Село Шишенци е едно малко селце във Видинско. В него живеят около 120 души, 80 процента от които са със сини очи. Това обаче далеч не е най-интересното нещо, свързано с мястото.

Селцето, намиращо се едва на 5-6 км. от българо-сръбската граница, е известно като едно от най-страшните места в България. Местните са убедени, че в района има самодиви, а някои от по-възрастните обитатели са категорични, че именно Шишенци е домът на самодивите.

Малкото населено място се прочу със случаите на мистериозно изчезнали хора. През последните години петима мъже изчезват безследно, а други двама се завръщат с напълно изтрити спомени. Местните твърдят, че съселяните им са станали жертва на самодиви, а учените се опитват да намерят по-достоверно обяснение на мистерията.

„Двама от тях ги намepиxa, но не помнеха изобщо нищо. Нито къде са били, нито какво са правили от изчезването до връщането си. После започнаха да разказват странни неща за красиви жени. Мислехме ги за луди, но май нещо наистина се случва в нашето село”, разказва 80-годишният дядо Иван. Възрастният човек е със сини очи, както и почти всички негови съселяни, което е още един от многото любопитни факти за видинското село.

Бай Иван с неохота разказва, че много от комшиите му са виждали красиви девойки в бели дрехи да танцуват по поляните край селото. Той не вярва на подобни бабини деветини, но други в Шишенци са убедени, че ако погледнеш призрачните същества в очите, моментално ще ослепееш. Страховете им са подхранвани от често разказвана история по тези земи. През 70-те години на миналия век мъж от село в Еленския Балкан започнал да губи зрението си. Болният отишъл на посещение при пророчицата Ванга на Рупите и тя от вратата го попитала кога е видял самодивите. Възрастният човек признал, че наистина видял жена, облечена в бяло, докато прибирал стадото си. Ванга го попарила с думите, че нищо не може да направи срещу толкова силна магия и нещастникът ще изгуби зрението си.

В селото обаче никой не смее да излезе след 21.00 часа вечерта. Почти всички се заключват и не излизат посред нощ. Твърди се, че причината за това е, че всяка вечер по улиците на селото се чуват викове от гласовете на мъже, жени и деца и биене на тъпани.

Скептици казват, че това са чакали, но жителите в селото разказват, че хората ги побиват тръпки и разказват, че вечер не смеят да излизат, защото не знаят какво има навън.

По-възрастните жители разказват, че когато са били по-млади са се осмелявали да погледнат през прозорците си и са виждали как високи жени с бели роби са танцували край селцето в кръг с вдигнати към небето ръце.

Най-възрастният жител на селото е 85 -годишната баба Цветана. Близките на жената са погребани с задния й двор. „Тука е свекърва ми, тука е зет ми, и мъжа ми, и свекър ми“, показва гробовете баба Цветана.

Най-млад пък е 57-годишният Евгени. В неговия двор също има погребани. „Баща ми 2003-та се спомина и си го погребахме ей тука. И майка ми също“, разказва той.

Баба Марина споделя, че от както се помни никога в селото не е имало гробище. Селото било разпръснато и нямало подходящо място. И затова сега всеки си прави гробище където си иска – в двора или просто на ливадата.

След подписването на Ньойския мирен договор гробището на селото остава в територията на Сърбия. От тогава местните предпочитат да погребват близките си в двора. Преди години на мястото на селото имало само няколко колиби. От там идва и името му.

Преди имало 55 къщи, в тях живеели над 400 човека. Сега в селото има едва 15 жители. И затова цялото е осеяно с гробове.

За жената