България
Хлябът – съвременната отрова, която ни убива! Бавно, но сигурно!
Търсите хубав хляб – бял, бухнал, мек, със златиста хрупкава коричка. Ако може и да ухае подобно на този, който баба ви е месила в детството. В която и да е пекарна или хлебозавод в страната ще ви кажат: „Няма никакъв проблем! Вижте магазините ни – пълни са с апетитни хлебчета. С ким, със семена, с ръж. Едрозърнести и дребнозърнести…”
Но могат ли да издържат тези хлебчета до другия ден без напълно да изсъхнат и се разтрошат, запазват ли вкуса и аромата си?
Не. Защото за никого вече не е тайна, че съвременният хляб е сбирток от некачествено брашно от ГМО-пшеница, химически подобрители, консерванти, коварни Е-та за хубав фасон, емулгатори, амилази, протеази, ксиланази. Изобщо в тях може да се намери цялата Менделеева таблица, за която, разбира се, не е написано върху етикета им и която ние доброволни всеки ден поемаме в организма си. Затова много хора ходят с тъмни кръгове под очите, имат лоша кожа, коса и нокти,, напълняват, подпухват, задържат течности и се оплакват от алергии.
Брашното. Според известния американски кардиолог д-р Уилям Дейвис от Вашингтон, съвременната генно модифицирана пшеница – основна съставка на хляба, е „перфектна хронична отрова”. Но никой не ни информира, че алчните за по-високи добиви земеделци ни пробутват именно такава. Най-опасен в нея е глиадина – това не е глутен, а нов протеин, който всъщност е опиат. Засяга рецепторите на мозъка, които пък стимулират апетита. Д-р Дейвис твърди, че именно това е една от основните причини за масовото затлъстяване. Той е изчислил, че ГМО-пшеницата ни принуждава да изяждаме поне по 440 калории повече на ден и то 365 дни в годината. Да, никой не ни пречи да заместим вредния бял хляб с черен пълнозърнест. Това обаче е все едно да спреш цигарите и да минеш на такива с филтър, обясни д-р Дейвис. Той препоръчва житото да бъде заместено с лимец – прародител на пшеницата ,но това едва ли скоро ще се случи.
Българските зърнопроизводители безотговорно използват и прекалено много отровни пестициди, за да имат по-голям добив и да предпазят реколтата си от вредители. Това трови хората, които се хранят с хляб от зърното им. Няма контролиращ орган ,който да следи с какво количество пестициди се пръскат житните култури у нас. Информацията се потвърждава от американския концерн „Монсанто”, един от най-крупните разпространители на химикали и ГМО култури в света. От него признават, че най-големите поръчки от Европа за хербициди и други химически продукти идват от България. В момент, в който повечето европейски държави официално забраниха продуктите на индустриалния гигант „Монсанто”. За това помогна и потресаващият документален филм на Мари Моник Робен, в който тя показа мрачната картина на престъпленията към хората и околната среда на тази компания – производителка и на известните отрови аспартам, ориндж и др. С камерата си Мари Робен влезе в домовете на десеткинещастни семейства, загубили близки от рак, заради отровите на „Монсанто”.
Бял или черен? Хората масово дължат проблемите си с храносмилането на добавките в хляба. Ако той е качествен, трябва да помага на перисталтиката и е много ценен за доброто й функциониране, за изхвърлянето на токсините от тялото. Само че не е. Все повече лекари препоръчват черния хляб като далеч по-полезен от белия. Според информация на изследователи от Калифорния, ако човек изяжда 5 филии бял хляб дневно, рискът да се разболее от рак нараства два пъти.
Проблемът обаче е с какво брашно е замесен препоръчителният черен хляб? Пълна илюзия е, че става дума за качествено, защото чистата хубава пшеница вече е дефицитна в целия свят. За тъмните и пълнозърнести брашна се използва по-нискокачествена. Още: много спорно е доколко в България се продава нормален черен хляб, защото истинският му вариант би трябвало да се изработи от малцова ръж – недопустим лукс за страната ни. Вече за никого не е тайна, че за да докарат тъмния цват на хляба, заводите и пекарните слагат в тестото кой какъвто оцветител има – застояло по складовете кафе, чай, цикории. Всичките те обаче са твърде невинни пред боите, които у нас безотговорно се изсипват в тестото на т.нар. „черен” хляб и това го доказа преди няколко месеца масираната проверка на инспектори. В случая вече става дума за отровните Е-та, на които продължаваме да не обръщаме особено внимание.
Колкото до много популярния и евтин типов хляб, той се меси от недоброкачествено бяло брашно с висок процент пепелност. Казано иначе – с повече едри люспи от обвивката на зърното, които за стомасите на мнозина са неприемливи. Още: при проверка в Германия беше доказано, че в 37% от брашната за пълнозърнести черни хлябове в Европа, се съдържа отровният пестицид глифозит. С него се пръскат семената за посев, за да не ги нападнат плевели. Само че той остава и в брашното.
Маята. В т.нар. заводски хлябове слагат мая – вреден и токсичен продукт, съдържащ термофилни дрожди /захаромицети/. Те рязко намаляват калция особено в организмаа децата, може да доведат и до смърт, твърди диетологът Огнян Симеонов. Още по времето на Хитлер е доказано, че милиони са хората със заболявания на червата, за които маята е истински бич. Защото термофилните дрожди са химически създадени микрорганизми, които изграждат твърди съединения. Те пък правят камъни в бъбреците и жлъчката, а в стомаха засилват процесите на гниене. Проблемът е, че количеството на маята в нашенския хляб е в пъти по-голямо от разрешената норма. Според българските стандарти тя не трябва да надвишава 4% от съдържанието на самия хляб. А в заводите бутат в тестото поне 4-6 пъти повече мая, плюс оцет и разни други вредни добавки. За да бухва тестото по-бързо. Така се печели време и се произвежда повече хляб.
Целият производствен процес на един заводски хляб е точно 1 час и 55 минути. Докато истинските майстори в малките пекарни го правят мераклийски – за 22 часа. Те активират закваската няколко пъти в денощието, понякога слагат малко мед, който е истински катализатор на процесите. В България се ползва и евтина турска мая, която е от живи бактерии, развъждани върху кости. Тя има специфичен и не добър мирис, който се усеща и в хляба. Никой още не е изследвал въздействието на тази мая върху организма.
Нежните подобрители – така наричат пекарите не само добавките в хляба, но и в козунаците, кроасаните, бутер тестото, корите за баница, тестото за пица. Иначе казано, всички онези тайни химикалчета, без които бизнесът им ще угасне. Клиентите дори не подозират, че има добавка, която пази влагата в хляба и вехтия козунак, и пречи да се развива мухъл. Така те са дълго време „пресни”. А т.нар. кремове, примерно в кроасаните, всъщност са течни химически пълнежи. Отделно самият найлонов плик, в който се опаковат както хлябове, така и кроасани, е силно токсичен.
Земята ни вече е уморена от химическите торове и хербицидите. Хлябът ни е силно химизиран още от полето. Затова здравето ни започва от нивата, а не от здравната каса. Причината е, че всичко, което дишаме пием и ядем /не можем и без хляб!/, се натрупва в човешкия организъм като отрови и тялото ни боледува. Как да се спасим? Може би ако всички подкрепим родното производство на здравословни храни. Но дава ли ни някой гаранция, че ще се откажем от братската дружба със зловещия химически концерн „ Монсанто”? И, виждате ли, изведнъж ще изчистим почвите си от отровите му? Не. В България е сигурно само едно, че сме болни.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
