България
Мажд Алгафари: Съгласен съм, че сме били окупирани от СССР, но тази велика сила ни даде много
Никой не оспорва, че смяната на властта на 09-ти септември бе съпроводена с чистка. Така е при смяната на всяка власт и установяването на нов ред и режим.
Някои твърдят, че сме били окупирани от СССР.
Нека да е така. 45 години бяхме под съветска окупация. Но през тези години България достигна изключителни постижения – сигурност, безплатно образование, безплатно здравеопазване, нулева безработица, мощна армия, изключителен напредък в производството, животновъдство, земеделие, износ на продукция, строеж на пътища, грижа за децата, майките, инвалидите, изнасяхме инженери и лекари по цял свят, които се завръщаха в Родината и т.н.
След 10 ноември 1989 година бяхме окупирани от друга велика сила – САЩ, но при други условия.
Домовете ни заприличаха на затвори с монтираните решетки, аларми, СОТ, жива и изкуствена охрана, образованието ни стана платено, здравеопазването скъпо и за някои хора недостижимо, безработица, нищожна армия, слабо производство, още по-слаб износ, избито животновъдство, зачеркнато земеделие, строим пътища само с европари, ниска раждаемост, ниска грижа за децата, майките или инвалидите, инженерите и лекарите напуснаха България по принуда.
Съгласен съм, че сме били окупирани от СССР, но тази велика сила ни даде много. Тя освен че обещаваше да ни защити при нападение, ни беше дала правото да притежаваме една от най-мощните армии в района. Въоръжаването си го купувахме с наши пари, а голяма част от него си го произвеждахме сами. Сегашната велика сила, която ни е окупирала – САЩ, не ни дава това право. Армията ни е сведена до степен, колкото да поддържаме надписа Българска армия, но не и боеспособност. При предишната велика сила разполагахме с чисто ново въоръжение и техника. Сега при новата велика сила едвам имаме възможност да купим тук-таме някой стар самолет, хеликоптер или някаква бойна машина.
Да, имаше вътрешно гражданство, но пък за сметка на това, всеки българин имаше осигурена работа в своето населено място, дори и в най-отдалеченото село на България. Сега няма работа, нито на село нито в София.
Детски градини имаше и по селата, сега и в София няма.
Болници имаше по цяла България, а сега само в големите градове.
Нямаше българин, който да рови из кофите за боклук, а сега и образовани хора се изхранват от това, което други техни сънародници изхвърлят.
Чакахме по десет години за жилище, а сега го получаваме предварително, но го изплащаме 30 години с лихви по-високи от която и да е друга държава.
Разходите за битови сметки бяха едва 5-6% от дохода ни, а сега са над 50-60%.
През онези 45 години прокарахме пътища дори и между малките населени места. Сега една магистрала между големи градове не можем да прокараме. Прокарани бяха пътища и пътеки в планините и всичко това сега не можем да го поддържаме, или както се изцепи Бай Тошо /лека му пръст/ – НЕ МОЖЕМ ДА ГО БОЯДИСАМЕ.
Децата ходиха по лагери за по 1-2 лева на ден, кръжоци, спортни клубове, народни танци…
Чакахме с години за да си купим чисто нова кола – Лада, Москвич, Шкода, Варбург, а сега караме стария боклук на Запада – ама Мерцедес. Мерцедес, ама на 15 години.
През ония години не помня да е имало магазини за дрехи втора употреба. Сега е пълно с такива и клиентите им се увеличават с всяка измината година.
Нямаше българско семейство, което в събота и неделя да не хапне скара, да отиде на ресторант, на гости при приятели или близки, или до къщата или вилата. Сега има хора, които не са вкусвали месо с години.
Имахме болници и здрави заведения в които освен българите се лекуваха и много чужденци. Санаториуми, почивни станции, лечебни заведения с минерална вода или лечебна кал.
Храна… Всичко беше качествено и по утвърден стандарт – БДС /Български Държавен Стандарт/. Да, видовете сирене се брояха на пръстите на едната ръка. То няма как да е 100 вида след като се произвежда по един стандарт. Нямаше сирене с палмово масло, хляб с консерванти, лютеница с доматено пюре, телешки салам с пилешко, пуешко и свинско месо, но не и с телешко, домати от Югославия, лук от Египет, чесън от Китай…
Не милея за ония години, те не могат да се върнат, а просто правя съпоставка между тях и сегашните години. Между окупацията на СССР тогава и окупацията от САЩ и Запада сега.
Ние сме малка държава и винаги ще сме зависими /окупирани/ от една или друга велика сила. Но предпочитам да е такава, която да ми осигури спокоен и сигурен живот, на мен и на децата на България.
Поздрави: Мажд Алгафари
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
