България
Д-р Илиев: 20 000 жертви на ковид в България през следващите 60 дни
Доктор Аспарух Илиев е завеждащ лабораторията по инфекции на мозъка в Берн, Швейцария. От години живее и работи в Западна Европа. Това не пречи да следи активно развитието на коронавируса в България.
Интересен събеседник, чието мнение предизвика небивал интерес сред читателите на „Марица“. Затова изданието го потърсило за интервю.
– Д-р Илиев, последните данни за България показват доста заразени, запълващи се интензивни отделения. Как виждате вие ситуацията с коронавируса?
– Ситуацията е много сериозна и неприятна. Стига се до високите стойности от ноември-декември миналата есен. Една здравна криза, съжалявам да го кажа, трябва да се управлява по-внимателно. Не искам да влизам в политически теми, но кризата бе оставена да се развива сама.
– Коя мярка би дала най-добър резултат за ограничаване на заразата?
– Огромно влияние показа при предишния пик, ще покаже и сега – спирането от училище на децата между 5. и 12. клас. В научните данни те са известни като едни от големите разпространители на вируса. Ограничения в събиране на хора, но не на хартия, а да се контролират. За съжаление, предвид предизборната ситуация и желанието на някои браншове, които ги разбирам, се допуска изплъзване на ситуацията.
Най-голямата грижа за мен в момента е липсата на нагласа сред голям брой хора, че това наистина е сериозен проблем. Поне така виждам, четейки, слушайки, гледайки събитията в България. В обществото липсва разбиране, че може да умрат 20 000 души повече в период от два месеца.
– Така е, но в България съществува сериозна опозиция на всичко от група медици, всички ги знаят, които получават огромна трибуна. Това със сигурност разколебава мнозина?
– Напълно съм съгласен, това раздвояване е фатално. Тук беше ролята на политиците да моделират, за да не се стига до подобно говорене. Хората основателно казват:
„Чувам от един това, от друг второ. Не мога да преценя кое е правилно“. Премиерът със своето лице и позиция трябва да излезе и да каже за какво става дума, а не да оставя лагерите на лекарите като гладиатори в някаква арена да се бият за забавление на публиката.
– Навременни ли са оповестените мерки?
– Зависи какво искаме да постигнем. Ако питаме един човек с дребен бизнес, който търси клиенти, ще каже, че е рано. От здравна гледна точка вълната вече е разгърната. Но никога не е късно да се действа. При всички случаи, ако бях на мястото на премиера, щях да ги въведа по-рано. В това отношение от Щаба имат по-адекватна позиция. Преди 2-3 седмици щеше да е по-разумно.
– Но на 1 март отвориха точно доста бизнеси.
– Във всички западни държави отварят много внимателно, на стъпки. Не изведнъж и всичко. Това позволява да се контролира процесът. В България като че ли изведнъж беше отворено всичко и това създаде впечатление у хората, че ситуацията вече е нормална.
– Тук идва и патовата ситуация, че от една страна, е здравето, от друга – гладът. Западните страни компенсират по-добре бизнесите най-малкото поради липсата на сериозна сива икономика?
– Това е точно така. Сивият сектор не може да бъде компенсиран. Но в Германия например също има голям проблем. Съществува бюрократично забавяне на плащането на компенсации, дори в момента се чакат суми от октомври и ноември. Германия е бюрократична държава и веднъж системата запъне ли…
– Това е някакво утешение за българина, в рамките на шегата?
– О, има сериозно недоволство и в немския бизнес. Обясненията за проблеми със софтуера са несериозни за техническа нация.
– Веднага ще контрират, че куп държави спазват и по-тежки ограничения, но коронавирусът също се разпространява със страшна сила. Пример е Франция, където парижките болници пращат пациенти в Прованса.
– В последните месеци, особено в държави като Италия и Франция, населението намали рязко спазването на мерките, защото се умори. Контактувам с близки в Ломбардия, Италия. Хората отвориха много бизнеси, казаха, няма да спазваме нищо.
Натискът за разхлабване е огромен не само в България, а навсякъде. Тук и държавите допуснаха грешки, като направиха много рязко, тотално затваряне. Тази пандемия има нужда от умно затваряне само на критичните, разпространяващи инфекцията сектори. Обществата са уморени и не разбират колко опасна е ситуацията.
– В България кривата показва, че сме на 2-3 седмици от абсолютния пик, така ли е и в Европа?
– Германия успя да проконтролира възникване на третия пик със строги мерки. В момента с лекото разхлабване се отбеляза веднага покачване на стойностите, но властите следят внимателно. За България не мога да кажа кога ще е абсолютният пик, зависи доста от новия щам. Властите, нормално, гледат да успокоят хората.
Но изчислявайки данните от НСИ в сравнение с предишни години, виждаме 20 000 повече починали българи през миналата - да, не само от ковид. Това е един малък град. Ако разчитаме на спонтанно развитие на епидемията сега, ще починат още 20-30 хиляди. Шокиращо е, че хората го приемат. Та ние сме толкова малка нация! Понасяме това, а не затворени кръчми. Е, това не мога да приема!
– Да преминем на болезнената тема с ваксините. Вие сте горещ защитник на тезата, че „Астра Зенека“ е качествен продукт.
– В медицината има един рефлекс. Пациентът смята, че лекарят е незаинтересован. А просто лекарят се абстрахира от конкретния случай, за да не загуби реалната преценка за заболяването и терапията.
Същото става и сега. Статистиката показва, че едва ли сме имали толкова безопасни ваксини, не говоря само за „Астра Зенека“. Едно противозачатъчно средство или аспирин, който пием всеки ден, крият много повече рискове за странични ефекти. Но човек реагира емоционално, когато един случай бъде визуализиран с конкретна история, със семейството.
Това е нормално. Даже докато си говорим, получавам съобщения от една мила дама, която вярва във ваксините, но я е хванало страх след смъртта на 47-годишния мъж в Благоевград. Логично е, колкото повече ваксинираме, толкова повече такива случаи ще стават.
Образно казано, ако днес ваксинираме цяла България, още утре ще имаме 200-300 починали от спонтанна смърт. Която ще настъпи и без ваксини. Такава е честотата на смъртността в България. Просто сега хората, които са сложили ваксина, по случайност умират от нещо друго.
Спирайки ваксината, ние рискуваме с едно заболяване, което по нашите географски ширини завършва с от 2 до 4 процента смъртност.
– Дадохте данни за тромбозите в мозъка в резултат на противозачатъчни, които са повече от тези при ковид?
– Така е. До момента във Великобритания има поставени близо 17 милиона ваксини и докладвани 15 тромбози. Това е абсолютно в рамките на статистиката.
Дори има доклади от Канада за по-нисък брой тромбози при ваксинираните в сравнение с останалите. Реално проблем няма, освен нормални реакции като температура и зачервяване. Но ваксината на „Астра Зенека“ беше до голяма степен саботирана със стопирането <210> от много правителства. Не е умишлено, но със сигурност ще направи прилагането <210> много трудно.
А ако бъде създадено негативно мнение за ваксината на „Астра Зенека“, това ще се прехвърли автоматично върху всички векторни ваксини. Това са „Спутник“, „Янсен“. От една страна, сигурно има бизнес интереси, но пък цяла категория ваксини биват поставени под въпрос. Не съм убеден, че играчите на пазара имат интерес.
Нямам информация. Друга тема е, че „Астра Зенека“ направиха грешка в началото. Лошо проведоха клиничните проучвания, имаха ужасна комуникация. Дори и Брекзит повлия, направи ги черната овца.
– Може би и политически се експонира проблемът, преди малко ми попадна статия за война заради „Астра Зенека“ почти в цяла Европа?
– В Германия в момента, в който кабинетът спря ваксинирането, опозицията използва и започна да критикува, че е неразумно. Сигурно ако не беше спряно, опозицията щеше да излезе с обратния аргумент. И в България, и в Германия предстоят избори. Това се използва.
– Като че ли ЕС не се справя с управлението на кризата?
– Да, Европейската комисия поръча и късно, и малко от ваксините на „Пфайзер“ и „Модерна“, въпреки че е имало предложение от компаниите. Също заради политически игри на ниво Европейски парламент. САЩ, Израел и Великобритания са направили рано поръчки, и то в големи количества. ЕС стана жертва на своята бюрократизация. Не бива да критикуваме само България. Затова и Великобритания излезе от ЕС.
– В такъв случай не е ли права опозицията, която казва – като ги няма тези ваксини, поръчвайте „Спутник“?
– „Спутник“ не е лоша ваксина, афинитетът на част от обществото към Русия е факт. Добре, „Спутник“ ще бъде поръчана, но основният проблем е, че руснаците нямат никакви производствени капацитети.
Неслучайно последните два месеца руските представители обикалят наистина като търговски пътници всички фирми за производство на фармацевтични и биотехнологични продукти. И търсят, грубо казано, възможност за производство на аренда.
Не мога да си представя „Астра“ или „Пфайзер“ да го правят. Русия не притежава никакъв ресурс да произведе дори минимална част от необходимите на Европа ваксини. Ако не ме лъже паметта, и в Унгария, и в Сърбия руската държава предоставя от 50 до 100 хиляди дози. Това е нищо на фона на нуждите. България хубаво ще поръча ваксини „Спутник“, но сигурно те ще дойдат след 5 години.
/https://noviniplius.com/%d0%b4-%d1%80-%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d0%b5%d0%b2-20-000-%d0%b6%d0%b5%d1%80%d1%82%d0%b2%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%b4-%d0%b2-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%bf/?fbclid=IwAR3A8Tm6RET6TnImhoQyoY4AszZW_ktPTs53AOwR4hd3sioW5H8JlzGcJ7U
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoКак движението на лихвите променя месечните вноски по кредитите
-
България1 месец agoПромяна на лихвата по кредита може да увеличи месечната вноска на домакинствата
-
България4 седмици agoЦени, лихви и доходи: как се променя семейният бюджет на българите през есента
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
