България
Най-лошото предстои! Нашите деца са най-неграмотните в ЕС и те ще бъдат новите ни управници
Демокрацията е диктатура на мнозинството и бъдещето ни зависи от културата и от морала на това мнозинство
Една от най-знаковите личности на нашето съвремие – поетът Стефан Цанев е ужасен от бъдещето, което очаква България. Според тестовете на PISA половината от българските ученици са под критичния минимум на знания по математика, 53 % не притежават умения за четене и сме на позорното последно място в ЕС. Но това не е най-лошото, защото скоро това поколение ще ни управлява, коментира Стефан Цанев в откровено интервю пред сайта Епицентър. Вижте още какво каза големият български драматург.
– Чета последната Ви стихосбирка, г-н Цанев, „НЕБЕСНА ГЛЕДНА ТОЧКА“. И както винаги, сте безпощаден – и към власт, и към народ. Пишете: „Те идат, връщат се – предишните ненавистни тирани… Народът – добър и прост, прости им всичко, дори забрави… И ето ги – те идат, връщат се, приели прошката за свое право, по нагли от преди, надянали демократични маски, те идат“. Като че ли няма по-точна картина за последните 33 години демокрация у нас. Защо народът все прощава? Защо с всеки парламент избира все по-корумпирани, по-алчни и по-користни политици, на които възлага правото да го водят? Какъв беше съставът на ВНС, какъв е сега…
– Деградацията, израждането на политическата класа ставаше постепенно и очевидно. Но най-лошото предстои. Демокрацията е диктатура на мнозинството и бъдещето ни зависи от културата и от морала на това мнозинство. Затова ме тревожат последните резултати от международния тест на PISA: 54% от българските ученици са под критичния минимум за знания и умения по математика, 48% имат сериозни дефицити по природни науки, а 53% не притежават елементарни умения за четене. Това ни нарежда на позорното последно място в Европейския съюз, или казано направо: нашите деца са най-неграмотните в Европа, дори не могат да четат!!! След няколко години тези наши деца ще бъдат мнозинството, което ще решава съдбините на България. И това е страшно!
– Има едно смирение и сред интелектуалците. Няма призиви за непокорство, няма Анатема, казвате: „Днес не четат, не бесят, не горят. Дори не забраняват. Твоят глас е глас в пустиня… Поетите са осъдени на смърт чрез мълчание“. Това е едно състояние на блато – всичко загнива. Дали пък умишлено не ни вкараха в този сценарий? Дали бащите от началото на Прехода не заложиха всичко това?
– Не съм склонен да приема подобни оправдания. Тъй наречените интелектуалци не са смирени по свое желание. Те се чувстват безсилни, защото са самотни, отхвърлени. Като стана дума, че мнозинството наши ученици са най-неграмотните в Европа, не може да не споменем, че други наши ученици редовно печелят първите места в световните състезания по математика, по информатика и прочие. Те обаче са единици. Освен сегашното материално разделение на малцина богати и милиони бедни, чака ни и разделение на малцина елитни интелектуалци и милиони необразовани хора. При монархически или диктаторски режим това е добре дошло. Защото монархът или диктаторът, за да се задържат на власт, се ограждат с елитните интелектуалци, чрез които управляват държавата и неграмотното мнозинство. При демокрация това разделение е пагубно. Както знаем, демокрацията е диктатура на мнозинството и ако мнозинството е необразовано и глупаво, държавата ще се управлява от необразовани и глупави хора, които пренебрегват и отхвърлят елитните интелектуалци. Което наблюдаваме да се случва в България от Великото Народно събрание (1990) насам, както споменахте в предишния си въпрос
– Недоволството от днешните управници удари дъното. То е повече от времето на Виденов. Но няма протести, няма „ропот от гняв“, има „безнадежден всенароден жалък хленч“. Къде отидоха съпротивителните сили на бунтовния българин? Умора? Апатия? Безверие?
– И трите. При последните избори гласуваха 35% от българите, имащи право на глас. Останалите 65% мълчаха. Мълчащите българи са два пъти повече от гласувалите. Всъщност, в ръцете на това мълчаливо мнозинство е тайната ни съдба.
– Ще има ли реакция на българите при нови избори? Ще има ли „не се предавай, съпротивлявай се“?
– Надявам се това мълчаливо мнозинство да проговори. Някъде през 60-те години на миналия век бях писал такъв стих: „Като бомба, скрита в джоб, мълчанието е опасно!“ Страшно ще бъде, когато това мълчаливо мнозинство най-после проговори. Ако въобще проговори, разбира се…
– „Стари вестници, вмирисани идеи, ялови илюзии, омърсени идеали… обраха ни вярата до шушка и я продадоха за власт и валута“. През тези 30 години ни управляваха и леви, и десни, и царисти, а сега и едни, дето се накичиха с значката за промяна. А промяна няма, и за тях „важното е да се докопат до кокъла“. Има ли излизане от този отвратителен омагьосан кръг?
– За да не го кажа в прав текст, ще цитирам част от една реплика в кървавата си комедия „Заговорът на Калигула“, която написах преди 10 години и която засега се играе само в чужбина: „Народът не иска народовластие, народът иска цезар, народът не иска да е свободен, народът не иска сам да решава съдбата си, защото го мързи, защото е затъпял, защото е свикнал друг да решава съдбата му, защото да си свободен – значи да мислиш!“ Това е намек към мълчаливото мнозинство, за което говорихме преди малко…
– И младите се оказаха като старите – „идват, връщат се, след тях – кохорти от потомци, по-нагли и по-алчни от бащите си, те идват“. Това прокоба ли е?
– Не, не е прокоба. Закон е на генетиката: лошото, както и доброто, се онаследяват в по-висша степен.
– Как днес избрахме за кмет на София син и внук на генерали от ДС? И то с гласовете на „демократите“? Това прошка с миналото ли е?
– Не, това не е прошка с миналото, за съжаление. Ние не знаем или не осъзнаваме мащабните действия на нашата Държавна сигурност. В една книжка на един от бившите шефове на Държавна сигурност може да прочетете, че по времето на социализма са били вербувани около 300 хиляди тайни агенти доносници. Всеки двадесети гражданин от 6 милионното пълнолетно население на България е агент доносник на Държавна сигурност! Много от тези агенти доносници бяха разобличени, повечето още не са и няма да бъдат. Те са сред нас. Но не това е най-страшното. Ние разобличихме и опозорихме тези нещастници, повечето от които са били принудени да станат агенти доносници, а защо не разобличихме онези, които са ги вербували, които са ги принудили да станат доносници? Опозорихме жертвите – а палачите? Къде са те? Какво правят? Какви са тайните им намерения? Г-н Терзиев може би е отговорът.
– Един от големите грехове на българските политици е, че ни накараха да се мразим. Ние, като обикновени хора, се уморихме да се мразим, но те не се уморяват да си играят на „герои и на бандити, на министри и министър-председатели, на царе и президенти“. Ще има ли възмездие? Ще има ли наказание за всичко това?
– Аз живея, както знаете, далече от столицата, както се казваше едно време – по-близо до народа и мога да твърдя, че политиците още не са успели да накарат хората от народа да се мразят един друг. И в това е надеждата, че ще оцелеем като народ. Но съществува и заплахата, че заразата на омразата може да обхване и народа.
– Как да възкресим държавата си? Или просто всички заедно летим към пропастта „с отсечена глава“? Изчезваме ли като нация? Три милиона българи живеят навън. Вярвате ли в завръщането им?
– Като поостареят, някои от тях може да се върнат. Но децата им, родени там – няма да се върнат. България не е тяхната родина. Повечето дори не знаят български език. Ако все пак някои признават, че са българи – правят го не от патриотизъм, а от чувство за екзотика.
– Когато се раждаше демокрацията, всички бяхме възторжени, без изобщо да знаем какво ни чака. Днес вие пишете „Демокрацията е красива идея, родена от философи и мечтатели, надмогнали животинските си инстинкти за власт и плячка“. Защо се провалихме като народ в демокрацията?
– Пишейки „Български хроники“, бях удивен от феномена, че българите най-достойно се държат по време на робство и по време на диктатура. Може би, защото знаят срещу кого да се съпротивляват – срещу поробителите си, срещу тираните. При демокрацията българинът сам избира хората, които го управляват, сам избира хората, които го ограбват, сам си избира тираните и поробителите – значи трябва да се съпротивлява сам срещу себе си. За това е необходимо несравнимо по-голямо мъжество.
– Всяка власт сякаш иска да изчегърта всичко, което е било преди нея. Да пренапише учебниците, да изфабрикува факти от историята, да си назначи „палачи“, разчитайки на покорство. И то е факт. В цяла Европа протести бушуват по площадите, а у нас кръчмите по „Витошка“ и МОЛ-овете пращят от народ. Дали пък не се промени чипът на народа? Харесва му в блатото…
– Знаете ли, Валерия, има една стара приказка. Идват шпионите при султана, докладват му: народът роптае против данъците. Няма страшно, рекъл султанът, вдигайте още данъците. Идват шпионите при султана, докладват му: народът се бунтува против данъците. Няма страшно, рекъл султанът, вдигайте още данъците. Идват шпионите при султана, докладват му: народът яде и пие и се весели по кръчмите. Стоп! – извикал султанът. – Намалявайте веднага данъците! Дано това да важи и за нашия народ и за нашите султани.
– „И за какво, приятелю, бе цялата борба за власт, за слава и разкош? – Какъв печален край!“… Чий край ще е печален?
– Всеки край на човешкия живот е печален, страшно е, ако краят е позорен.
– От Вашата „Небесна гледна точка“ наблюдавате човечеството като мравуняк и казвате „Доживях позора да остарея“. Кое е позор днес?
– Ние живеем по инерция, живеем на дребно. Потънали в блатото на бита, не се замисляме каква е ролята ни в Отечеството, още по-малко – какво е нашето предназначение на тази планета, да не говорим за това осъзнаваме ли каква е мисията ни на може би единствените разумни същества във Вселената, задаваме ли си големия въпрос за смисъла на човешкия живот?
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
