България
Тома Биков с рязък коментар: Милионери от БСП дърпат конците на Тома Томов и Елена Йончева
Едва ли ще изненадаме някого, ако кажем, че БСП влиза в предизборната кампания с посланието, че ще бъде носител на промяната. Демонстрацията на промяната върви по две линии – предизборната програма на социалистите и кадровите размествания при излъчването на кандидати за депутати. Казано обобщено, столетницата иска да внуши, че предлага нови идеи и нови хора. Парадоксално, обаче и новите идеи, и новите хора са по-скоро спомен за миналото, отколкото поглед към бъдещето.
В програмата си БСП обещава всичко за всеки – за едрия капитал фонд от 500 милиона лева, който да възроди производството и да се разпределя от държавата, за родителите – намаление на данъците, за пенсионерите – преизчисляване на пенсиите, за бедните – по-високи доходи, за средната класа – също, за енергетиците – АЕЦ „Белене”, за газовиците – „Южен поток”, а за най-твърдите русофили – изграждане на петролопровода „Бургас-Александруполис”, за да бъде големият шлем пълен. Не е лошо да уточним, че енергийните проекти отново са подарък за едрия бизнес, защото при евентуално тяхно възобновяване именно той ще се възползва от обществените поръчки. Припомням, че най-приемливият от трите руски проекта – „Южен поток”, беше спрян именно във времената, когато БСП управляваше държавата през правителството на Пламен Орешарски. Тогава на изненадващо посещение в България дойдоха трима американски сенатори, които на съвместна пресконференция с министър-председателя обявиха, че проектът се прекратява. От Европейската комисия също изискаха спиране най-вече заради силно завишената цена на проекта, която унищожаваше неговата ефективност.
Идеите на БСП и начинът на представянето им по същество са стари. По време на изборите през 1994 г. водената от Жан Виденов социалистическа партия обеща да възроди производството. Още през следващата 1995 г., в изпълнение на програмата и активните действия на икономическия вицепремиер Румен Гечев, България отчете най-високото производство в историята на прехода. В продължение на една година държавните социалистически мастодонти работеха на пълни обороти, а държавата ги финансираше с парите на данъкоплатците в името на възраждането на социалистическото производство. Година след производствения бум, в края на 1996 г., месечните заплатите бяха достигнали до около 10 000 лева. Тази внушителна цифра обаче не беше продукт на производството, а на инфлацията, която беше предизвикало то. По онова време с 10 000 лева можеха да се купят двайсетина хляба, а спестяванията на хората се стопяваха с всеки изминал ден. Това се случи, защото в устрема си да произвеждат социалистите бяха забравили едно много важно нещо – че за да се генерира печалба, произведеното трябва и да се продаде. В края на 1996 г. се оказа, че производственият бум от 1995 г. гние в складовете на „Кремиковци” и останалите социалистически мастодонти, защото няма кой да го купи. Разбира се, към това трябва да се прибави и бързото разграбване на тези заводи от тогавашния националноотговорен капитал начело с „Мултигруп”.
Днес от БСП казват: „Да възродим индустрията, като създадем държавен фонд, който да раздава пари на българските фирми (разбирайте фирмите на някои от членовете на Изпълнителното бюро) и да увеличим производството“. Това обещание можем да приемем и като заплаха, защото зад интелектуалните образи на кандидатите за депутати Тома Томов и Елена Йончева все още надничат милионерите Георги Гергов и Кирил Добрев, които със сигурност с удоволствие биха се възползвали от фонда. На поста си е и Румен Гечев, който винаги е готов да изготви концепция за фалит на държавата.
По парадоксален начин БСП успява да представи миналото като промяна. Идеите на Гечев от 1994 г., съпроводени от нови лица като Корнелия Нинова (уволнена през 2008 г. за подозрения в корупция като зам.-министър на икономиката от Сергей Станишев) и Кирил Добрев (депутат в четири парламента, започнал кариерата си като арестуван за нелегално пренасяне на долари през българо-сръбската граница). Към това можем да добавим и обещанието на Светлана Шаренкова от 4 февруари, което гласеше, че БСП ще върне България в развития социализъм.
БСП се променя, за да си остане същата. Мимикрията изисква и определени жертви – от листите изхвърчаха бившият председател Михаил Миков и водачът на лявото крило Янаки Стоилов. Между другото, преди изборите през 1994 г. последният влезе в конфликт с Виденов и несъгласен с политиката на партията по онова време, отказа да се кандидатира за депутат. По този начин пропусна възможността да го изгонят с камъни от парламента през бурната зима на 1997 г., когато се беряха плодовете от икономическата политика на Гечев. Днес Янаки Стоилов е силово изваден от листите от Корнелия Нинова и това се представя като знак за промяна. Георги Гергов, разбира се, остава в най-висшето ръководство на партията, защото сигурно го броят за ново лице в политиката.
Със сигурност в БСП знаят, че развитият социализъм (по Шаренкова) се гради лесно с чужди пари. Истинската промяна би се случила, ако за пръв път в своята история социалистите започнат да изграждат социализъм със собствените си пари. Например Георги Гергов да започне да дава по 500 лева над заплатата на своите работници само защото са родители на деца под 18 години. Нали ще стимулираме демографията? Или поне да им осигури безопасни условия на труд, за да не умират по обектите му, както се случи през 2015 г. на строежа в курорта „Слънчев ден”, където заради безотговорността на видния пловдивски социалист загубиха живота си четирима негови работници. БСП тогава мълча за експлоататорския стил на своя висш кадър и нито един защитник на работническата класа от средите на партията не посмя да се обади по темата. Днес този социалист е в тясното ръководство на партията, а променената Нинова се прави, че не го забелязва.
БСП е тъмно минало, което опитва да се представи като светло бъдеще. Не щедрите предизборни обещания, а тази мимикрия е най-голямата лъжа на столетницата. Лошото е, че ако тази лъжа успее отново, то цената за нея ще бъде платена и от тези, които са повярвали, и от тези, които не са.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoКак движението на лихвите променя месечните вноски по кредитите
-
България1 месец agoПромяна на лихвата по кредита може да увеличи месечната вноска на домакинствата
-
България4 седмици agoЦени, лихви и доходи: как се променя семейният бюджет на българите през есента
-
България4 седмици agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
