Сватби
Don't Miss

Общинска библиотека „Искра“ показва за пръв път книгите на казанлъшкия писател Петър Карапетров

   

Общинска библиотека „Искра“ показва за пръв път книгите на казанлъшкия писател Петър Карапетров /1900 – 1980/. Можете да ги видите изложени в отдел Читалня, І етаж.

Казанлъчанинът Петър Карапетров – признат и отричан
През 2005 година се навършват 105 години от рождението на будния казанлъчанин, създател на поредиците “Периодическа историческа библиотека”, “Древна България” и “Български исторически романи” Петър Карапетров.
Карапетров завършва право и дипломация в Софийския университет през 1922г.. Редактор е в книгоиздателство “Перун”, на списанията “Кинозвезда” и “Киновестник”, на Нов свят” и “Български печат”. От 1926г. до 1943г. е главен редактор на издателство “Древна България”. Създател и уредник на библиотеките “Исторически романи” и “Древна България”, както и директор на Държавната печатница. Две години е преводач в Българска кинематография. В романите си “Богомили”, “Тангра”, “Размирни години”, “Жертвени нощи”, “Каменният бог” и в повестите “Клокотница”, “Дъщерята на Шишмана”, Хан Крум”, “Сердика” разработва сюжети от историята на България. Автор е на либретото към операта “Алцек” на маестро Георги Атанасов.
“Най-силният от съвременните ни български писатели е Петър Карапетров. Романите на Карапетров принадлежат към най-хубавото, което българската литература е създала…. Тоя поет така живо рисува отдалечени исторически епохи, щото читателят се откъсва от настоящето, чувства се в центъра на събитията”, пише някога известният български поет Кирил Христов, известен с пестеливостта си по отношение таланта на своите събратя по перо.
Едва 22-годишен
Карапетров основава и е главен редактор на първите филмови издания в България – “Кинозвезда” и “Киновестник”.
През 1926 година се появява и поредицата “Древна България”, почти едновременно с “Периодическа историческа библиотека” и “Български исторически книги”. В “Древна България” излизат общо около 160 книги, а в “ Български исторически книги” – 27 романа. Заглавията в трите поредици принадлежат на едни от най-бележитите писатели от първата половина на XX век – “Ден последен, ден Господен” на Стоян Загорчинов, “Раковски” на Людмил Стоянов, “Златна земя”, “Преселници”, “Индже войвода”, “Боляри” на Константин Петканов, “Дъщерята на Калоана” на Фани Попова – Мутафчиева, “Ангелогласният” на Добри Немиров и Стоян Чилингиров. Карапетров издава “Богомили”, “Дионисий”, “Тангра”, “Боян магесникът”, “Размирни години”.
Ангел Каралийчев, Атанас Душков, Дора Габе, Христо Бръзицов, Димитър Бабев с участието си също подпомагат излизането на поредиците.
“Древна България” е илюстрована
от талантливи творци като Илия Петров, Никола Кожухаров, Вера Лукова, Димитър Гюдженов, Георги Попов.
След Девети септември една част от въпросните писатели и произведенията им са отречени по идеологически причини.
Делото на Карапетров и на поредиците е зачеркнато. “Огромна част от тази книжнина е лишена от художествени качества, а често дори и от елементарна грамотност. Ревниви съчинители, посредствени или съвсем бездарни автори, чужди на живия дух на развитието, претърсваха празните мазета на историята и напразно се мъчеха да пробуждат чудодейна сила в мощите на царете от Първото и Второто български царства и на възрожденската епоха. Авторите подправят миналото и поради невежество, и поради “идейни” съображения”, тази критика на акад. Георги Цанев тотално праща в забвение творчеството както на Карапетров, така и на споменатите по-горе автори, включени в трите исторически поредици. Те са отречени, заради изповядваните от тях принципи.
Към творчеството на Фани Попова – Мутафова
критиците са безпощадни: “…В романите и вниманието е съсредоточено около ролята на царете. Народът липсва като обект на художествено въображение – той присъства в романите само да носи теглото на войните и да се възхищава от царете. В трилогията има отрицателни тенденции – култ към монархизма, великобългарски шовинизъм, елементи на расизъм…” Така исторически произведения, изключително ценни за българската художествена литература падат в жертва на дивия идеологизъм през ония години. След време една част от сътрудниците на “Древна България” са “помилвани”, като залогът е – да преработят в духа на новото време романите и повестите си. Някои от тях отстъпват от позициите си и това за тях е шанс за оцеляване. Преработените оригинали на “Древна България” масово са преиздадени, вече коригирани, от издателство БЗНС. Не преиздават Петър Карапетров, който не се съгласява с предложения огромен компромис както с човешката, така и с творческата същност на авторите. Романите му изчезват от библиотечните каталози. Всъщност в ония години, така и никой не се добира до истината, че в 19 от 25-те му творби главен герой е народът.
Съдбата на този народ,
националното му самочувствие са отправната точка, началото и краят за творчеството на Карапетров.
“Петър Карапетров беше видял общия корен на поезията и историята много преди теоретиците на романа да заговорят за това. 25 романа и десет пъти повече исторически повести и разкази – една наистина невероятна работоспособност, страховит писателски труд, където далеч не всичко е връх. Но коя литература се състои само от върхове.”, пише Вихрен Чернокожев.
“Най-нежният разказ, който съм чел в българската литература”, това за Владимир Василев е разказът “Снежната царица”.

Подготви Славяна Узунова, със съдейстивето на Библиотека “Искра