Долу-горе пет дни ни трябваха, след като ни налази оная гад, за да разберем, че освен че доведе до купища драми кризата ни дава и уникалната възможност – да се стегнем, да пооправим забатачените си бакии, т.е. да решим десетки проблеми, които са се трупали във всички обществени сфери. Изведнъж се сетихме, че здравната система не е в кондиция, че образованието – не е достатъчно дигитализирано, а държавата не разполага с буфери, с които да посрещне мащабни кризи. За пореден път се убедихме, че нямаме електронно правителство, а наличното законодателство не е на ниво, за да покрие изискванията на извънредно положение. Накратко – коронавирусната изолация бе златно време да се насочим към необходимите реформи.

Е да, ама нищо подобно не се случи

Ниската заболеваемост накара един куп уж умни хора не просто да говорят, че здравната ни система се е справила, а че тя е в превъзходна кондиция – за разлика от здравните системи на някакви държавички като Италия и Испания, Великобритания и Швеция, които тотално са се издънили. В момента правителството, Н.О.Щ. и обикновени гербери обясняват наляво-надясно колко милиони са налети в системата през последното десетилетие, каква хубава апаратура е купена тук-там и колко големи специалисти ражда българската майка юнашка. Всичко това е доста нелеп извод от кризата. Българското здравеопазване има своите достойнства, които карат хиляди нашенци да се връщат всяка година от гурбет, за да си оправят зъбите, например. И да си направят няколко изследвания.

Българското здравеопазване има прекрасен остатък от социалистическите времена – лесен достъп до специалист, който стана още по-лесен в новата ера, когато докторите станаха още по-достъпни като заработиха и на държавна работа, и в частния си платен кабинет. Долу-горе с това се изчерпват и достойнствата на сектора.

Парите в здравеопазването изтичат като през пробита фуга – колкото повече пари влизат в системата, толкова повече провинциални болници се отправят към фалита. Кадърни лекари и способни сестри се раждат, но в момента липсват достатъчно класифицирани кадри – системата така е конструирана, че не може да задържи ресурса. Специалисти имаме, но нямаме ефективни програми за продължаващо медицинско обучение, а наличните са само с пожелателен характер, т.е. не се стимулира повишаване на квалификацията.Здравната система в България е организирана така, че често хваща пациенти, които не са за нея – за да бъде усвоена пътека, но не успява да помогне на най-нуждаещите се, които събират пари, за да се оперират в чужбина.

Нито дума за нито един от споменатите проблеми не се чува

след утихването на коронавирусната инфекция. Тук продължаваме да се радваме на нещата, от които здравната система не би трябвало да има нужда – дарения, аплодисменти в 21 ч, доброволци…

В последните няколко дни имаме поредната ясна декларация за отказ от реформа и в правосъдието. След като стана ясно, че отмяната на мониторинга от Европейската комисия още не е влязла в сила, управляващите вместо да се стреснат, тръгнаха да опровергават неопровержимото.

Нищо съществено като че ли не се планира, за да създадем финансови буфери пред евентуална нова ковид-вълна. Политиката на излишъците, които да се раздават на наши хора в края на годината, винаги е била чиста фискална еквилибристика. Не само финансови резерви трябва да имаме, но и материални такива трябва да се поддържат и да се осъвременяват. Това се прави, ще кажете вие. Прави се, но не бива при следващата криза да се вадят отново зелени гащеризони за химическа атака, произведени по времето на живковската конституция.

Долу-горе пет дни ни трябваха, след като ни налази оная гад, за да разберем, че освен че доведе до купища драми кризата ни дава и уникалната възможност – да се стегнем, да пооправим забатачените си бакии, т.е. да решим десетки проблеми, които са се трупали във всички обществени сфери. Изведнъж се сетихме, че здравната система не е в кондиция, че образованието – не е достатъчно дигитализирано, а държавата не разполага с буфери, с които да посрещне мащабни кризи. За пореден път се убедихме, че нямаме електронно правителство, а наличното законодателство не е на ниво, за да покрие изискванията на извънредно положение. Накратко – коронавирусната изолация бе златно време да се насочим към необходимите реформи.

Е да, ама нищо подобно не се случи

Ниската заболеваемост накара един куп уж умни хора не просто да говорят, че здравната ни система се е справила, а че тя е в превъзходна кондиция – за разлика от здравните системи на някакви държавички като Италия и Испания, Великобритания и Швеция, които тотално са се издънили. В момента правителството, Н.О.Щ. и обикновени гербери обясняват наляво-надясно колко милиони са налети в системата през последното десетилетие, каква хубава апаратура е купена тук-там и колко големи специалисти ражда българската майка юнашка. Всичко това е доста нелеп извод от кризата. Българското здравеопазване има своите достойнства, които карат хиляди нашенци да се връщат всяка година от гурбет, за да си оправят зъбите, например. И да си направят няколко изследвания.

Българското здравеопазване има прекрасен остатък от социалистическите времена – лесен достъп до специалист, който стана още по-лесен в новата ера, когато докторите станаха още по-достъпни като заработиха и на държавна работа, и в частния си платен кабинет. Долу-горе с това се изчерпват и достойнствата на сектора.

Парите в здравеопазването изтичат като през пробита фуга – колкото повече пари влизат в системата, толкова повече провинциални болници се отправят към фалита. Кадърни лекари и способни сестри се раждат, но в момента липсват достатъчно класифицирани кадри – системата така е конструирана, че не може да задържи ресурса. Специалисти имаме, но нямаме ефективни програми за продължаващо медицинско обучение, а наличните са само с пожелателен характер, т.е. не се стимулира повишаване на квалификацията.Здравната система в България е организирана така, че често хваща пациенти, които не са за нея – за да бъде усвоена пътека, но не успява да помогне на най-нуждаещите се, които събират пари, за да се оперират в чужбина.

Нито дума за нито един от споменатите проблеми не се чува

след утихването на коронавирусната инфекция. Тук продължаваме да се радваме на нещата, от които здравната система не би трябвало да има нужда – дарения, аплодисменти в 21 ч, доброволци…

В последните няколко дни имаме поредната ясна декларация за отказ от реформа и в правосъдието. След като стана ясно, че отмяната на мониторинга от Европейската комисия още не е влязла в сила, управляващите вместо да се стреснат, тръгнаха да опровергават неопровержимото.

Нищо съществено като че ли не се планира, за да създадем финансови буфери пред евентуална нова ковид-вълна. Политиката на излишъците, които да се раздават на наши хора в края на годината, винаги е била чиста фискална еквилибристика. Не само финансови резерви трябва да имаме, но и материални такива трябва да се поддържат и да се осъвременяват. Това се прави, ще кажете вие. Прави се, но не бива при следващата криза да се вадят отново зелени гащеризони за химическа атака, произведени по времето на живковската конституция.

Вместо да се говори за тези нужди, управляващите се заеха да сменят едни табелки и резервоарите на резерва вече ще се казват данъчни складове. По-важно е тези резервоари да бъдат пълни. Но дали и как ще става това – тъне в мъгла.

Същата словесна еквилибристика върви и в други обществени сфери

Нищо повече от пара в свирката не е повикът “да напълним щандовете с българска продукция” или пък “да направим сайт, който да конкурира booking.com“. Далеч по-смислено би било да създадем условия българските земеделски производители да бъдат конкурентни на съседските или пък да изчистим морето поне от кафявата вода.

Единствената сфера, в която не само се мисли как да се скалъпи положението сега, а и какво да се промени след кризата е образованието. МОН, например, се кани да вкара промени в закона за предучилищното и училищното образование, с които по време на грипните ваканции да бъде въведено дистанционно обучение по подобие на действащото в момента. Това е прекрасно. Още по-добра е декларацията на министър Вълчев, че бъдещето е в ползването на електронните устройства, в партньорството на учениците, учителите и родителите при навлизането на иновативни методи на преподаване. Дано, докато дойде това бъдеще, МОН подготви учителите за него, а държавата да подпомогне тези семейства, чийто деца нямаха възможност да се обучават дистанционно.

Ако някой, който стои в държавната йерархия над министър Вълчев, си дава сметка какво стана в сферата на образованието, то утре няма

да дъвчем пак темата “електронно правителство” –

то просто ще бъде направено най-накрая – след десетки години, в които бяха профукани милиарди левове днес ние имаме само пин кодове от НАП и НОИ.

Ако утре няма реформи, то ние няма да прекрачим в новата реалност, а ще си останем в старата, която познаваме чудесно, и си знаем, че не е много ок.

Ако няма реформи, при следващата криза, при следващата вълна ще имаме и по-тежки последици. Този извод вече е разбран в редица други страни. Френският президент Макрон заяви, че страната ще започне широка реформа на системата за здравеопазване. “Франция осъзна своя дълг пред медицинските сестри и лекари“, заяви онзи ден министърът на здравеопазването в Париж Оливие Веран. Турция е добър пример как грижите за здравеопазването се отплащат многократно – страната бе атакувана силно от коронавируса, но се справи поучително добре. Турция продължава да ъпгрейдва здравеопазването си – миналата седмица бе открита градската болница в Башакшекир, през кабинетите на която биха могли да минат 35000 пациента дневно и да се направят 500 операции на ден. 11-ата подобна болница в Турция! В Истанбул я рекламират като още една крачка към лидерската позиция на страната в здравния туризъм, но тя е още едно място, където турските граждани биха могли да получат добра здравна помощ.

Повикът за реформи след пандемията е повсеместен.

Група от повече от 200 известни личности – актьори, режисьори, певци, филантропи и т.н. публикува призив в Le Mond, в който се казва нещо много просто и ясно – да се поучим от пандемията! “Да не се връщаме към нормалното“ се казваше в този призив, т.е. – да не се връщаме към старото, а да търсим нови решения. Робърт Де Ниро, Жулиет Бинош, Кейт Бланшет, Хоакин Феникс, Алфонсо Куарон, Руни Мара, Марион Котияр, Педро Алмодовар, Пенелопе Крус, Моника Белучи зовяха за радикални промени на всички нива, защото те са въпрос на оцеляване. Звездите подчертаваха, че за реформите е необходима смелост и решителност. Така е. Смелост в реформите обаче по нашите ширини традиционно липсва. Дори вирусът не успя да промени това.

Коментарът на Петьо Цеков е публикуван във в. „Сега“