната история на България започва от времената на потопа – преди около 7500г.
Богоизбраният народ е живял там където сега се намира огромната северна плитчина на Черно море, както и Азовско море. Той е населявал най – плодородните територии, разположени около голямо сладководно езеро, където днес морето рязко става по – дълбоко.

Земите са били напоявани от пълноводните Дунав, Днепър, Днестър и Дон и са наричани в Библията Едем.

Следите на старата цивилизация лежат по дъното на Черно море и Варненския залив.

Научни експедиции откриха там останките на най – древните земни градове.

Проф. Петко Димитров, ръководител на две експедиции по нашия шелф, обяви, че преди 8000 г. старите брегове на Черно море са били на сушата и на 60 км. източно от Варна, където са живели прадедите ни и откъдето е тръгнала най-древната цивилизация в света.

Оттогава датира мегаприливът на океанските води през Босфора в най-голямото сладководно езеро.

Нахлуването е със силата на 200 Ниагарски водопада, припомни своята теза проф. Уилям Райън от Колумбийския университет, който е за втори път в България и участва в експедицията.

През 2011г. с научноизследователския кораб “Академик”  учените успели да пробият пясъка, запечатан от тинята, нахлула с мощния поток от световния океан. Те са намерили по време на сондажите част от дърво и корени от растителност.

Това потвърждава работната хипотеза на проф. Петко Димитров, че някогашното сладководно езеро е било много под морското равнище, измерено спрямо световния океан. “Следите от Черноморската Атлантида трябва да се търсят не само по море, а и на сушата” категоричен е ученият.Първата научна експедиция стартира на 1 юли 1985 г. с руската подводна лодка “Аргус”.

Ето какво споделя професорът:
Хипотезата за потопа се избистри през 1984 г., когато аз участвах в големия международен проект „Атлантида“.

Поканиха ме руснаците заедно с моя екип от 4-ма души. Работихме в Средиземно море и Атлантика и по-конкретно на подводна верига „Подковата“ край Испания, Португалия и Мароко.

Предполагахме, че долу има обекти, създадени от човешка ръка. Имах многобройни спускове с руската подводна лодка „Аргус“ на 130 метра дълбочина. След като се прибрахме насам, предложих да се спуснем и на дъното на Черно море. Руски колега ми предложи „Седни и напиши един проект“.

Аз започнах работа и в последния ден на 1984 г. на Нова година ми се обади и ми каза, че проектът е приет и за 1985 г. ми отпускат „Аргус“ и кораба „Рифт“ да работи под мое ръководство в Черно море.

“На 16 юли осъществихме спуск в палеоруслото на река Провадийска, която се е вливала в тогавашното сладководно езеро Черно море, прекосявайки целия шелф. Там, на старите брегове, аз попаднах на едни очертания на дупки на около 95 метра – това бяха два реда, подредени симетрично. Беше ясно, че става въпрос за дело на човешка ръка. След това по-навътре вече от старите брегове, на около 300-400 метра по-навътре, попаднах и на т.нар. чиния на Ной.

Учените попадат на стар пристан и некропол, намиращи се на дъното на морето, там където някога е бил брега на езерото.

Проф. Петко Димитров разказва още:

”Много хора ме питаха за тая чиния – и журналисти, и изследователи, питаха ме кое ме е водило

да я открия, аз казах: „Водеше ме Божията ръка”.

Една от работните ми тези е, че Ной е живял по нашите земи.

Предполагам, че той е живял именно тук и че корабът или Ноевият ковчег се намира погребан под дебел слой пясък по нашето крайбрежие. И че раят на Земята е бил именно тук.”

Дясната ръка на професора е един от най-прочутите дълбоководни изследователи – д-р. Балард.

Ето обаче какво си спомня П. Димитров:
”Д-р Балард си тръгна, жестоко обиден от моите и нашите опоненти в България, начело с т.нар. проф. Божидар Димитров. Те бяха много жестоко настроени против потопа в Черно море.” Това е основната роля която играят нашите псевдоисторици – да крият истината.

Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров, обаче коментира това изявление така: „Робърд Балард не правеше археологически експедиции.

На неговия кораб имаше екип от 30 отлични специалисти геолози, по нефт и газ, но нито един археолог. Балард проучваше за газ и нефт, без да плати таксата за проучване. А един периметър от няколко мили мисля, че струва 14-15 милиона долара. А Балард, плащайки един милион уж за археологически разкопки, си проучваше за газ и нефт десетки периметри, без да си плати нищо. Нито имаше разрешение от българското правителство, нито от Археологическия институт и музей към БАН. Аз не го изгоних, нямам тия правомощия. Просто писах, че е нарушил законите и какво прави действителност. И той отиде в Турция, опита се да изиграе същия номер, че търси Ноевия ковчег, който никога не е потъвал, че да бъде търсен. Турците го изгониха не след 2 години, както аз, а след две седмици. Тогава турските вестници писаха: „Турският Божидар Димитров изгони Балард за две седмици”.

И така, основната версия, която е подкрепена от гореспоменатите експедиции е, че древната цивилизация на кимерийците, развила се по бреговете до Варна, е в основата на шумерската култура на Изток след библейския потоп, настъпил около 8000 г. пр. н. е.

Населението, което остава по нашите земи, пък е в основата на създаването на  тракийската култура. Твърденията са подкрепени със солидни проучвания и факти.

Хипотезата е на проф. Петко Димитров, ръководител на “Морска геология и археология” в Института по океанология към БАН във Варна и световноизвестния американски учен Уилям Райън от лабораторията “Ламон Дохърти” на Колумбийския университет.

Двамата са подкрепени от друго светило – Уолтър Питман.

Тримата са убедени, че библейският потоп всъщност е бил в Черно море. Проф. Димитров доразработва идеята в книгата си “Черно море – Потопът и древните митове”.

Твърденията на учените са на базата на сравнителен анализ на неолитните находки, открити край Варна и Дуранкулак, както и от подводните проучвания в устието на Провадийската река. Там бяха открити потънли праисторически селища.

Всички тези данни говорят, че по нашите брегове е била люлката на цивилизацията, която е колонизирала през неолита европейската част на Средиземноморието и е излязла до бреговете на Атлантическия океан.

Данните са от сравнителен анализ на открити следи и находки по нашите земи и по бреговете на Португалия. Те свидетелстват, че преселението е осъществено по море с огромни салове и кораби.

Наскоро и варненски инженери, които работят съвместно с археолози, излязоха с позиция, че Първата цивилизация се родила край Варна. Металографските анализи показали, че тук са изработени първите сечива, които са извадили човека от пещерното му битие. Намерените оръдия на труда предхождат със столетия египетските и близкоизточните, смятат инженерите и археолозите, които с доказателствата си оборват отдавна наложените теории за произхода на цивилизацията.

Това се подкрепя и от прословутата “чиния на Ной”, която проф. Петко Димитров открива приекспедиция в Черно море на 6 юли 1985 година. Най-ценни са откритите по нея 27 писмени знаци, които според специалистите може да се окажат най-древната писменост на човечеството. Съпоставка с писмените находки на шумерите показва сходството и близостта между двете цивилизации.

Учените изследвали и златните находки от Варненския халколитен некропол, открит през 1972 г. край Варненското езеро. Това злато ПРЕДХОЖДА с близо 3000 години египетските пирамиди и е белег на най-ранната цивилизация, развивана по нашите земи.

Металографски анализи и тук доказват идентичността на златните съкровища от Североизточна България със суровините и помощните материали, с които са създадени. А от всичко това следва, че и първата металообработка в света се е състояла по нашите земи, е заключението на специалистите.

Друг знаков за световната и европейската история район у нас е Големият остров — Дуранкулак, известен сред специалистите като “Европейската Троя” и “Езерният град”, Там са открити:

– находки от палеолита (над 100 века пр.Хр.)
– селищата на първото най-древно културно, уседнало, земеделско и занаятчийско население в Европа (54 век пр.Хр.)
– първите каменни градежи в Европа (51 век пр.Хр.)
– най-старото обработено злато в света (50 век пр.Хр.)
– първи наченки на писмени знаци в човешката история (50-48 век пр.Хр.) предвестник на праисторическата Дунавска протописменост
– най-ранните форми на парично-разменни ценности (50-48 век пр.Хр.)
– тук е идентифицирана е най-стара фаза (начало 55-54 век пр.Хр.), наречена Блатница, по древното име на днешното село Дуранкулак, на европейската неолитна култура Хаманджия

Във варненското езеро е открит комплекс от селища, още в началото на века от братя Шкорпил. Те са унищожени абсолютно целенасочено при “драгиране за строителни работи в езерото”.

Северните плитчини на Черно море бяха изследвани подробно и от американски военни експедиции веднага след идването на “демокрацията”.

Множеството извадени археологически находки, снимките на дъното сканирано със специален ехосаундер, проникващ в дълбочина в грунта на които се виждат квадратни и правоъгълни основи на постройки и всички останали данни бяха засекретени. Но и без тях всяка логика и очевидни факти които не могат да се прикрият ни разкриват истината. Например сероводорода изпълващ по – дълбоките части на нашето море е резултат от гниенето на удавената природа – растения, хора и животни населявали някога Едема.

Бреговете на Босфора пасват идеално един в друг като пъзел, показвайки къде е бил разломът. Районът е сеизмично активен и се намира в непосредствена близост до границата между две тектонски плочи – Евроазиатската и Африканската. Водата е достигала до ниските части на Стара планина, където могат да се видят вкаменелости на морски миди и следи от древни пристанища.

В земите на днешна България, южна Украйна и Крим ( Стара велика и Дунавска България ) пощадените от Божия гняв праведници поставят началото на новата цивилизация. Този Богоизбран род произлиза от нашия праотец Ной. Едно от главните доказателства за това, че ние Българите сме техни преки наследници е един стар документ от IV-ти век наречен “анонимен римски хронограф”, който се съхранява във библиотеката на Ватикана. През 354-та година там е записано “ ZIEZI EX QUO VULGARES “ – ЗИЕЗИ, ОТ КОЙТО ПРОИЗЛИЗАТ БЪЛГАРИТЕ. Зиези е наш баща и внук на праотеца Ной.

СПРАВКА:
Според легендите плаващият ковчег, в който Ной спасил по един екземпляр от всички живи трави на земята при големия потоп, е бил огромен, приличащ на днешните лайнери за далечни плавания.
Оказва се обаче, че това не е така. Древен клинопис от Вавилон доказва, че Ноевият ковчег е бил тръстиков сал с кръгла форма, пише английският вестник “Гардиън”.
Това откритие е можело да се узнае още през 40-те години на миналия век. Но тогава историкът-любител Леонард Симънс, открил глинени плочки с инструкции за построяването на сала на възраст около 3700 години, не им дал гласност.
Симънс завещал плочките на сина си Дъглас. И добре, че той запознал с откритието на баща му експерта от Британския музей Ървинг Финкел.
Когато Финкел разчел надписа, останал като гръмнат. Древните плочките са първото и засега единствено писмето доказателство, което описва формата на Ноевия ковчег.
Финкел превел 60 реда клинопис, в който се съдържат наставленията на Бог към шумерския цар Атрахасис, смятан за праобраз на Ной.
Върху плочките пише как Господ повелява преди Потопа да бъде построен плавателен съд с кръгла форма, на който дължината и ширината му да бъдат еднакви. Указва се съдът да е от тръстика и палмови влакна, споени със смола за непромокаемост

Точното местонахождение на находката не се знае с точност. Самият проф. Петко Димитров все още търси мястото, където е открил артефакта. Поради липсата на апаратура преди 24 години това е много трудна задача. Този път ученият е въоръжен със съвременна техника, а на помощ пристигна световният експерт Бил Райън от Колумбийския университет.

Най-старото население, обитавало земите около Черно море, са кимерийците. След потопа хора са бягали и панически, и постепенно. По 10 – 12 сантиметра на ден се е повишавало нивото. Потопът спира до изравняване на Черно море с Мраморно море.
Хората, които са бягали на юг и са се установили в района на Месопотамия и Акад, са шумерийците. Всъщност кимерийците, които мигрират на юг, поставят началото на Шумер. Тези по западните – към Европа. Ние даваме началото на европейската култура. Днес ние може да променим европейската история.

Шумерската култура в многобройните музеи изключително прилича на варненската и дуранкулашката култура. Аз имах възможност да видя през 2007 г. неолитното селище Чатал Хюйюк в Турция, Анадола, което се смята за едно от първите селища. Там са намерени същите съдове, същата керамика, същите статуетки на божията майка и на Мислителя, който е от Дуранкулак. Почти аналогични са.

Възрастта на Чатал Хюйюк е 6200 г. пр. Хр. Хората, които са останали тук, са поставили началото на Тракийската култура. Тя има приемственост от черноморската култура. Наречена е „Варна“, защото неолитният некропол е открит през 1972 г., и защото тогава не са могли да направят аналогия с друга култура. Въпреки че тя може да се съпостави повече с други култури.

Автор: ydara.com