Повод ми дадоха сина и снахата, които ми оставиха за месец внучето да го гледам.

Указанията бяха строги.Може да яде само определени марки храни.

Да му слагам само от най-скъпите памперси.

Да не му давам кисело мляко, квасено от самата мен вкъщи, защото млякото било… вредно.

Да не му правя попарка, защото било измишльотина. Само пакетирани храни! Да не му стържа ябълка и морков и да не пие такъв сок, а само купешки, понеже имал добавени витамини. Никакви супи, никакви кашички! Само това, което го има в списъка. Така казала педиатърката в София… Ако се разболее, да ми давам само детски нурофен за температурата и никакъв антибиотик в никакъв случай, защото така пишело в интернет.

Донесоха ми и куп хомеопатични хапчета за всякаква ситуация и заминаха за месец в чужбина. За мой ужас осеммесечният ми внук се разболя. Опитах да го лекувам с всичко донесено, но не се получи. Накрая свалях температурата му с мокри чаршафи, но след малко пак се покачваше. Детето отпадаше, не искаше да яде. Накрая тайно го заведох на лекар, без да им кажа.

Оказа се, че е хванало бронхит след нелекувания или странно за мен лекуван преди това грип. И веднага изписаха антибиотик. За да няма скандали, не казах на децата. Започнах да му давам лекарството. Лека полека детето се оправи. Направих му попарка и докато плюеше марковите каши и плачеше, изведнъж прояде. Осмелих се да му направя пилешка супичка, зеленчукова, а после да го подсиля с прясно изцеден сок от ябълки и моркови. Пиеше го с удоволствие. И кисело мляко започна да яде, бузките му поруменяха, стана по-живичко, по-пъргаво.

Децата се върнаха от чужбина и като разбраха какво съм направила, заявиха, че никога повече няма да ми позволят да гледам внучето си, а като ходят в командировка, щели да наемат квалифицирана гледачка. Нарекоха ме некадърна и непросветена. Дълго плаках.

Та аз съм отгледала две деца, едното бащата на внучето ми. Да, нямах памперси. Нито маркови, нито немаркови. Слагах сгъната пелена между крачетата им и като я намокреха, я сменях. Понякога се събираха 17 чифта гащички, ританки и пелени на ден, но на мен не ми пречеше да ги изпера. Нямах адаптирано мляко и други такива неща. По магазините не се продаваше. Но и двете деца ги захраних с кисело мляко още след първия месец, защото нямах достатъчно кърма. И проблеми нямаше.

Тогава нямаше хомеопатия, нямаше модерни пудри и бебешко олио от световни марки. Но при всяко зачервяване ги мажех с обикновена детска пудра. Къпех ги с шампоан „Па-па“, мажех ходилцата им с три пъти преварена мас, ако настинеха.

Още като се родиха до първия месец вкъщи идваше акушерка. На всеки три дни. Обучаваше ме какво да правя, следеше за състоянието на бебето. После всеки месец на консултации. Безплатни. Прегледите при педиатър също бяха без пари, а аз случих годините, в които и лекарствата на децата до 6-годинки бяха без пари. Просто получаваш рецептата и отиваш в аптеката.Захранвахме ги със зеленчукови пюрета, като навършеха три месеца. Едно пюре струваше 13 стотинки. На пет месеца вече ядяха попара със сирене, ама истинско, зеленчукови пасирани супи. После картофено пюре с малко масло, а на 10 месеца просто им сипвах обща храна от тенджерата. Растяха здрави. Нямаше бананова каша, пускаха от време на време, но имаше всякакъв вид каши „Слънчо“. А най-много обичаха натрошени обикновени бисквити на кашичка.

Наистина израстнаха здрави. Без глезотии, без шоколадови яйца, но с истинска храна. Сега чувам от приятелките си – на всяка внучето в София, всяко болно. Тичат от един на друг специалист, плащат луди пари, всеки им изписва скъпи лекарства, а те не действат. Детето два дни на градина, пет дни вкъщи. Лепват вирус след вирус, шкафовете им се превърнали в аптеки, едно го лекуват холистично, друго хомеопатично, трето алтернативно…

Иначе се облечени с последни модни марки, имат играчки колкото цял магазин, даже някои детски лаптопи имат, смартфони и киномашини, но здраве нямат.

Моите имаха обикновени играчки, нормални дрешки, но храната им беше истинска. Детството им не минаваше през парти центрове и кътове в моловете, а просто си играеха по цял ден навън. А ако се стигнеше до антибиотик, което ставаше много рядко, веднага им го давах, а не тръгвах да споря с лекарите и с майка ми, която ми даваше съвети.

Децата ми имаха истински живот вън в парка, пред блока, ритаха топка, тичаха, гонеха се и бяха силни и здрави. Сега не ми дават внучето да го гледам, защото не съм била в крак с времето. То непрекъснато боледува, а на мен сърцето ми се свива от мъка. Да се чуди човек как съм родила без секцио и не в частна клиника и отгледала две здрави и умни дечица в онези години, когато нямаше префърцунени храни и последна мода лекарства, памперси и специални шишета и чаши, хранителни добавки и детска висша козметика! Деца, които изкараха само задължителните шарки и не бяхме през ден на педиатър. Деца, които на три годинки нямаха по пет кариеса.

Сега ми е обидно как същите тези деца ме наричат допотопна, как твърдят, че нищо не съм разбирала от бебета и отричат всичко, което съм правила за тях. А снахата ме нарече промит комунистически мозък, когато изплетох на бебето терлички…

Сега за внука се грижи дипломирана бавачка срещу 1000 лева на месец, а на мен ми го пускат на скайпа, като поискам да го видя. Или ми пращат видео.

А на мен ми е толкова мъчно, че не мога да им обясня, че не съм промит комунистически мозък, а обикновена майка и баба, която иска просто да помогне и да гледа единственото си внуче.

Катя Михайлова, Стара Загора, пенсиониран педагог./Istinata.net

Войник, чиято сестра е изнасилена от роми в Сливен, решава да си отмъсти като влезе с танк в местната махала. Успява да прегази десетки души и да разруши 40-50 къщи.

Такъв слух се носи в началото на лятото през 1972 г. из цялата страна, а към Окръжното поделение на МВР в града валят множеството запитвания от техни колеги и институции дали е имало подобен инцидент. Налага се началникът му да опровергава слуха с писмо вътрешното министерство. Според него лъжливата информация е разпространявана на националистическа основа, тъй като сред циганите от Сливен и други окръзи се създавали настроения за образуване на ромска автономия и дори се търсело контакт с посланика на Индия, разкриват разсекретените документи на Държавна сигурност.

Няколко години след мълниеносното разпространение на слуха за танка на отмъщението в страната се стават поредица от престъпления, които настройват българи срещу роми.

На 2 май 1980 г. в Пловдив е убит 25-годишен младеж, а извършители са ромите Рашко Методиев и синовете му Марин и Иван. Тримата пребиват жестоко и друг българин и се гаврят с жена му, като я карат да ги целува, заплашвайки я с нож.

Убийството предизвиква силно възмущение сред българското население в Пловдив, а предприетите от милицията мерки за опазване на обществения ред предизвикат недоволството на ромите, които в целия окръг са малко над 50 000 души. Те започват да се оплакват от „неоправдани репресии” и сред тях започват да се разпространяват слухове, че милицията бие и преследва циганите с кучета, конфискува златото им и магнетофоните, а децата са гонени от училище.

„През последните години от български цигани бяха извършени в Русе, Сливен и Шумен някои особено жестоки убийства. Макар и да имаха криминален характер, те разпалиха остра ненавист и вражда между българи и български цигани. В резултат на това се създадоха и затруднения за приобщаване към българския народ на това население”, пише в строго секретен документ от 1980 г., който е подписан от първия зам.-министър на МВР Григор Шопов и адресиран до шефовете на всички окръжни управления в страната.

В друг документ от същата година се прави заключение, че „не се вземат решителни мерки за ограничаване на престъпните прояви” на циганите. Според цитираните в него данни циганите извършват 35 % от всички грабежи, 38 % от джебчийските кражби, 25 % от кражбите на имущество и 33 % от хазартните престъпления.

В документите на Държавна сигурност между 60-те и 80-те години на миналия век броят на циганското население в страната варира между 220 000 и 510 000 души. Най-голямата концентрация е в окръзите Пловдив, Варна, Бургас, Сливен и Стара Загора.

В справка на началника на Шесто управление на ДС се посочва, че през 1977 г. циганите са 2,5 % от цялото население на НРБ и са извършили около 6 % от всички криминални престъпления – предимно кражби на лично и обществено имущество.

„До голяма степен високата престъпност сред това население се дължи на ниската му култура и образование. Данните показват, че 99 % от извършилите престъпления роми са с ниско образование. С разрастване на международния туризъм у нас широко разпространение сред тях придоби незаконната търговия с контрабандни стоки, златни монети, валута и други. Напоследък отново зачестиха случаите, при които с поведението си българските цигани предизвикват скандали в кварталите, където живеят, които често прерастват в побой над български граждани, включително отрядници, в опити за неподчинение на органите на властта”, се посочва в същия документ.

Увеличаването на туристите в България води и до ръст на проституиращите момичета от ромски произход, които често пътували на автостоп по магистралите и отсядали с турци и араби в хотели.

През 1979 г. престъпният контингент сред ромите се състои от 6 917 души, които се следят от 408 агенти и 223 доверени лица.

Иконата “Плачещата Богородица” има история назад във вековете и е обвита в мистерия!

Според поверието св. Богородица се явила на атонски монах – иконописец и му дала нареждания нейната икона да бъде пренеса във Велико Търново в манастир, посветен на св. Богородица. Веднага с пристигането иконата проявила своето чудотворство, като излекувала детето на богат търговец.

Историята разказва, че когато турците завладели България и наближили Търновград, иконата била скрита в земята. Минали векове и манастирът и неговата светиня били покрити от забрава, но всяка година на празника Успение Богородично местни хора се събирали с почит на това място, без да знаят за скритото съкровище в земята.

Малко по-късно пред иконата се излекувало и детето на търновския паша, който дарил пари за монашески килии. Заради стоновете, които чуло овчарчето, монахините нарекли иконата „Плачещата Богородица“.

Многократно чудотворната икона е проявявала своята целебна сила, благодарение на която слепи хора със силна вяра и чиста молитва са прогледнали. Св. Богородица е помогнала и на много хора в затруднения да намерят правилния път. На празника на св. Богородица вярващи се събират още предната вечер, за да преспят в манастира.

Освен, че лекува и дава сили в житейска немощ, чудотворната икона в Арбанаси на няколко пъти е предпазвала манастира от пълно унищожаване.

Ако тази статия ти е харесала – сподели я в Фейсбук за да достигне до повече хора и да прочетат тази свята история!

fun.9999999views.com