Д-р Елена Радева работи от 20 години във Франция. Завършила е медицина в България и е работила тук, после е специализирала и в Монпелие. Съпругът й също е лекар във Франция.
Написаното от нея разкрива непозната за нас страна на епидемията с Ковид 19, защото за разлика от Франция тук още не имало и първа вълна, както смятат лекари от Западна Европа. Ето какво написа тя във Фейсбук:

За тези, които малко ме познават, съм лекар с 30-годишна практика, от които 20 във Франция. Последните шест месеца прекарах плътно в отделения Ковид в три различни болници, в това число – в гериатрично, в спешно отделение и рехабилитация.
Поразена съм от наглостта и липсата на абсолютен професионализъм, колегиалност, лекарска етика и търсене на евтина сензация от доц. Мангъров и Антония Първанова. В шок съм как хора в обкръжението ми, които съм считала за образовани и интелигентни, приятели, пишат генерални глупости и нелепости, протестират срещу носене на маски, спорят и се кодошат с този вирус.

Тези, които го лекуваме и гледаме фронтално всеки ден (не тези, които го гледат от телевизора), можем да ви кажем, че за него се знае все още твърде малко – не за друго, а тепърва се отчитат късните му многобройни поражения. Няма как да ги знаете, защото не сте ги видели. В България до момента не е имало и първа вълна, в сравнение с това, което преживяха Испания, Италия, Франция.

Затова просто престанете да ръсите небивалици и фантазии, защото нито сте учили медицина поне 10 години от живота си, нито сте носили отговорност за здравето на друг човек, а камо ли да сте се сблъсквали с коронавирус.
Далеч и извън всякаква статистика, първо съм клиницист. Докато другите смятат, аз лекувам.
И това, което мога да кажа е, което можем да кажем със съпруга ми, лекар, с колегите ми, българи или французи е, че такова нещо не сме виждали НИКОГА до сега. В момента, в който го видите, не го забравяте.

Диагнозата е на лицето на болния. Ако сте виждали паднал стар едва дишащ кон, със зачервени очи, почти изскочили от орбитите – това е. Никой не знае кога, след колко дни (най-често 7-14) този болен ще се влоши, дори и в привидно здраве и леко покашлящ. Болни по 72 дни в интубация. Хора- зомбита. Живите мъртви. Седем листа епикризи на 30 годишни пациенти. Спасени, не могат да ходят с дегенеративни неврологични промени. Излизат от ритъм. Правят епилептични гърчове.

Преживените ми шест месеца (най-вероятно ще са повече, защото в момента реанимациите на север се пълнят с болни от Бордо и Марсилия, където пламва) са най-ценните ми в живота, защото никога не съм се чувствала толкова ЛЕКАР. И няма да позволя на никой да се гаври, попрочел две статии в жълтите вестници.
Плакала съм, защото колеги си отидоха.

На фона на тези безкрайни, безумни, безмерни усилия на колегите ми, на този героизъм и висша себеотдаденост, на взаимопомощ и работа до припадък на целия медицински персонал – няма да позволя цинизъм и липса на елементарен респект.
Питам се къде в България в момента е Лекарският съюз като орган и кой позволява да се разпространяват подобни ненаучни и най-вече престъпно вредни изявления.
Конкретно по изявлението на Антония Първанова.

1. PCR тестовете доказват частици РНК на вируса, които СА ЗАРАЗНИ.
2. Не е ясно защо има безсимптомни носители, както не е ясно какви са късните последици на вирусоносителството.
3. Няма придобит имунитет, възможно е повторно заразяване
4. PCR не доказва, а потвърждава диагноза. Имали сме случаи с трикратно негативен PCR, но доказани частици в бронхоалвеоларен секрет с аспирация с бронхоскоп.
5. Диагноза се поставя само със скенер (нативен) и установяване на повлекла от интерстициален! процес, които след 3 месечен контрол все още не изчезват , което силно отличава короната от грипа (но мадам Първанова най-вероятно лично е наблюдавала болни, може би, в продължение на месеци…)
6. Такава тежка, драматична и най-вече НЕУПРАВЛЯЕМА клинична картина не е имало при никой друг грип в света досега. Неуправляема, защото с дни и седмици си привидно подобрен, и после пак те интубират.
7. Относно носене на маските – маската от хирургичен тип не те предпазват от заразяване. Те са сигурност за човека срещу теб, че ти самият, ако си случайно заразен и си в инкубационен период, няма да заразиш и убиеш съседа си, възрастен, онкоболен или просто хипертоник. А напоследък се очерта, че България, освен че е страна на лаици, е основно страна на ЕГОИСТИ, които дървенофилософстват, че маските скрили детските усмивки на отрочетата им. Докато цял свят безропотно и дисциплинирано пази близки и съседи.
8. От Ковид се умира. Не се умира с Ковид. Поредното тъпоумие.

Защото по неясен закон, Ковид убива и млади хора. 16-годишно момиче в Париж беше първото с три негативни PCR теста, и четвърти позитивен, без нито едно придружаващо заболяване, което си отиде за няколко часа за ужас на майка й, която й лекувала кашличката с хомеопатия. Може и друг случай да разкажа – 30-годишен млад мъж, паднал ог мотор. Тези внезапни “падания” между другото са доста чести. Ходиш си и внезапно падаш поради кислороден глад, даже и без да кашляш. Оперират ти фемура успешно, но след три дни умираш от сърдечно съдов срив интубиран с Ковид.

Изобщо, ние много се „забавляваме” в последно време. Животът ни е интересен, всеки ден се питаме дали вече не сме заразени, констатирайки, че колега от съседната болница е умрял онзи ден (бел. ред. – виж тук за случай от България).
На фона на това поредният бълвоч, изсипан от средностатистически прототип на Бай Ганьо, и дискусии от типа „Я ми кажи ти ся на мен, къв лекар си ти, като не знайш, и знайш колко мен, дето детето ми го репресират, разбираш ли, погазват му свободата на избор да не носи маска, и кво ме интересува кой бил умрял и аз знам много, дето са умрели и всички ще умрем, ти ако искаш и бурка и скафандър си сложи, щото ти си във високо рискова среда, а пък те са в училище и това е обикновен грип и, и, и…”
Не че имам желание да споря, не че не мога да споря до издихание. Не че има какво да си кажем, не че сме на едно професионално ниво изобщо да провеждаме разговор.
Нищо от това не е…

Просто е обич, много обич, мълчалива, прошка, умението да си над това, да бъдеш лекар, какъвто си, въпреки необразоваността, назадничавостта, изостаналостта, неосведомеността и неграмотността. Защото колкото повече зная, толкова повече разбирам, че нищо не зная, и как да обориш тогава Ганка или Светланка, която е във варненска фирма със завършен икономически техникум и специалист по международна конспирация, действаща и специално създала ковида, за да срине България, но тя няма да се даде…
Защото лекарят и медицинският кадър си гледат работата, истински си я гледат, заразяват се и умират на работното си място, лекувайки – и тъпака, и простака, и престъпника, по еднакъв начин – до последен дъх, и с цената на собствения си живот.