България
Асен Василев се изплаши от Делян Добрев, шашна Цънцарова с отговор за почивка в Бали
Няма да имам никаква вина, ако не влезем в еврозоната на 1 януари 2026 г. Това каза в ефира на бТВ съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев. По думите му всичко е в ръцете на настоящото финансово министерство, което трябва да поиска конвергентен доклад от Европа.
Впоследствие стана ясно, че в студиото е бил поканен и Делян Добрев от ГЕРБ, който е приел, но от екипа на Асен Василев твърдо са отказали двамата да участват заедно в предаването.
„Не, няма да поема отговорност, ако не влезем в еврозоната. Последният критерий за инфлацията реално беше изпълнена през декември. Това е европейска процедура, която се спазва при всички държави. Юни месец още бяха изпълнени останалите критериите“, посочи бившият финансов министър.
Относно обвиненията, че е заложил бомби в бюджета, той посочи, че разходите се правят всяка година.
„Няма заложени бомби. Дефицит и разходи се правят година за година. Заложен дефицит 4,4, реално постигнат 3%. през 2021 г. Тогава станах Министър на финансите“.
През служебния кабинет на Стефан Янев предложиха дефицит 5,1 – постигнахме 2,9. Следващият екип 6,4 – реализира се 2%. През 2024 бе заложен 3%, реализира се бюджет с дефицит 3%.
През всичките години проектобюджет винаги е имало с повече от 3% дефицит. И с моя екип успяхме да го направим под 3%. Това не е някаква магия или бомба. 4 години подред са това“, категоричен е Василев.
Винаги има излишък
„Има приходна част, която расте по-бързо от икономиката и инфлацията. Людмила Петкова посочи, че ръстът на приходите е над 10%. Постоянните разходи, предложен от служебното правителство, показва, че увеличението на пенсиите напълно се покриват от вноските за заплатите. Ударно увеличение с 50-60% в някои сектори, например в сектор сигурност. Тези разходи не бяха заложени заедно с Министерството на финансите.
Тази сметка е грешна – на г-жа Петкова. За януари 2021 г. – излишък 405 млн. лева; 2022 – 900 млн.; 2023 – 480 млн.; 2024 – 400 млн.;
Винаги излизаме на излишък.
Данъчните ставки даже са повишени. Защо тогава този януари ще излезем на дефицит, при условие че има постъпления. Министерството на финансите трябва да даде много ясна разбивка защо смята, че ще излезем на дефицит.
Винаги сме били на излишък в „разточителните бюджети на Асен Василев“. Сега как така не сме, като бюджетът не е разточителен?“, попита той.
В енергийната система – когато имат проекти – ще има държавни гаранции, но от там нататък държавата е собственик. За 4 години сме взели 3 млрд. от енергетиката. Ако имате собственост на една фирма – искате да печелите от нея“, смята той.
Външният дълг
Относно външния дълг на България – Асен Василев твърди, че е намалял.
„Издаденият външен дълг е като процент от БВП беше 24,6 % и го оставих на 22,4%.
Абсолютно не е вярно това, което казва Делян Добрев. Последният път, когато зависеше нещо от него – хората се палиха по улиците.
Ако има дефицит – винаги се издава външен дълг. В Европа нашият дефицит е един от най-ниските. Безсмислено е да поддържаш излишък. Не можеш да си направиш инвестициите. Това не става със спестявания. България расте по-бързо от икономиката на ЕС.
Това се дължи на инвестициите на вътрешното потребление. Капиталовата програма е заложена по бюджет – средствата са рекордни. Проблемът е изпълнението“, допълни Василев.
Обект по обект
„2024г. дори дадохме бюджета обект по обект. Поискайте от МРРБ колко е изпълнена тази програма – по-малко от половината.
2020 г. Трябваше по европрограма да е готова жп линията София-Пловдив. Сигурно ще е готова 2030 г. Много рядко има 100% изпълнение.
18-те милиарда са фикция. До август месец всички ведомства трябва да подадат заявки какво им е нужно.
В сферата на фантазиите
Но понякога тези заявки са в сферата на фантазиите – като теглим чертата – може не 18, а на 28 милиарда да излезем назад.
Вие например искате да ходите на почивка в Бали и нова къща, мъжът ви иска нов Мерцедес, синът ви иска уроци. В един момент теглите чертата и виждате няма как да стане“, каза бившият финансов министър.
След като водещата Мария Цънцарова го подкани да каже какво визира с почивката в Бали, той даде пример с новите автомобили БМВ в МВР.
„Като пример почивката в Бали – МВР искат БМВ, а не Шкода. На принципа – толкова коли ни трябват, толкова взимаме. В бюджета се казва колко пари имат. За да се стигне до по-разумна картина, но преценката е тяхна – дали 100 Шкоди или 50 БМВ-та.
Министърът на финансите трябва да ви убеди да не ходите в Бали, а да отидете в Созопол, защото разполагате с по-малко средства. Решението обаче си остава ваше“, посочи Василев.
„На всяко министерство се казва – няма да ви се пипат парите, ако сте по-малко хора ще можете да вдигнете заплати. В Министерството на финансите имаше 15% съкращения. На по-малко се разпределят същите пари. Ако МВР искат по-високи заплати – да си махнат пенсионерите от системата и средствата да се разпределят.
Но това е решение на МВР. Не може Министерството на финансите да наложи такова нещо. В отбраната също не е работа на Министерството на финансите къде се разпределят средствата. С генералния щаб трябва да решат 4 млрд., които получават, колко да отидат за служещи, за самолети, за заплати и т.н. Това е преценка на Министерството на отбраната“, каза още той. Blitz
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България1 месец agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
