юбомир Денов , 24 часа

Тежка инфекция погуби бившия командващ ВВС ген. Димитър Георгиев

Преди 2 дни ­ в нощта срещу четвъртък, в реанимацията на ВМА издъхна въздушният ас генерал­лейтенант о.з. Димитър Георгиев, бивш командващ Военновъздушните сили на България.

Негови колеги разказват, че преди двадесетина дни влязъл в болницата за операция на кръвоносни съдове. Напоследък се оплаквал от болки в единия крак, като причината била тромб във вените

Влизам, оперирам се и продължаваме ­ обявил генералът, който до последния си ден работил в авиационна фирма за подготовка на пилоти.

След операцията се почувствал добре, пак тръгнал по задачи, но скоро болката се върнала. Най­вероятно за влошаване на състоянието му роля са изиграли т.нар. имуносупресори, които генералът приемал десета година. Налагало се, защото през 2008 г. Георгиев претърпя изключително сложна операция по трансплантация на черен дроб.

От една страна, имуносупресорите възпират силите, които отхвърлят новия орган, но от друга пък, отслабват имунната защита. Само така медиците обясняват възникналата след втората съдова операция инфекция и сложността на борбата с нея.

Всички здравни проблеми на генерал Георгиев почнали малко след като през 2006 г. изненадващо си подаде оставката като командващ ВВС. Поводът бе отказ от страна на НАТО да му издаде най­високия достъп до класифицирана информация ­ NATO Cosmic Top Secret.

снимка pan.bg

Без мотиви, без основания, с формулировката “поради недопустимост” Не се потвърдиха и слуховете за картонче в архива на комисията по досиетата ­ оттам отрекоха да имат нещо за генерала. Длъжността обаче изискваше да има такъв допуск. Тайната на мистериозния отказ на НАТО така и си остана неразбулена. Остана подозрението за донос на недоброжелател. Малко след като свалил пагоните обаче, се появили сериозни проблеми с черния дроб. Болестта бързо напреднала и един ден лекарите обявили, че единственото спасение е трансплантация. Близо година генералът чакал подходящ донор. Моментът дошъл изненадващо късно вечерта на 30 януари 2008 г. Звъннала личната му лекарка д­р Мариета Симонова. Докато генералът пътувал към ВМА, военните лекари Никола Владов и Крум Кацаров вече летели от Копенхаген към София, където участвали в международен симпозиум. На софийското летище ги чакал малък самолет с медицински екип, който веднага излетял за Варна. От този район бил млад мъж, изпаднал в мозъчна смърт. Въпреки мъката, родителите му проявили висока хуманност и се съгласили да дарят органите за трансплантиране. Така спасили 4 човешки живота.

Проверка показала, че Георгиев притежавал най­висока съвместимост с дарения черен дроб Три дни по­късно генералът направил първите си крачки. В края на февруари го изписали и започнали дълги и тягостни дни на самота и безветрие. “Чувствах се добре за своите 57 г. и изобщо не си представях, че по цял ден ще се мотая вкъщи”, сподели по­ късно генералът пред “24 часа”.

Още когато се пенсионирал, телефоните почти спрели да звънят, а след операцията съвсем замлъкнали. Той обаче не се примирил. Обадил се на своя приятел Свилен Иванов, известен български пилот, с думите: “Искам да летя”. Свилен, който знаел, че генералът има над 3000 часа нальот с изтребител, простичко казал: “Идвай веднага!”. На летище Лесново край София го чакал малък двуместен витлов самолет. Историческият полет траял не повече от 30 минути.

“Чувствах се прекрасно, сега разбрах, че наистина живея втори живот”, каза по­късно генералът. Съпругата му, като чула, че слиза от самолета, едва не припаднала от притеснение. А д­р Крум Кацаров, един от хирурзите, които го оперирали, го поощрил: “Само така!” Значи ще се живее, си казал генералът и се замислил за нова работа. Буквално дни след този случай го потърсили от частна авиационна фирма. Така се заел с подготовката на програми за обучението на млади пилоти и техници на самолети. На 21 ноември 2011 г. полетял отново ­ този път на реактивен самолет Л­39.

Шансът се появил по време на командировка зад граница в далечна Уганда. Но този път Георгиев не бил на втората седалка, а поел изцяло управлението на машината. В Уганда генералът се нагърбил с нелеката задача да изпълни ангажимента за възстановяване на местната военна авиация.

В далечната африканска държава група български авиоексперти под ръководството на ген. Георгиев започнали от нулата. Не само разработихме програми, но и стартирахме обучението на местни пилоти и техници на реактивния самолет Л­39, разказа Ивайло Йотов, управител на авиационната фирма. Монтирали и тренажорен комплекс, който на 100% имитирал поведението на пилота по време на полет.

Скоро след това правителството на Уганда успяло да купи 6 нови руски многоцелеви изтребители от типа Су­30 МК­2. И обучението на новите машини поели отново български инструктори. По­късно с помощта на ген. Георгиев успели да реализират на африканска земя идеята на ген. Румен Радев, сегашния държавен глава, бъдещите военни пилоти да започнат обучението си с леки самолети от типа “Злин” и “Чесна”.

Така учебният процес ставал хем по­ефективен, хем по­евтин. Бившият военен министър Николай Ненчев отначало обещал да отпусне средства за 3 леки машини за родните ВВС, но после се отметнал. Българската идея обаче била подета от угандийското правителство, а генерал Георгиев станал неин основен двигател. Африканците купили чисто нови малки чесни, на които младите угандийски пилоти направили първите крачки в овладяването на занаята. В интерес на истината генералът рядко пътувал до Уганда. За последно бил там преди 2 г. Умеел да контролира учебния процес от разстояние ­ благодарение, разбира се, на по­младите си колеги. За 7­8 г. през Уганда са преминали близо 80 български пилоти, инженери и техници ­ все бивши кадри на военната ни авиация. Договори с тях обаче се подписвали след преминаването им в запаса. През това време ген. Георгиев не позволи да “откраднем” от армията нито един действащ авиоспециалист, призна един от шефовете на фирмата.

Той с усмивка споделя случай от командировка в съседна Сърбия, където по време на приятелска вечеря Георгиев си подсигурил ново работно място. Освен да лети, генералът можел да свири чудно на акордеон и пеел невероятно хубаво.

Та след като изпълнил едно парче със сръбския оркестър, не на шега бившият тризвезден генерал получил директно предложение за свирня по сръбски сватби срещу добро заплащане. В Уганда ген. Георгиев бил приеман на най­високо ниво ­ от началника на отбраната, който де факто е вторият човек в държавното управление. По негова покана в България пък 3 пъти е идвал командващият угандийските ВВС.