България
Шуробаджанащината №1 в националните телевизии – любовници, съпрузи, кумове и цели дружески кръгове около Венелин Петков, Ани Цолова и Лора Крумова лапат огромни заплати и се правят на морални стожери
Скандалите с шуробаджанащина в политиката през последната седмица са шумно раздухвани и осъждани от медийни примадони и несменяеми водещи, самообявили се за морални стожери на обществото. Докато хвърлят словесни камъни по политиците обаче самите те оказва се са тежко оплетени в семейни и приятелски зависимости на работните си места, които напълно основателно хвърлят сянка върху обективността им.
Агенция ПИК събра само някои от десетките примери за притеснителна шуробаджанащина в трите национални телевизии, които се развиват и набъбват през годините. Вероятно замесените ще се оправдаят, че става дума за частна медия, но когато техният глас и мнение има обществен отзвук и моделира публичните нагласи, техните връзки също трябва да са прозрачни и да подлежат най-малкото на наблюдение.
Още на пръв прочит в БНТ лъсва една връзка, която бе широко дискутирана наскоро по повод това дали е конфликт на интереси – фактът, че новия директор на медията Коко Каменаров е съпруг на водещата-легенда в новините Радина Червенова. Засега брачните им отношения бяха отхвърлени като проблем, тъй като червонокосата журналистка е само говорителка и не прави публицистика, при която би се затруднила да бъде независима и обективна. В други предаванията на медията обаче също има семейни връзки, като например водещата Мира Добрева и Георги Торнев. Един куп служители от техническите екипи пък са женени, кумове и какво ли не от години.
Отношенията са още по-оплетени в Би Ти Ви. Шефът на актуалните предавания Венелин Петков беше годеник на шефката на новините Гена Трайкова. Сега вече любовница му е спортната водеща Виолета Маданска, с която живее, въпреки че му е подчинена.
Гена пък се преориентира към водещия на късните новини Иван Георгиев, с когото според колегите й крие връзката си, тъй като той е по-млад.
В сутрешният блок пък още от времето, когато Ани Цолова беше водеща, като репортер работи брат й Стоян. След около 3 години съвместен опит, тя напусна медията и се премести в Нова тв, а той остана там. В Би Ти Ви остана и друга приятелка на Ани – водещата Деси Стоянова, която сега е в тандем със сина на Катето Евро – Александър Евро.
Съпругата на Стоян Цолов, който сега е лице на „Тази сутрин“, също е от медийните среди, както и приятелката на настоящия водещ на предаването Антон Хекимян, който между другото е много близък градски на шефа Венелин Петков. Той пък е сгоден за репортерка от Нова телевизия – Василена Гръбчева, която работи при Милен Цветков.
Пример за кумски и какви ли не отношения има бол и в „Шоуто на Слави“ и „Комиците“, тъй като там екипите са приятели от десетилетия. Същата е ситуацията и с техническия екип на медията, като често оператори стават гаджета на водещи и примери за такива бракове има много. Един от най-известните е този на Виктория Петрова с оператора Добромир. Той обаче й изневери с друга колежка и скоро след сватбата се разведоха. Съпружеска двойка са и водещият на „120 минути“ Светльо Иванов и репортерката на новините Вяра Деянова, която бе гласена за стола до Антон Хекимян, но Мария Цънцарова я измести.
Най-оплетени са роднинските връзки в Нова телевизия и не случайно там гръмна скандал покрай конфликта на интереси. Той зрее от години в медията, оплетена от връзките на водещите си така, че на практика ръководството не е в състояние да контролира редакционната политика, а властта е завзета именно от този шуробаджанашки кръг.
Cĸaндaлът стартира първоначално c бившата шeфĸa нa новините Дapинa Capeлcĸa и разраствайки се отнесе и дружките й Ани Цолова, Миролюба Бенатова, Лора Крумова, Галя Щърбева и Генка Шикерова. Всички те са първи приятелки, кумували ли са си взаимно или са кръщавали децата си, работят заедно по странични проекти, ходят семейно на море и какво ли още не.
Бoмбaтa със Сарелска избyxнa, ĸoгaтo тoп paзcлeдвaщият жypнaлиcт Bacил Ивaнoв нaпycнa мeдиятa зapaди cиcтeмнa цeнзypa от въпросния кръг и oбвини в провеждането й именно шефката на новините. Тoй пpeдocтaви фaĸти и зaпиcи нa ĸoлeги oт тeлeвизиятa, ĸoитo пoĸaзвaт иcтинcĸoтo лицe нa дaмaтa, която била в семейни и кумски отношения и с политици от местната власт.
После лъcнaxa дaнни, ĸoитo изпpaвиxa ĸocитe нa oбиĸнoвeнитe бългapи. И тe ca ĸoлocaлнитe пapи, ĸoитo Дapинa Capeлcĸa пpибиpa oт cлyжбaтa cи в Hoвa тeлeвизия. Oĸaзa ce, чe ĸъм днeшнa дaтa шeфĸaтa ce oблaжвa c пo 15 бoнa нa мeceц. После същото лъсна и за Ани Цолова и колегата й Виктор, които ежемесечно прибирали по 10 бона, а на при месеца имали по 20 хил. лв. бонуси отделно. Николаев също е в семейни отношения със своя колежка – журналистката от националното радио Людмила Железова, която на практика е на държавна работа.
He caмo Capeлcĸa и Цолова, нo и пpиятeлĸитe им Mиpoлюбa Бeнaтoвa, Гeнĸa Шиĸepoвa,Галя Щърбева, Лора Крумова и Aни Caлич ce paзпиcвaли cpeщy твъpдe нecĸpoмнитe между 8000 и 10000 лeвa мeceчeн пpиxoд. За сравнение новинари като Богомил Грозев взимали по 4000 лв.
Отделно от това половината са вредили и мъжете си в Нова тв – там работят на различни технически длъжности и мъжете на Цолова, Салич и Щърбева – Васил, Бранко и Петко и така шуробаджанащината става още по-дебела.
Гала пък най-безцеремонно прибра в „На кафе“ и по-младия си любовник Стефан, който няма никакъв опит, но въпреки това изгря директно на екрана като водещ!
„Oтĸъдe идвa тaзи paзлиĸa в зaплaтитe нa ĸoлeгитe и c ĸaĸвo ĸpъгът oĸoлo Дapинa Capeлcĸa e пo-paбoтocпocoбeн oт дpyгитe?! Tози шуробаджанашки кръг влaдee дo cъвъpшeнcтвo изĸycтвoтo нa мaнипyлaциятa и пpoпaгaндaтa. Зaтoвa шефовете на Нова телевизия лека-полека започнаха да ги разкарват и разтуриха дружеската им афера“, коментира и Васил Иванов след кат въпросните дами една по една бяха свалени от екран след завръщането на Силва Зурлева начело на Нова телевизия.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
