Изявление от Тодор Живков е на път да подлуди Мрежата.

Оказва се, че последният ни читав държавник е направил запис на такова през 1998 г. и е пожелал да бъде разпространено „20 години след смъртта му“.

След този срок посланието бе публикувано и вижте го колко е мъдър, пророчески и пробуждащ…

„Скъпи българи, бих ви нарекъл другари, защото вие сте ми такива, и винаги сте били…

Скъпи другари,

Трийсет и четири пъти съм отправял Новогодишно послание към Вас. Вгледах се във всичко, което съм ви казал през тези години, и реших да ви кажа нещо и за в бъдещето. Когато получите този поздрав, аз отдавна няма да съм между живите. Но се чувствам длъжен да направя нещо последно полезно на нашата страна.

Трийсет и четири пъти Аз, и Партията, Ви се отчитахме за всичко, което сторихме за Вас през годината. Като проследявам посланията, виждам огромния скок, който постигнахме като народ за това време.

Населението на страната ни  при първото ми послание бе 7 милиона, а при последното – 9.

Икономиката се е увеличила като размер 23 пъти. Помислете – когато слушате този запис, ще са минали около 30 години откакто България се отказа от социализма. Помислете, за тези 30 години дали е постигнато това, което постигнахме за предните 34 години? Увеличила ли се е икономиката 23 пъти? Ние го постигнахме, народът го постигна, значи е било възможно.

Защо сега не се случва?

При първия ми поздрав 70% от населението на България живееше в селата. При последния – 80% бяха в градовете, което е цивилизационният признак за прогрес. Във всички развити страни това е еволюцията, и ние я постигнахме.

Изградихме хиляди болници и училища, увеличихме значително продължителността на живота. Защо от 1989 г. насам, тя отново се скъсява? Когато след 20 години чуете това ми послание, погледнете до къде сте стигнали…

Разбира се, винаги ще има хора, които мразят социализма. Ще кажат – имаше лагери, репресирахте неудобните.

Но това не е присъщо само на социализма. Страната с най-много затворници по света са Съединените щати. Там 3% от населението е в затвора. Много повече от в социалистическа България. Но не това е най-голямата репресия. Най-голямата е фактическата власт на едрия капитал и корпорациите, които определят кой какво ще работи и колко ще получава. Това е репресия, съсипваща съдбите на милиони хора, в много по-голяма степен от нашите затвори!

Но САЩ също имат затвори. Те държат хора, определяни от тях като „терористи“, без съд и присъда, за неограничено време. Те изискват екстрадиция от всяка точка на света, и повечето държави им се покланят.

Вярно е, че съществува държавна репресия. Но голямата Истина е, че при социализма тя е далеч по-малка от при капитализма. Има я, но социализмът е по-прогресивен обществен строй, и затова е по-малка.

И да ви кажа, скъпи сънародници – при социализма невинен не сме пратили в затвор или лагер. Сега ги превъзнасят техните роднини, защото иначе биха се срамували от миналото си. Но истината е, че невинни не сме наказвали. И ако погледнете документите и фактите, ще видите, че това не е лъжа. Ние наказахме престъпници, едри капиталисти и олигарси. Същите, за които убеден съм, един ден и вие ще искате Народен съд.

Скъпи приятели, преди да стигнем до социализма, ние изучихме внимателно капитализма. И той винаги е един и същи – система, в която малка група привилегировани паразитира върху народа. А самият народ изнемогва.
Това се връща и в България, и тъй като стотици години то е било същото, не се съмнявам, че ще се повтори.
След 20 години, когато четете това послание, съм сигурен, че държавата ще е превзета от престъпниците, те ще пишат законите, те ще издевателстват над вас с данъци, такси, цени и всички други средства. Сигурен съм, че ще има малка група супер богаташи, които ще крадат безогледно, и дори няма да се крият. Сигурен съм, че народът ще страда, но ще е скован от властта, страха и от несигурността за утрешния ден.

Сигурен съм, скъпи българи, сигурен съм, защото всичко това аз съм го виждал. Аз съм живял в капитализма, а после като дойде Народната власт, ние вложихме много ресурси в изучаване на миналото. И видяхме как историята винаги и по един и същи начин, се повтаря.

Капитализмът е изначално несправедлив, той няма как да бъде друг. Той по естествен начин концентрира богатството, а заедно с него – и властта, и накрая властта се оказва източник на богатството, а човекът се превръща в роб. Винаги е било така.
Скъпи българи, ще ви сочат западния „капитализъм“ като по-добър от нашия социализъм, и така ще ви излъжат.

Вярно е, че западът имаше предимства. НО НЕ ЗАРАДИ КАПИТАЛИЗМА. Подчертавам това – не заради капитализма. Той имаше предимства всъщност заради социализма. Под страха от нашата система, капиталистите на запад започнаха да правят отстъпки на работниците и така им подобриха положението. Нашата система помогна и на западния човек да живее по-добре.

Но бъдете сигурни – след като разрушиха нашето общество, те ще си вземат това, което дадоха и на своите работници. Тази държава на благоденствието, която струва много скъпо на капитала, ще бъде демонтирана. Като няма конкуренция в наше лице, корпорациите и местните олигарси ще си вземат всичко. Лека полека ще поскъпне здравеопазването и образованието, ще вдигнат цените, ще намалят заплатите. Лека полека и там ще стане същото – защото капиталът по естествен път го иска. Той не се интересува от хората. Той се интересува само от печалбите.

Западът беше по-добре по 2 причини – първо той имаше по-дълга индустриална история, бе натрупал повече опит и повече ресурси. И второ – той бе заставен от социализма, да осигури добри условия на своя народ, за да избегне революция.
Ако бяхме продължили със социализма, може би след още 20-30 години индустриална история, щяхме да настигнем Запада. Забележете, че ние имахме само 45 години ускорено развитие, а гонехме народи с по 400. Несправедливо бе това сравнение, което доведе до бих го нарекъл – глупавия ни отказ от социализма.

Когато четете тези редове, се огледайте около себе си. Погледнете на Запад. Сигурен съм, че ще видите симптомите на съсипването и на тяхното общество. Сигурен съм, че 20 години са достатъчни, за да се види всичко. Изучавал съм много историята на капитализма, и 20 години винаги са били достатъчни, за да се види истинската му същност.

Четете какво предвиждам, и проверете сами дали е истина. Проверете просперират ли западните народи, така както са просперирали през 80-те? Проверете има ли протести! Проверете нараства ли международното напрежение, избухват ли нови войни. Проверете – това са признаците на избуяващия дивашки капитализъм. Винаги това са били, не могат да се скрият.

Ако греша, разбира се, можете да ми се смеете. Надявам се да греша, но защо ли не открих нито един подобен пример в миналото…
Аз ви говоря за бъдещето, но чета миналото на капитализма. На една ретроградна и упадъчна система, която ние искаме да върнем.

Скъпи сънародници, постигнахме много докато бяхме заедно. И моя е грешката, че позволихме на капитализма за пореден път да ни излъже. Вероятно ако бях по-мъдър и по-решителен, нямаше да позволя да се случи това, което стана през 1989 г. Поемам своята част от вината, макар да допускам, че мнозина от вас не биха ми приписали никаква вина. Но аз имам такава.

Онзи, който е най-отгоре, дори при народно-демократично управление като социализма, той носи отговорност. След като съм допуснал това да се случи, и да свалят мен, и да унищожат надеждите на народа, след като е станало, аз съм отговорен.

Но с ръка на сърцето ви казвам, че отговорен за евентуално възстановяване на социализма, и поправяне на грешките, е само и единствено НАРОДЪТ. Във вашите ръце е бъдещето ви. Веднъж победихме капитализма, колкото и невъзможно да изглеждаше.

Изградихме своя щастлив свят. Можете да го направите отново. Социализмът не е бил „Тодор Живков“. Тодор Живков е рожба на социализма. Социализмът е народът, той държи абсолютно всяка сила в обществото, неговият глас е гласът „божи“. Ако поискате като народ, можете да го имате отново, и никаква тиранична власт не може да ви спре…

Скъпи сънародници,
Това което е било, отново ще бъде…
Вярвам в това…

Тодор Живков, 1998 г.