България
Току що ЦРУ с шокиращи данни за България! Това е потресаващо! България е
България е на второ място по смъртност на населението в световен мащаб. Това показват обновените данни на Световна книга на фактите на Централното разузнавателно управление (ЦРУ). Според данните смъртността у нас е 14.5 души на 1000, което поставя страната ни на второ място след Кралство Лесото в Южна Африка, където смъртността е 14.9 на 1000.
Данните на ЦРУ показват устойчива тенденция при смъртността у нас. През 2014 г. България заемаше шесто място с показател 14.3 на хиляда души, като пред нея бяха предимно държави като Южна Африка, Украйна, Лесото, Чад и Гвинея Бисау. Даннитеза 2015 година отредиха на страната ни третото място със смъртност 14.44 на 1000 души.
През 2016 година „лидери“ в смъртността след България са още Литва (14.50), Украйна (14.40) и Латвия (14.40). Едва след тях се нареждат Гвинея Бисау, Чад и Афганистан, които оглавяваха традиционно класацията. Според данните най-ниска е смъртността в Кувейт – 2.20, Обединените арабски емирства – 2.00 и Катар, където тя е едва 1.5 на 1000.
По раждаемост страната ни отбелязва спад – от 210 място през 2015 тази година тя се е изместила с две позиции до 212 място с 8.8 раждания на 1000 души. Това ни поставя наравно с Босна и Херцеговина, където коефициентът е същият. В Румъния, Хърватия и Сърбия той е 9.00 на 1000, а в Италия – 8.70. Най-малка е раждаемостта в Монако (6.60), френската островна колония Сент Пиер и Микелон (7.20) и Япония (7.80).
Средната възраст, на която жените раждат у нас, не се е променила от 2013 г. и е 26.5 години. Статистиката показва и ниска смъртност на родилките – 11 на 100 000 и средно по 8.5 на 1000 починали бебета непосредствено след раждане.
Средната продължителност на живота у нас е 74.5 години, като при мъжете тя е 71.2 г., а при жените – 78 години. Данните показват леко покачване, в сравнение с миналата година.
Процентът на растеж на населението е минус 0.6%, като за миналата година той е бил минус 0.58%. Това ни поставя на едно от последните места заедно със страни като Литва, Латвия, Молдова, Британските Вирджински острови и Сент Пиер и Микелон.
Според ЦРУ населението в България към юли 2016 г. наброява 7 144 653 души, разделени по етнос и произход на българи – 76.9%, турци – 8%, цигани – 4.4%, други (включително руснаци, арменци и власи) – 0.7%, и 10% с неясен произход.
Структурата на населението по възраст показва, че най-многобройна е групата на хората между 25 и 45-годишна възраст, които съставляват 43.3% от цялото население. Съотношението в тази група е 1 589 183 мъже/1 506 285 жени. На следващо място са хората над 65-годишна възраст (19.03%) със съотношение мъже/жени – 552 217 към 807 464. Трета по големина е групата на децата и младежите до 14-годишна възраст – 14.54%.
Данните се потвърждават и от здравен доклад на Европейската комисия, според който България е сред страните с най-висока смъртност от различни видове заболявания. Според него продължителността на живота в страната ни е с над 5 години по-кратка от средното равнище в ЕС, съобщава БНР.
Освен това България е сред водещите държави по-висок процент на преждевременна смърт на хората в работоспособна възраст заедно с Унгария и Латвия.
Общо над половин милион граждани в 28-те държави на ЕС между 25 и 64 години всяка година умират преждевременно от сърдечносъдови и респираторни заболявания, рак и диабет. Докладът изчислява, че това е загуба икономиките от 115 млрд. евро годишно, ако същите тези хора оставаха живи и допринасяха с труда си.
Тези загуби могат да бъдат избегнати, заяви при представянето Анхел Гурия, генерален секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие: Животът на много повече хора може да бъде спасен, ако качеството на здравните услуги в страните от ЕС се повиши в максимална степен. Ресурсите трябва да се насочват по-ефективно там, където оказват най-голямо въздействие върху здравните резултати, включително върху профилактиката.
Като цяло в Европа населението все застарява и възрастта средно надхвърля 80 години.
У нас са и едни от най-високите нива на детска смъртност. Броят на пушачите сред 15-годишните момичета също е най-голям сред българските семейства, показва още евродокладът.
България е сред 4-те членки на ЕС, където над 10% от населението няма здравни осигуровки, според данните на доклада на ЕК и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
/ПИК
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
