България
Възможно ли е това в България?! Без да работим и да получаваме по 1500 лв. на месец
Възможно ли е да се реализира в България идеята за универсален базов доход, с който част от гражданите да живеят без да работят, и какви биха били ефектите от това – на тези въпроси отговаря анализ на главния икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев, оповестен от синдикалната организация, пише Нюз.бг
Безусловният базов доход (ББД), наричан още универсален базов доход (Universal basic income – UBI), е държавна публична програма за ежемесечно плащане за всички граждани без да трябва те да работят, което да покрива основните им разходи за живот, вместо заплата или обезщетение за безработица.
Целта е осигуряване на базов доход за част гражданите извън пазара на труда или за повечето от тях за в бъдеще, предвид развитието на заместващи човека на технологии. Например в земеделието през 2010 г. у нас са работели 1,3 милиона души, а до 2020 г. броят им е намалял с 81% до 233 хиляди човека.
Нуждата от осигуряване на препитание на хората, които не могат да си намерят работа, е продиктувана от грижата за човека и запазване на устойчивото общество и обществения ред, чрез „четирите Б“ – борба срещу безработицата, бедността и бунтовете. Идеята за безусловен базов доход е от началото на ХХ век, но в последните години отново става актуална предвид бързото развитите на технологиите и на изкуствения интелект. Опити за реализацията й правят няколко европейски държави.
През 2016 г. в Швейцария се провежда референдум за въвеждане на универсален базов доход от 2 500 швейцарски франка на месец, но предложението е отхвърлено като 77% гражданите са гласували против. В периода 2017-2018 г. във Финландия са предоставяни по 560 месечно вместо обезщетение за безработица. През 2019 г. в Германия е предложена система за универсален базов доход от 1 200 евро на месец, при която да работят четирима от петима души, получаващи базовия доход.
През 2020 г. гражданско движение в Австрия организира петицията „Въвеждане на безусловни основни доходи в целия ЕС“. В нея се предлага безусловен базов доход с нетният размер от 60% от националния медианен еквивалентен разполагаем доход, докато в страните, където доходите са ниски, да се прилага друг алтернативен показател. През същата година Испания подпомага с до 1015 евро 850 000 семейства или общо 2.3 млн. души, които преди това са живели с под 230 евро на месец. Предвид голямата бюрокрация обаче опитът за въвеждане на подпомагането като универсален принцип се оказва неуспешен.
През 2021 г. автономната област Каталуния в Испания обявява, че ще въведе двугодишна пилотна програма за универсален доход от края на 2022 г., която да обхване 5000 каталунски граждани, независимо от доходите им, в размер от 950 до 1350 евро на месец.
Опитите за въвеждане на ББД са за кратки периоди от време и малки групи от хора, като за момента не се знае какви биха били дългосрочните ефекти, включително върху психичното здраве на хората. Няма публични данни за измерените ефекти и ползи за човека и обществото. Остава и въпросът откъде ще дойдат парите и дали държавите могат да си позволят финансово подобна програма.
В анализа се засяга темата за възможностите за осигуряване на безусловни доходи за безработните в у нас. Работещите българи към момента са около 3 млн., в активна възраст са 3,7 млн. души, студентите с българско гражданство са около 200 хиляди, а около 100 хил. са работещите пенсионери. Според изчисленията на КТ „Подкрепа“ около 600 000 души в активна възраст са без работа или работят в черния сектор. Безработните или работещите без договор или самоосигуряване представляват около 16% от хората в активна възраст. Дори половината от тях да работят нелегално, без работа са поне 8% от общо лицата в активна възраст – 300 000 души. Според официалната статистика безработните у нас са около 130 хил. души или 3,5%, заради методиката за отчитането им.
Ако 600 000 души бъдат включени в програма за базов доход от 1 000 лева на месец – малко над минималната работна заплата, за целта ще са нужни 600 млн. лева на месец или 7,2 млрд. лв. годишно – 3,5% от БВП или 9,6% допълнителни разходи по Консолидираната фискална програма (КФП). Анализът стига до извода, че към днешна дата тази сума е непостижима за възможностите на страната ни при днешното състояние на икономиката и държавния бюджет.
Ако се приеме, че базисният доход трябва да покрива основните разходи за живот, които се оценяват на 1 500 лв. на месец, сумата се увеличава с 50% и достига до около 10,8 милиарда лева годишно, което е абсолютно непостижимо в близко бъдеще, освен ако данъците не се вдигнат рязко – с поне 10-15%. Ако се приеме, че тежестта трябва да се поеме само от фирмите, тя трябва да се увеличи значително. „И това е само при условие, че програмата обхваща хората без работа. А какво ще е нужно, за да се приложи за всички граждани“, пита Атанас Кацарчев.
Главният икономист в КТ „Подкрепа“ стига до заключението, че универсалният базов доход може да се прилага първоначално единствено за най-засегнатите социални групи, и то при условие, че сумата гарантира само разходите за живот и не надвишава минималната работна заплата, а най-важното е да е обезпечена финансово, без да са необходими драстични съкращения в разходите на държавата.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
