Нощта беше тиха по протежението на Родовия до Сол – живописен, но коварен участък от шосето, известен както с красотата си, така и с опасността си. Това, което започна като обикновен вечерен час, завърши с трагедия – катастрофа толкова внезапна и опустошителна, че разтърси малко бразилско общество и остави семейства в траур за погубени животи.

Очевидци разказват, че пикапът Chevrolet S10 не криволичеше лениво като кола, управлявана от пиян шофьор. Движеше се нервно, почти панически – сякаш водачът бягаше от нещо невидимо. Само секунди по-късно автомобилът се отклони от платното и се вряза в паркиран Chevrolet Cruze край пътя. В него се намираха младо семейство и техни роднини, които сменяха спукана гума под бледо-оранжевата светлина на уличните лампи. Сред тях беше Ингрид – 27-годишна учителка, позната със своята доброта и оптимизъм, и брат ѝ, който бил спрял, за да помогне.

Ударът беше унищожителен. Металът се смачка като хартия. Cruze-ът бе изхвърлен на няколко метра от силата на сблъсъка. Спасителните екипи пристигнаха бързо, сирените прорязваха нощта по крайбрежието. Някои от пострадалите оцеляха, но за Ингрид и съпруга ѝ вече беше късно. Парамедиците направиха всичко възможно, но в рамките на секунди светът на едно семейство се срина.

Когато полицията пристигна, шофьорът на пикапа го нямаше. Свидетели съобщиха, че видели мъж да излиза от катастрофиралия автомобил – дезориентиран и окървавен – преди да изчезне в тъмнината край пътя. Той остави след себе си разрушената кола, ранени хора и хаоса, който сам бе причинил, но не пожела да поеме отговорност.

Разследващите започнаха да събират доказателства. В кабината на S10 бяха открити празни бирени кутии. Следите от гуми върху асфалта разказваха история за паника и загуба на контрол. Въпреки че полицията подозира, че алкохолът е изиграл роля, бягството на шофьора придаде на случая още по-загадъчен и зловещ оттенък. Дали е избягал от страх да не бъде арестуван? Или вече е бягал — от собствения си живот, от вина, от нещо по-дълбоко от самата катастрофа?

За жителите на близкия крайбрежен град трагедията бе особено болезнена. Те твърде често четат заглавия за безразсъдно шофиране, пияни водачи и невинни жертви. Родовия до Сол, път, който се вие през красотата на Еспириту Санту, отдавна е сцена на човешки драми. Но този път беше различно – по-близо до сърцето, по-болезнено, по-лично.

На следващата сутрин местните се събраха край мястото на катастрофата, оставяйки цветя и свещи до изкривения предпазен парапет. Мирисът на изгоряла гума все още висеше във въздуха. Хората говореха тихо, оплаквайки младата двойка, чиито мечти и бъдеще се изпарили за миг. „Те бяха добри хора“, прошепна съседка. „Не заслужаваха това. Никой не заслужава.“

Родителите на Ингрид почти не говорят оттогава. Майка ѝ седи всяка вечер до прозореца, взирайки се към пътя – чака новини, чака може би някакъв покой, който никога няма да дойде. Баща ѝ, бивш шофьор на камион, непрестанно премисля случилото се, чудейки се дали по-строги закони, по-добро осветление или просто един миг повече късмет биха променили съдбата им.

Полицията междувременно започна щатско издирване на беглеца. Проверяват болници и регистрационни записи, тъй като има вероятност той да е потърсил медицинска помощ под фалшиво име. „Няма да може да се крие вечно“, заяви един от служителите. „Длъжни сме на жертвите и техните близки да го намерим.“

Автобус и коли с привърженици на „червените“ пътували от Козлодуй и при магазин „Технополис“ подготвили засада на сините фенове. В същото време от Враца към София е тръгнала колона от автомобили с привърженици на Левски, които пътували за днешния мач в столицата.

Започнал масов бой, в който участвали около 100 човека от двете агитки. „Сините“ фенове се оказали по-подготвени и попилели червените си опоненти, пишат от „Bulnews“.

Според „Конкурент“ пък екшънът започнал малко след 13 часа на бул. „Васил Кънчов“. Тогава по думите на момчетата с „червени“ фланелки, които чакали да си купят билети, върху тях налетели озверели „сини“ запалянковци. Някои от тях носели бухалки. В мелето един от червените фенове е с пукната глава, намесили се по-възрастни мъже, които озаптили озверелите биячи.

Феновете на ЦСКА идват от Козлодуй. Сред тях е и пресаташето на общинската управа Лиляна Рашкова. Членове са на „Червена чета Радецки“ от крайдунавския град. В групата има доста тийнейджърии много малко опитни мъже. Не пожелаха да застанат с лицата си пред обектива, но казаха, че с нищо не са предизвикали агресията на биячите със сини фланелки.

Свидетели на мелето подали сигнал на тел.112 и в района почерняло от полицаи. Целият наличен състав на полицията е мобилизиран да прекрати боя. На мястото на инцидента дошла и линейка. Двете агитки са продължили пътя си към София, но ескортирани от полиция, за да не се стигне до нови сблъсъци.

На 9 ноември Светата ни църква си спомня за Светите мъченици Онисифор и Порфирий. За преподобните Матрона и Теоктиста и за Свети Нектарий, епископ Егински.

Свети Нектарий Егински е роден прези 1846 в град, Силиврия, на брега на Мраморно море. При кръщението получава името Анастасий и е третото от седем деца в семейството. На седем години си направил малка книжка, в която искал да пише словата Божии.

Призванието му личало и от навика да се качва на столовете, за да проповядва словото Божие, сякаш се намирал на амвона. Дарен с много силна памет, помнел всичко, което чувал в църквата и го разказвал вкъщи.

Основното си образование завършва в Силиврия. Колкото и да искал да учи, на 14 години се наложило да замине за Истанбул, за да търси работа. Започва работа като продавач. По този начин можел и да учи, и да подпомага семейството си.

На 20 г. свети Нектарий отива за седем години на остров Хиос като учител. През 1873 става брат в манастира „Неа Мони“, приемайки името Нектарий. През 1881 завършва бакалавърска степен и през 1886 година печели стипендия за Богословския факултет в Атина.

На 23 март 1886 е ръкоположен за свещеник в катедралата „Свети Сава“, а през август е издигнат в архимандрит. В същото време е патриаршески проповедник и секретар.

По-късно е изпратен в Кайро, където е назначен за патриаршески съветник.

През 1889 отец Нектарий става епископ, като продължава да бъде патриаршески съветник. Наклеветен от завистливи хора, свети Нектарий е принуден да се завърне в Гърция.

В подписката, направена в негова подкрепа, присъстват 900 имена на вярващи, които казват, че Свети Нектарий е „най-любимият сред архиереите и пръв сред духовниците“.

През 1890 година свети Нектарий е назначен за проповедник в Митрополия Евия. Въпреки че е приет студено, той бързо успява да спечели доверието на вярващите и на църковните власти, които през 1893 година му поверяват управлението на Богословската семинария Ризареон в Атина.

Като директор на семинарията, свети Нектарий трябвало да промени от основи концепцията на преподавателите по отношение методиката на обучение. Като един добър пастир, той учи всички да докладват труда си и инициативите в името на Спасителя Христос.

Например един бой между ученици завършил не с наказание на виновниците, а с обещанието на светеца да пости три дена за тях. От тогава всички се стремели да го ядосват, колкото се може по-малко.

Има още едно нещо, което показва колко голяма е била любовта му към Бог и към хората. Свети Нектарий сам чистел всички училища вместо заболелия чистач, за да не загуби той работа си.

Мощите на Свети Нектарий, в основания от него девически манастир „Св. Троица“, който след смъртта му е наречен в негова чест, са място на поклонение на православни от цял свят.

Пенсиониран от преподавателската практика, през 1908 година свети Нектарий се оттегля на остров Егина, където основава манастир с храм „Света Троица“.

Свети Нектарий бил надарен със способността да прави чудеса още приживе, и излекувал безброй болни и страдащи, изнемощели и парализирани. Умира на 8 ноември 1920 година. Канонизиран е на 20 април 1961 година от Вселенската Патриаршия с ден за честване 9 ноември. Мощите на светеца се намират в Манастира „Света Троица“ на остров Егина.

Светите мъченици Онисифор и Порфирий живели през царуването на римския император Диоклетиан (284-305 г.). По време на жестокото гонение, повдигнато от този нечестив цар срещу християните, те претъпели мъчения заради Христа.

Пребили ги нечовешки по цялото тяло и ги подхвърлили на различни страшни изтезания.

След това мъчителите положили Христовите страдалци върху дълги скари и разпалили огън. Накрая ги привързали към свирепи и диви коне.

Влачени от конете по каменистата и неравна земя, светите мъченици били напълно разкъсани и в такива мъчения предали душите си на Бога. В

ярващите взели тайно през нощта техните останки и с чест ги погребали в селото Панкеан. При техния гроб се извършили много чудеса и изцеления за слава на Бога, Който е дивен в Своите светии и Когото прославяме в Троица.

Преподобна Матрона Цариградски, която понесла от мъжа си много гонения за своята ревност към вярата, се подвизавала дълго време в манастир и сама основала женска обител в Цариград. Тя прекарала в монашество 75 години. Умряла на 100 години през 492 година.

Преподобна Теоктиста, родена на о. Лезбос, постъпила в манастир когато била на 17 години. Разбойници разграбили манастира и взели със себе си в Парос и монахините, с мисълта да ги продадат като рабини.

Теоктиста успяла да избяга и прекарала 35 години при един запустял храм на остров Парос. Случайно минаващи ловци намерили отшелницата.

По нейна молба един от ловците и донесъл Светото Причастие. Скоро след това спокойно предала душата си Богу през 881 година.