Made in BG
СОЗОПОЛ – АНТИКАТА НА БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРИЕ
”Задължителни дестинации” е рубрика, в която ще представяме на вашето внимание всички онези райски кътчета от красивата ни родина, които заслужават да бъдат посетени и които по някакъв начин са свързани с българската история. Голяма част от тях са познати на всекиго, но ще се постараем да посочваме и не дотолкова популярни дестинации.
Надали има човек, който да не е чувал или посещавал великолепния ни морски град Созопол. Разположен върху живописен полуостров, той се намира в югоизточната част на България – на около 30 км от Бургас и в непосредствена близост до къмпингите „Градина“, „Златна рибка“ и „Смокиня“. Днес градът е популярна лятна дестинация както за българи, така и за чужденци, но малка част от посетителите осъзнават, че разхождайки се по тесните калдаръмени улички, вървят по многовековната история на най-стария град по българското черноморско крайбрежие.
Находките, открити в Созопол, ни отвеждат още в IV-III в. пр. Хр., когато се смята, че тук възникват едни от най-ранните поселища на рибари, земеделци, скотовъдци и металурзи. Селището продължава да се развива през раннобронзовата и бронзовата епоха, за което свидетелстват подводните проучвания около брега на Созопол, разкриващи останки от жилища, керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда. Около II-I в. пр. Хр. според Херодот созополският район е заселен от тракийски племена (скирмиади и нипсеи), които са смятани за опитни рудари и търговци.
Самият град обаче възниква през 610 г. пр. Хр., когато гръцки заселници от градовете Милет и Фокея основават тук колония с името Антеа. Според легендата това място е избрано, защото финикийски моряци го препоръчали като най-защитеното пристанище по бреговете на Южното Черноморие. Жителите опасват града с високи крепостни стени (чиито руини могат да бъдат видени и днес), за да го предпазят от недоброжелатели. Благодарение на отличното си разположение още през първите векове колонията претърпява забележителен разцвет и бързо се превръща в търговски център за мед, вълна, вино, зехтин, платове, бижута и керамика. Впоследстви
е се превръща в град-държава (полис), преименуван на Аполония. Тъй като по това време съществуват много градове с подобно име към него е добавен и пояснителният епитет Понтика (или Понтийска), което в превод означава черноморска. Първата част от името произлиза от древногръцкия бог Аполон – бог на музиката, танците, поезията, медицината и пророчествата. В негова чест дори е изграден храм, чието местоположение е неизвестно и до ден днешен, но се смята, че е било някъде около остров Кирик. Храмът е прословут и с огромната 13-метрова бронзова статуя на Аполон, отнесена в Рим през 72 г. пр. Хр. от римския пълководец проконсул Марк Лукул. Това се случва, когато той превзема и ограбва града, правейки го част от Римската империя.
До IV в. Созопол се възстановява и възвръща загубената си слава на важен търговски и културен център. По това време християнството става официална религия, а Римската империя се разделя на две. Градът попада в границите на Източната Римска империя, по-късно позната като Византия. Тогава езическите светилища са разрушени и на тяхно място се появяват християнски храмове. Градът приема новото си име Созополис („град на спасението“). Древният Созопол става част от българската държава едва около VIII-IX в. и се превръща в главно българско пристанище на Черно море. През 1453 г. градът попада под османско владение и за да се съобразят със закона на империята – християнските църкви да не са по-високи от турчин, яхнал кон, всички храмове са сринати. На тяхно място местното население построява малки параклиси, съществуващи и днес.
Созопол оформя своя архитектурен изглед още през Възраждането – това личи в запазените оттогава къщи и постройки от дърво и камък, изградени в т. нар. черноморски архитектурен тип. По-късно градът губи многовековната си слава и посреща Освобождението като рибарско селище. Днес той е част от 100-те национални туристически обекта и изключително популярна дестинация, благодарение на съчетанието си от море, природа и история.
Що се отнася до забележителностите, няма как да отседнете в Созопол и да не посетите архитектурния и археологически резерват „Старинен Созопол“, обявен за музей още през 1974 г. Една от най-интересните постройки там е църквата „Св. Богородица“, датираща от XV в. Тя е построена върху руините на съществуващ преди това християнски храм и е наполовина вкопана в земята, за да може законът на империята за размера на църквите да бъде спазен. Реставрирана е през XVII в., когато дебърски майстори-дърворезбари изработват едни от най-забележителните иконостаси в България. Днес църквата е действащ храм и е вписана в списъка на ЮНЕСКО със световни културни забележителности. Освен нея си заслужава да обърнете внимание и на останалите три църкви „Св. Георги“, „Св. Зосим“ и „Св. Кирил и Методий“ (Археологически музей на Созопол), датиращи от XIX в., както и на останките от средновековна църква с базилика, която е била седалище на Созополската епископия от средата на X до XVII в. В стария град може да откриете и множество запазени и до днес къщи от възрожденската епоха. Най-известните от тях са къщата на Курдилис, в която сега се помещава Етнографският музей, къщата на баба Кукулиса Хаджиниколова и къщата на Куртиди (известна още като Тракийския хан), където се намира експозицията от тъкани, облекла и занаяти от Крайбрежна Странджа.
Може би най-интересната и емблематична забележителност обаче е архитектурният исторически музей „Южна крепостна стена и кула“. Историята около откриването им е повече от интригуваща. През 1994 г. софийски строителен предприемач решава да закупи и реставрира стара и рухнала къща в старата част на Созопол и да се установи да живее там. Още при първата копка обаче работниците се натъкват на нещо необикновено – множество сгради от различни епохи. Разкопки започват с финасовата помощ на предприемача, но продължават повече от предвиденото. Въпреки това десет години по-късно – през 2004 г., реставрираната южна крепостна стена, датираща от IV в. пр. Хр., и пристроената към нея кула са отворени за посетители. В „Южната крепостна стена“ се помещава зърнохранилище, датиращо от V-IV в. пр. Хр., а над него са съществували и казармени помещения, където са живеели стражите, охранявали крепостните стени. Там също можете да откриете етнографска експозиция, кът на моряка, част от водопровод от V в. пр. Хр., реплика на известната бронзова статуя на Аполон, както и сладководен питеен кладенец, построен през IV-III в. пр. Хр. В него са открити множество антични предмети, заради които се смята, че той е част от култов комплекс „Нимфеум”, създаден в чест на „Трите нимфи” – тук са принасяни дарове, за да ги омилостивят.
Колкото и да е впечатляващ Созопол, не по малко интересни са забележителностите около него. В непосредствена близост до античния град се намират трите острова „Св. Иван“, „Св. Петър“ и „Св. Кирил“. Най-големият черноморски остров – „Св. Иван“, носи името на манастира „Св. Йоан Предтеча“, издигнат през Средновековието. Манастирът многокрано е разрушаван от турците, но през 2010 г. тук се случва нещо забележително. При възобновени разкопки около откритата част на олтара на най-стария храм на острова е намерено ковчеже, съдържащо зъб, парчета от кости на ръка и от лицева част. По-късно се установява, че това са мощите на Свети Йоан Кръстител, пренесени тук на рождения му ден от човек, наричащ себе си Тома. Днес светите мощи са изложени в църквата „Св. св. Кирил и Методий“, която привлича огромен брой поклоници.
Освен това в района се намират и множество природни паркове и забележителности. Най-известният от тях е резерватът „Ропотамо“, на чиято територия се намират скалното образувание „Лъвската глава“, блатото „Аркутино“ и лиманът на река Ропотамо. На север от устието на реката е и островът „Св. Тома“, по-известен като Змийския остров заради огромния брой морски змии, плуващи във водите му. Половината от територията му е заета от диворастящите кактуси, пренесени през 1933 г. от цар Борис III. През лятото те цъфтят в красиви жълти и червени цветове. Освен с природа Созопол може да впечатли с множеството чисти и все още незастроени плажове, намиращи се около него. Затова, ако все още не сте избрали дестинация за следващата лятна почивка, нашият екип горещо ви препоръчва античната Аполония. Само тук може да усетите как многовековната история се преплита с невероятната черноморска природа.
ЛЮБОПИТНО:
- През 2012 г. край църквата „Св. св. Кирил и Методий“ е открит т. нар. созополски вампир. При разкопки археолозите намират труп, пронизан с железен кол. Този тип погребения се свързват с ритуал срещу вампирясване, практикуван от християните през средните векове. Година по-късно след изследвания скелетът (представляващ огромна туристическа атракция) е върнат в Созопол заедно с възстановка на лицето му.
- Созополските брегове са многократно нападани от казаци пирати, които дори ограбват манастира „Св. Йоан Предтеча“. Според легендите пиратите криели съкровищата в подводни пещери около непристъпния Змийски остров. За съжаление обаче засега търсачите намират единствено огромен брой водни змии и останки от кораби.
- Още през VI в. пр. Хр. в Аполония се секат монети. Върху тях като неотменен символ се налага котвата, която остава емблема на града и до ден днешен.
- Ежегодно в началото на септември в Созопол се провеждат празниците на изкуствата „Аполония“. Те събират художници, музиканти, писатели и поети, артисти и архитекти на едно място в продължение на 10 дни. За първи път фестивалът се провежда през 1984 г.
Източник: Bulgarian History
Made in BG
Манол Пейков: За 5 години с електромобил спестих почти 11 000 евро от гориво
Бившият депутат от ПП-ДБ Манол Пейков направи подробна равносметка за петте години, през които използва електрически автомобил. За този период той е изминал около 90 000 километра и по собствените му изчисления е спестил близо 11 000 евро от гориво.
Пейков разказа в социалните мрежи, че през септември 2021 г. е купил електрическо Peugeot 2008 за малко над 70 000 лева, или около 36 000 евро. Автомобилът е бил тестови и към момента на покупката е имал пробег от 7500 километра. По думите му редовната цена тогава е била 92 000 лева.
Моделът е от по-старото поколение електромобили и е без термопомпа. Пейков посочва, че обявената автономия е около 290 километра, но реалният пробег е приблизително 220 километра в градски условия и не повече от 160 километра при движение по магистрала.
Това създава неудобства при по-дълги пътувания. При пътуване до София например той трябва да предвижда допълнително около половин час за зареждане.
За петте години Пейков е изминал приблизително 90 000 километра, или средно по 18 000 километра годишно. Това е по-малко от обичайния му годишен пробег от около 25 000 километра. Причината е, че за летните отпуски и дългите пътувания из Европа семейството използва дизелов Peugeot 5008, за да избегне честите спирания за зареждане.
Електромобилът го е оставял без ток на пътя три пъти, като Пейков признава, че и в трите случая причината е била негова грешка. Веднъж батерията се изтощила на магистралата, след като забравил да зареди автомобила в София, и се наложило да чака повече от два часа за колесар. Вторият път токът свършил на около 300 метра от печатницата му, а при третия случай автомобилът спрял само на метър и половина от зарядната станция.
Пейков отбелязва, че през последните пет години зарядната инфраструктура в България се е развила значително, което според него прави използването на електромобил все по-лесно.
Най-съществената част от равносметката му е свързана с разходите. Той сравнява електрическия автомобил с дизелов модел с разход около 7 литра на 100 километра.
По негови изчисления за пет години е спестил почти 11 000 евро от гориво. Сметката обаче е направена при практически нулев разход за електроенергия, тъй като разполага с фотоволтаици на покрива. Пейков изчислява, че дори при зареждане на пазарни цени икономията би била около две трети от тази сума.
Към това той добавя и по-ниските разходи за обслужване заради липсата на двигателно масло и част от филтрите, характерни за автомобилите с двигатели с вътрешно горене.
По думите му основният недостатък на конкретния електромобил остава малкият пробег при дълги пътувания. Той посочва, че много от по-новите електрически автомобили от сходен клас вече предлагат реална автономия от около 300 до 450 километра.
За градско шофиране обаче оценката му е категорично положителна. Пейков определя автомобила като динамичен, маневрен и лесен за управление и посочва като допълнително предимство възможността електромобилите да паркират безплатно в синя и зелена зона там, където местните правила го позволяват.
След 38 години зад волана и десет лични автомобила Пейков определя електрическото Peugeot като колата, която му е носила най-голямо удоволствие от шофирането.
Made in BG
Хепи Ванче захапа новите фермери: Оплакват се, че имат само баница за закуска – ние и това нямахме
Победителката в шестия сезон на „Фермата” Ваня Илиева, позната като Хепи Ванче, се върна към собственото си участие и направи любопитно сравнение с условията, при които живеят сегашните участници.
В „Преди обед” тя призна, че днес животът във фермата ѝ изглежда далеч по-комфортен.
„Самият факт, че спят на затворено, за участниците сега им е супер удоволствие. Ние спахме, където намерим”, разказа Хепи Ванче.
Особено я развеселили оплакванията на част от участниците от храната.
„Оплакваха се, че имали само баница за закуска, без кренвирши. Аз им казах, че по нашето време банички нямаше”, пошегува се победителката.
Според нея обаче по-голямата разлика между сезоните не е само в битовите условия, а и в отношенията между участниците. Хепи Ванче си спомня своя сезон като много по-забавен и не скри, че не е впечатлена от постоянните разговори и стратегии в сегашното издание.
„В нашия сезон ние се забавлявахме. Гледам вчерашния епизод и чувам само шушукания… Еми да отидат в „Трейтърс”, отсече тя.
Хепи Ванче коментира и участието на Виктор от „Ергенът”, който се отказа от спортно състезание, за да бъде част от „Фермата”.
„Той не трябваше да влиза в предаването, а да си отиде на състезанието. Сега сигурно ще обвинява Симона, че не си е свършил неговата работа”, заяви Ваня.
Въпреки критиките тя пожела на участниците след края на снимките да запазят отношенията помежду си.
„Надявам се тези хора да си останат приятели след „Фермата”. Ще бъде много хубаво”, завърши Хепи Ванче.
Made in BG
Петър Данов: В Ергенът 4 от момчетата харесват мъже. Един такъв ме следва
Актьорът Петър Данов обяви, че участник в шоуто харесвал голите му снимки
Петър Данов се оказа обект на мъжко внимание! Актьорът, който миналата година влезе в любовната авантюра на “Ергенът: Любов в рая“, разкри скандални подробности за новите участници в риалитито.
“Вътре има момчета, които в живота си са имали гаджета момчета. Доколкото знам, четирима са такива. Единият ме последва в социалните мрежи и ми хареса всички голи снимки”, хвърли бомбата Данов и добави, че е бил настъпателно ухажван от един от мъжете, които са част от новия сезон.
Признанието му веднага повдигна въпроса кой от новите ергени си е паднал по актьора и не пропуска да разглежда разголените му кадри. Петър не пожела да назове името на загадъчния си почитател, но в центъра на клюката светкавично попадна Павел Иванов.
Проверка на профилите в социалните мрежи насочва към него като участник, харесал почти всички снимки на актьора. Така Павел се оказва в епицентъра на пикантната история, а името му вече усилено се свързва с тайния ухажор на Данов.
Харизматичният актьор придоби широка популярност миналата година, когато се включи в любовното шоу и показа романтичната си страна на публиката. След края на предаването Данов не крие, че е преживял силни емоции и истински чувства с избраницата си във формата Кристина, с която малко по-късно прекратява отношения.
Днес актьорът продължава да привлича внимание както с професионалните си изяви, така и с пикантните истории около личния му живот.
Междувременно Павел се изживява като голям мачо в новия сезон на любовното риалити. Ергенът демонстрира интерес към различни дами и сякаш прескача от цвят на цвят, докато търси поредната тръпка. Опитите на “България Днес” да се свърже с него, за да разясни ситуацията, останаха без успех.
-
България1 месец agoЦени, лихви и доходи: как се променя семейният бюджет на българите през есента
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
