Тези близначки от Великобритания неизменно привличат вниманието, защото едната от тях е бяла, а другата е тъмнокожа. Те са родени през 1997 г., баща им е бял, а майка им е наполовина от Ямайка.

Сестрите свикнали да бъдат постоянно обърквани с приятелки и понякога трябвало да показват свидетелства за раждане, за да докажат, че наистина са роднини.

„Никой никога не вярва, че сме близнаци, защото съм бяла, а Мария е черна. Дори когато сме облечени по същия начин, ние дори не сме като обикновени сестри, а камо ли като близнаци”, обяснява Луси.

Донна Дъглас, майката на близнаците, добре си спомня как е видяла дъщерите си за първи път след раждането. „За нея това беше шок, защото цветът на кожата преди раждането не беше определен от сканирането.

Така че тя нямаше представа колко сме различни. И когато акушерката й даде и двете ни, майка й просто изпаднала в ужас – казва Луси. Доколкото момичетата се различават по външен вид, те не са психологически подобни. Луси, която има червена коса и много светла кожа, изучава изкуство и дизайн в колежа Глостър. Мери, която има кафява коса и има карамелена кожа, изучава психология и право в Колежа на Челтнъм. Те имат братя и сестри, които също имат различни кожни тонове.

– Всички наши по-големи братя и сестри имат цвят на кожата – нещо между Луси и мен. Тоест, ние сме с нея по крайностите на цветовия спектър и те са някъде между нас – каза Луси. Тя се радва, че тя и сестра й са толкова различни: „Когато имате близнак, който е напълно различен от вас, хората никога не ви бъркат с него и това е чудесно. Повечето от близнаците са като две капки вода, но Мария и аз едва ли можехме да бъдем объркани, дори и ако се опитаме – казва Луси.

През новата година, символ на богатство шест зодии ще имат голям финансов успех, парите ще се лепят сами за тях. Само може да се надяваме да сме около тях или да сме едни от тях. Напиште в коментарите коя зодия сте и споделете статията с приятели – Благодарим Ви

Стрелец е първият от 6 – те късметлии. Повечето хора от този знак обичат парите и 2020 година ще им се усмихни и парите ще потекът.

Девата също има голя късмет, защото тя също е една от тях. Прасето щедро ще награди всички деви за добрините които са направили и ще направят, 2020 ще е финансово успешна за тях.

Водолей е зодията която избра през 2020 година да вдигне в пъти финансовото си състояние. През 2020 година е планирана да лепи парите като магнит по – тях.

Лъвовете също ще се видят в пари през 2020г. Истинско щастие ще бъде да бъдеш сред тях, защото ще имат голямо изобилие и ще го споделят с приятелите си.

Козирог е зодията която се стреми към целите си и работи дори и в почивните дни. Богатството е забелязало това и през 2020 ще лепи пари по тях, ще ги награди щедро за труда им.

Рибите се нареждат до 6-те късметлийски зодии през новата година. Предстои им голям финансов успех и дори съседите им ще го видят. Това ще е една много силна година за тях

Сподели тази статия в Фейсбук за да се случи парично щастие и на теб!

Страшна е била агонията – не само телесната, но и душевната, на поетесата Дочка Банева – бившата съпруга на арестувания и разследван за пране на 1 млрд. лева Николай Банев, която през 2005 г. почина от рак, а скоро след трагичната й кончина овдовелият й мъж се ожени за любовницата си Евгения Генчева, напомня HotArena.

Известно време преди да се предаде пред смъртоносната болест, на Дочка подшушнали, че Евгения е бременна от Николай. Вече изтощена от заболяването си и напълно отчаяна, мамената съпруга загубила всякаква вяра както за живота си, така и за съпруга си, а силите й стигали само да излее мъката си върху белия лист, пише „Уикенд“.

Преди да издъхне, Дочка пише серия от стихотворения, посветени на пагубната си любов Николай. „На съпруга ми“ е едно от тях, а в него Банева пише : „Сънувах те с очите на дете, за глътка чаках аз на водопада, да ме окъпе, или помете – за любовта си струва да изстрадам!“.

Излезе и едно от последните писма на Дочка Банева до Николай, което децата й разкриват, когато започват съдебна битка за полагаемото им се наследство, от което Банев ги лишава.

„Мило Мише,

Сега е късно, много късно и до мен сладко, сладко е заспал нашият красив и умен син… Не зная къде си ти, досещам се с кого си, но какво значение има това, след като не си с нас… През тази вече цяла година, в многото си самотни дни и нощи, съм си задавала въпроса: Какво се случи?, Къде сгреших?, Къде е моята вина?… (…) Не зная какво влагаш в думите „Обичам те“, като в същото време изчезваш с любовницата си и дни наред те няма.

Не зная как се чувстваш в чужбина или у нас в луксозните хотели с нея, знаейки, че в същото време и аз, и синът ти горчиво страдаме… И имаме нужда от теб?! (…) Така беше с Боряна, за която ти ми казваше, че без нея не знаеш какво ще правиш (…) Така е и сега с лицето Евгения (…) Не искаш ли прекалено много от мен?! Искаш да приема за нормално това, че влачиш любовницата си по нашите предприятия, по срещи и вечери, афишираш широко връзката си, сякаш аз не съществувам, сякаш съм мъртва.

Искаш от мен да се правя, че не зная за третата поредна кола, която купи на любовницата си и заради което ходи с нея в Германия, когато цялата фирма знае за червения мерцедес кабрио, а „женичката“ се хвали наляво и надясно… Обидно и за теб, и за мен (…) Искаш от мен да се държа нормално, когато любовницата ти в 5-6 часовите си пребивавания във фитнеса на Правителствена, където й падне, бръщолеви непрекъснато къде ходи с шефа си, какво й е купил шефът й (последното е костюмът за отслабване)… (…) След месец ще празнуваме шестия рожден ден на нашия син. Малко след него, миналото лято, за мен започна най-кошмарната година в моя живот (…) Нека този ден бъде началото на най-щастливата година в нашия съвместен живот. За мен това ще означава любовницата ти напълно да изчезне в „небитието“, откъдето и дойде… (…)

Аз давам своята дума, искам и твоята – думата на онзи Николай, чиято любов ме възпламени и аз разбрах, че това е най-хубавото нещо на света; на онзи Николай, с когото сме започнали от гъбената чорбица, с когото сме умирали, но сме отстоявали казаната дума; на онзи Николай, с когото сме се любили не в мерцедес кабрио, на Ривиерата и Палм Бийч, а в синьото трабантче и в онзи вмирисан от виетнамците хотел в Елин Пелин, с една бутилка червено вино не от 200$, а от 2 лв., но по –истински от всичко на този свят… В противен случай трябва просто да се разделим… Обичам те и сигурно винаги ще те обичам, и никога няма да мога да те заменя с друг, независимо от обстоятелства, събития и факти…“

10.05.2000 г.

Гр. Русе