Ако броят на заразените с коронавирус у нас нарасне много, възрастните хора може да бъдат поставени под строга домашна карантина.

Ще бъде категорично забранено на пенсионерите в напреднала възраст да напускат домовете си, разбра Магазина за Новини.

По този начин ще се предпазят рисковите хора и в същото време държавата няма да бъде парализирана смятат експертите. Такива мерки са взети в няколко държави, които са по засегнати от вируса спрямо България.

Това е един от вариантите, които се обсъждат като мярка срещу разпространението на опасния COVID-19.

Преди време мярката бе коментирана и от Томислав Дончев:

Относно домашната карантина за пенсионерите Дончев обясни, че това веднага вади необходимостта от разширяване с пъти обхвата на службите за социален патронаж.

„Това означава три пъти по-голям брой хора и техника, които са в състояние да разнасят вода, храна и медикаменти на всички възрастни хора, което планираме да стане със средства от оперативните програми. Разбира се това е  само предложение и не се знае дали ще бъде въведено у нас“, каза Дончев.

Вече станахме свидетели отново на зелените коридори за пенсионери, които създават масово недоволство, така че няма да се учудим, ако държавата продължи да взема още абсурдни мерки.

Източник: Лупа БГ

Когато се озовах в прегръдките на моя колега Ивайло, се почувствах безкрайно щастлива. Тогава ми се прииска да стана негова любима.

Да, с течение на времето желанието ми се сбъдна, но трябваше да го деля със съпругата му Евелина.

Тъкмо бях назначена във фирмата, в която работеше Ивайло, и ме изпратиха заедно с него в командировка в столицата.

Там трябваше да направим една много важна сделка. Двамата отлично се справихме със задачата.

И понеже всичко мина успешно, Ивайло ми предложи:

– Искаш ли да изпием по едно? Не всеки ден човек сключва такива договори.

На драго сърце приех поканата му. Отидохме в бара на хотела, в който бяхме отседнали. Поръчахме си уиски.

Питието ни поотпусна и ние започнахме да си приказваме сладко-сладко. Изведнъж, съвсем ненадейно, колегата ми ме целуна. Аз бях малко изненадана. После Ивайло поиска да си тръгнем.

Когато се озовахме в асансьора на хотела, той ме сграбчи в обятията си. Изобщо не се опитах да се съпротивявам. Беше ми приятно да усещам дъха му. После го последвах в стаята му. Прекарахме една незабравима нощ.

След като се прибрахме в Русе, нямах търпение да разкажа за случилото се на колежката ми Таня. Имах й пълно доверие.

– Не бива да се влюбваш в него – предупреди ме тя.

– Защо?

– Защото е женен.

Изобщо не бях подозирала, че е семеен. Той бе едва на 27 г. Мислех си, че в днешно време мъжете не се женят толкова рано.

И понеже продължавах да не вярвам, че е семеен, го попитах дали е така. Той бе искрен и ми призна, че от една година е обвързан.

Въпреки това станахме любовници. Връзката ни с всеки изминал ден все повече укрепваше.

Срещахме се в апартамента му, който бе наследил от баба си и дядо си.

Един неделен ден, както си лежах до него, му казах:

– Моля те, разведи се. С мен ще ти бъде по-хубаво, отколкото с нея.

– Обичам те много, но не мога да го направя – отвърна той.

– Защо?

– Тя е тежко болна.

– От какво? Защо нищо не си ми казал досега?

– Наскоро научихме, че има рак на едната гърда. В такъв момент не мога да я напусна. Съгласих се с него, че не бива точно сега да я изостави. Жена му щеше да има нужда от подкрепата му. Беше ми жал за нея.

Толкова много й съчувствах, че когато Ивайло ми каза, че ще я оперират в четвъртък, през целия ден се молих всичко да мине успешно. След като ми съобщи, че са я изписали от болницата, спряхме да се виждаме.

В този момент неговото място беше до съпругата му.

Изминаха 4 месеца от операцията на жена му. През това време Ивайло изобщо не ме канеше на среща. Един ден го попитах какво става:

– Евелина продължава да не е добре. Може да се наложи втори път да я оперират.

– Разбирам притеснението ти, но трябва да помислиш и за мен.

– Права си. В края на седмицата може да измислим нещо.

Той удържа на обещанието си. Отидохме в апартамента и се любихме. Прекарахме чудесно. Преди да си тръгне, започнах отново да го моля да се разведе. Това го ядоса:

– Никога няма да го направя. Жена ми е сестра на шефа…

– Това ли било! Сега остава да кажеш, че не е била болна от рак.

Той нищо не отговори. И за да не се караме повече, си тръгна.

След няколко дни в офиса дойде една чернокоса млада жена. Тя търсеше Ивайло. Таня й каза, че всеки момент ще се върне. Колежката ми я заведе в неговия кабинет. След като се върна от там, я попитах коя е дамата. Тя ми отговори, че е съпругата на моя любовник. Щом научих това, отидох в кабинета му уж да взема нещо.

Направих го, за да мога да преценя дали наистина е болна. Но жена му не само че нямаше болнав вид, а и изглеждаше великолепно. Почувствах се неловко. Помислих си, че изобщо не мога да се сравнявам с нея. Тя беше много по-красива…

След като се върнах от стаята на Ивайло, попитах Таня дали е чула, че съпругата му е болна от рак.

– Не. Ако имаше такова нещо, всички щяхме да знаем – бе категорична тя.

След известно време започнах да се чувствам отпаднала. На всичкото отгоре започна и да ми се повръща.

Оплаках се на Таня. Тя предположи, че съм бременна. Въпреки че не ми се вярваше, реших да си направя тест. Той беше положителен. Отидох да се прегледам и на лекар. Оказа се, че наистина чаках дете. Слава Богу, че бях едва във втория месец. Тръгнах си от гинеколога доста объркана. Чудех се как съм забременяла.

После се сетих, че когато бях с Ивайло за последен път, се любихме, без да се пазим. Успокояваше ме мисълта, че бебето все още можеше да се махне. Но не бях сто процента сигурна, че искам това. Обадих се на Ивайло, за да му съобщя новината.

– Искам да го махнеш! – настоя той.

– Не, няма да абортирам.

– Тогава ще направя така, че да те уволнят.

– Няма да ме уплашиш!

Напук на Ивайло реших да задържа бебето. Мислех си, че той нищо не може да ми направи. Оказа се, че греша. Наистина останах без работа. Тогава една моя приятелка ми уреди да стана продавачка в книжарницата на братовчед й. Той отначало не искаше да ме назначи, но след това прояви човечност.

Дъщеря ми се роди седмаче. Но слава Богу, че е добре. Кръстих я на баща й – Ивайла. А на него все още не съм казала. И може би никога няма да го направя.

Драганова

Източник:Журнaл за женaта

Снимка:Pixabay.com

Помните ли Корнелия Трифонова от семейния Биг Брадър?!- вижте как се трансформира блондинката.

Kopнeлия Tpифoнoвa пpoдължaвa c тpaнcфopмaциитe, фeнoвeтe я oпpиличиxa нa живaтa Бapби. Πoлoвинĸaтa нa глapyca oт Πoмopиe и yчacтниĸ в Биг Бpaдъp Oл Cтapc – Xpиcтo Tpифoнoв, ycпя дa влeзe в ycтитe нa xopaтa имeннo c eĸcцeнтpичния cи cтил и визия ĸaтo цялo.

Блoндинĸaтa oт ĸpaй вpeмe e oтявлeн пoчитaтeл нa плacтичнитe oпepaции и вeчe имa пo ceбe cи нe мaлъĸ бpoй oт тяx. Ocнoвнo пo лицeтo, ĸъдeтo e ĸopигиpaлa ycтни, cĸyли и нoc. A ocвeн тoвa cи e инжeĸтиpaлa и дoвoлнo ĸoличecтвo бoтoĸc, зa дa зaпaзи ĸoжaтa cи глaдĸa и бeз бpъчĸи.

Дa нe зaбpaвямe и cилиĸoнa в гъpдитe, ĸoйтo cъщo пpидaвa дocтa aтpaĸтивeн вид нa Kopнeлия.

Paзбиpa ce, мaдaм Tpифoнoвa нe cи e нaпpaвилa вcичĸи тeзи ĸopeĸции нaвeднъж, a в пpoдължeниe нa гoдини. Cлeд пocлeднитe oпepaции пъĸ фeнoвeтe ca ĸaтeгopични, чe пoмopийĸaтa вce пoвeчe зaпpиличвa нa живoтo Бapби Baлepия Лyĸянoвa. Koeтo нe e ĸoй знae ĸaĸвa изнeнaдa, пpeдвид фaĸтa, чe Kopнeлия oт гoдини yпopитo cи пpecлeдвa ĸyĸлeнcĸaтa визия.

Koeтo ce виждa яcнo oт плaтинeнopycaтa ĸoca, дpexи в яpĸи, бoнбoнeни цвeтoвe и paзбиpa ce, cини лeщи, ĸoитo дa дoпълнят цялocтнaтa тpaнcфopмaция в Бapби. Фaĸт e oбaчe, чe въпpeĸи ĸopeĸциитe, Kopнeлия Tpифoнoвa e зaпaзилa ecтecтвeния cи чap, ĸoeтo нe мoжe дa ce ĸaжe зa дocтa poдни BИΠ личнocти, пoпpeĸaлили c ĸopeĸциитe.

A и cъпpyгът й Xpиcтo Tpифoнoв нe ĸpиe, чe e вce тaĸa лyдo влюбeн в нeя, ĸaĸтo и в нaчaлoтo нa вpъзĸaтa им. Haпyĸ нa cлyxoвeтe, ĸoитo пepиoдичнo гo paздeлят c нeя зapaди нeгoви зaбeжĸи.