България
Тайната на потопа лежи на дъното на Черно море! Ето какво са открили учените
Снимка Булфото
Всемирният потоп, описан в Библията, се е случил в Черно море. Той е погубил древен велик народ, смятан за основател на митичната Атлантида. Това доказват последните находки на български учени от БАН, съобщи за „Зодиак“ доц. Димитър Димитров от Института по океанология.
За пръв тази теза е лансирана от проф. Петко Димитров през 1982 г., а след това е доразвита от американския професор от Колумбийския университет в Ню Йорк Уилям Райън. Доказателства за нея са намерени по време на двете експедиции край българските брегове, наречени „Древни брегови линии на Черно море и условия за човешко присъствие“, пише moreto.net.
„През 2009 и 2011 г. ние направихме тези експедиции в търсене на потопени древни селища“, посочи ученият и допълни, че 5 години по-късно резултатите ще бъдат оповестени в международното научно издание Marine Geology. Там ще бъдат публикувани всички доказателства и най-новите изследвания, направени до момента. Това са радиовъглеродни анализи за определяне на възрастта на находките, които са направени в лаборатории в САЩ и Полша. Именно те потвърдиха надеждата на учените, че някога части от нашето море са били суша, а тя е била дом на велик изчезнал народ.
Още през 2001 г. по време на съвместната българо-американска експедиция с екипа на световноизвестния океанограф проф. Робърт Балард изследователите се натъкват на възможни очертания на селища под водата.
Намерените артефакти са знак, че на мястото на сегашните дълбоки води на шелфа някога са живели представители на цивилизация, която е добивала и обработвала злато, строила е сложни мегалитни конструкции и храмове, създала е солната индустрия и е поставила началото на протописменост.
„По време на експедициите в дънните седименти на древните брегови линии намерихме коренче от дърво. По радиовъглеродната датировка се оказа, че на това място на дълбочина около 100 метра в района на старите брегови линии всъщност е имало суша преди 12 400 години. Именно коренчето и неговата възраст потвърждават тезата, че старите брегови линии на Черно море са били залети по време на потопа. От всички доказателства, които успяхме да намерим, това е последното. След направените анализи вече сме сигурни, че всичко е било точно така – т.е. в този район е имало суша с растения, която е станала дъно на море“, разказа доц. Димитров.
След всемирния потоп оцелялото население, живяло в района на днешно българско Черно море. То се разселило по света и така е дало началото на великата шумерска цивилизация, на тракийската и среднодунавската култура Винча.
Хипотеза от миналия век
Идеята на проф. Петко Димитров продължава да има много опоненти. Те смятат, че се спекулира с историята за потопа в Черно море, затова и сегашният екип не обича да изпада в подробности.
Издават обаче, че на научна конференция (UNESCO – IGCP – IUGP) през 2005 г. академик Панин от Букурещ прави презентация на хронологията на изследванията в Черно море. В ретроспекцията си той казва, че през 1982 г. по идея на проф. Димитров е създадена хипотезата за потопа. След това през 1997 г. в своята книга Питмън и Райън потвърждават, разширяват и доказват тази хипотеза.
Всичко това се увенчава от експедициите и категоричните находки за цивилизации под водите на днешното Черно море.
Нова експедиция търси още история
Екип от Института по океанология се отправя на още една експедиция в Черно море. Тя ще е последната за научноизследователския кораб „Академик“ тъй като на 31 юли изтича срокът му на експлоатационна годност, сподели ученият. По време на престоя във водата, който се очаква да бъде в края на месеца, специалистите ще тестват дистанционно управляем апарат и ще се извършват спускове с изследователска миниподводница PC-8B.
„Задачата е да се сканира дъното, да се заснемат всякакви видове подводни обекти и да се търсят метални предмети. Нашата идея е да намерим подводни селища, останки от кораби и корабокрушения“, уточни доц. Димитров.
Екипът е избрал два полигона за проучвания – около нос Калиакра и нос Емине. Там апаратът ще бъде потопен на по-голяма дълбочина.
„Ако говорим за потопени дървени кораби, в сероводородната зона те се консервират. Говорим за дълбочина повече от 130-150 метра. Там дървото се запазва с векове, докато в кислородната зона разлагането става много по-бързо“, посочи още ученият и допълни, че селища, кораби и корабокрушения има страшно много в близост до брега. Те са в района на Варна, Несебър и Созопол.
Една от конкретните задачи ще бъде и да се открият артефакти от битката на адмирал Ушаков с турския флот през 1791 г. в близост до нос Калиакра. След битката той е канонизиран за свят воин.
Траките усвоили знанията на древните
Атлантида е имала свои територии по българските земи, смята водещият специалист по уфология и езотерика Стамен Стаменов. Той ги нарича предбазови територии. Според него земите ни са били атлантска провинция, тук атлантите са изпратили свои челни отряди, които от своя страна са поставили основите на познатата ни цивилизация.
Предбазите на изгубения свят са били мощно устроени, атлантите винаги са се укрепвали добре, защото са били войнствена цивилизация, твърди той. „Категорично е, че културата на траките е повлияна от Атлантида. Констатирано е, че люлката на цивилизацията се премества насам“, пояснява експертът.
Това е станало преди 20 000 години. Траките, които са населявали още тогава българските земи, са посрещнали тази свръхнапреднала цивилизация и са черпили знания и умения от тях. Това става ясно от десетките артефакти, които учените все по-често откриват, ето защо и по нашите земи е открито най-старото обработено злато, смята езотерикът.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoЦени, лихви и доходи: как се променя семейният бюджет на българите през есента
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
