Рядко в някоя класация страната ни държи челните позиции, още по-рядко е първа.Наскоро излязоха данните от ежегодна такава, в която убедително сме първи. Проблемът е, че не можем да се похвалим, няма с какво. За пореден път сме начело по катастрофи в Европейския съюз.

Статистиката е безкомпромисна

През 2023г., по статистически данни, около 20 400 души са намерили смъртта си при пътни катастрофи в ЕС. И докато някои страни, сред които Белгия, Чехия, Дания, Унгария, бележат впечатляващи резулти и са на път да постигнат целта за намаляване с 50% на смъртните случаи и тежките наранявания по пътищата до 2030 г. а други като Швеция и Дания традиционно имат най-нисък процент загинали спрямо населението (22 смъртни случая на един милион жители в първата и 27 на милион във втората страна), ние, заедно с румънците, отново отчитаме най-високи нива на смъртност през 2023 (82 на милион България и 81 на милион в северната ни съседка).

Както отчитат и от анализ на Института за пътна безопасност, пътнотранспортният травматизъм се влияе освен от състоянието на пътищата и безопасността на автомобилите, така и от участниците в движението. И макар друг анализ на ИПБ да констатира, че през 2023 година загиналите от ПТП са 521 души, докато през 2022 година са 531 души и 561 през 2021г., рискът за тежка катастрофа с доста сериозни травми на пострадалите, се увеличава драстично.

През 2023г. в България са станали 32 440 пътно-транспортни произшествия, което е нарастване с почти 3% спрямо 2022г. Пострадалите са 9 101, като и по този показатле има увеличение и то с 8.1%. Най-голям, за поредна година, е броят на произшествията поради неправилни действия на водачите – 6 851, а 26% от всички ПТП, или 6 607, се дължат на несъобразена и превишена скорост.

Един от вариантите за разминаването в съотношението – намаляване на катастрофите/по-тежко пострадали, както посочват те, е, да се касае за допуснати грешки при отчитането на загиналите и тежко ранените при ПТП, като намекват за опция и за нарочни „статистически победи”, с които се цели отнемане на обществено напрежение.

На фона на тези данни, абсолютно утопично за страната ни звучи амбициозният план на ЕС „Визия нула“, който е до 2050 г. да няма повече смъртни случаи при пътнотранспортни произшествия. Макар на общия фон да има значителен напредък и през 2001 г. по пътищата на цяла Европа да са загинали повече от 51 000 души, а през 2021 този брой е намалял с почти 75%, ние не влизаме в тези положителни статистики и няма никаква вероятност с тези темпове у нас въобще някога да успеем да постигнем сериозно минимализиране на ПТП-та, както и драстично намаляване на тежко пострадалите и жертвите.

За да постигнат генерално тези впечатляващи резултати, на много места са въведени нови ограничения на скоростта, 30 километра в час в населените места, нулева толерантност към алкохола. А при нас, макар и на думи също да се придържаме към общоприетите и работещи практики, всички се сблъскаваме със страшната действителност ежедневно.

Не са само автомобилите

Както стана ясно от интервю с главния инспектор в „Пътна полиция” Лъчезар Близнаков, над двоен е и ръстът на инцидентите с тротинетки в цялата страна, като само за летните месеци са възникнали 277 катастрофи и има седем загинали.

Съвсем резонно, каквито шофьорите ни, такива и тротинеткаджиите, като при тях рискът е още по-голям за самите управляващи, да не говорим, че огромна част от въпросните са деца. Това доведе и до съвсем резонни забрани на места, лица под 14 години да нямат право да ги карат. Вече има и смъртни случаи на подрастващи, предизвикани вследствие на удар в автомобил или тежко падане.

Да не говорим, че масово се управляват без каски и други защитни средства, а бързината и маневреността им често изненадва разхождащите се пешеходци на места, на които не би трябвало да има каквито и да е превозни средства.

МВР, както и в останалите случаи, и тук е вдигнало ръце. Нито има начини да се следи каква е възрастта на управляващите тротинетките, нито въобще полицаите се и опитват да регулират въпросните участници в движението.

Обещания, обещания, обещания

ни заливат постоянно – както от управляващите, така и в частност от всеки нов МВР министър, който веднага се заема да се бори войната по пътищата. Но нито законодателят успява – вече толкова години – да ревизира остарелия НПК, нито полицаите подхождат адекватно към ситуацията, а пък българският съд е големият длъжник на хилядите жертви, в частност – на семействата им. Продължават да царуват шуробаджанищната, скандалите отсъждания, затварянето на очите на органите на реда.

По селата притежанието на книжка е по-скоро изключение, а пък в големите градове положението поне на хартия е уж малко по-различно, но при няколко фрапиращи катастрофи през последните години стана ясно – не, че всички не го знаеха – че извършителите са под протекцията на цели районни управления.

И какво от това, ще попита някой. Нищо, всъщност нищо категорично и генерално не се променя. Продължават да се правят промени на парче, все още законодателят е крайно либерален към убийците по пътя, да не говорим за съдиите, в чиито решения често четем повече съжаление и снизходителност към извършителите на брутални мелета на пътя, отколкото към загиналите и семействата им.

Да вземем за пример Aндpиaн Aнтoнoв, ĸoйтo миналата година пpичини cмъpттa нa Aни и Явop нa cтoличния бyл. „Cливницa”. Освен че съществува и често се практикува т.нар. призната вина, която все още позволява процесът да се гледа по съкратената процедура и присъдите да бъдат намалявани с ⅓, съдиите обясниха и без това ниската си присъда от 9 години (която няма да остане толкова именно заради т.нар. „призната вина”) с мотивите: „разкаяние, чисто съдебно минало, добри характеристични данни”, а пък съдията заяви, че той, видите ли, и без това щял да живее с тази вина. Толкова съпричастност към един убиец на пътя, младеж за чудо и приказ, пред когото по някакво лошо стечение на обстоятелството са се изпречили Ани и Явор. Нищо, че са били на пешеходна пътека, нищо, че убиецът е карал с превишена скорост.

Чували сме и още по-безумни думи от съдии, като например при случая с Кристиан Николов, убил журналиста Милен Цветков, който беше пуснат под домашен арест, защото… помагал в кухнята на затвора. Убиваш човек на пътя, нарушавайки закони и правила, употребил опиати караш с двойно над разрешавата в градски условия скорост, а после просто помагаш в кухнята и готово. Всичко е простено, всичко е забравено.

Лош материал

Както се твърди, че преди години е казал един добре познат на всички ни политически лидер, просто сме от лош материал. И колкото обидно да звучи, за съжаление, въобще не е далеч от истината. Защото колкото и регулации да има, колкото и камери да поставят, колкото и ограничения на скороста да въведат, липсва ли осъзнаването, че когато шофираш, носиш огромна отговорност, че правилата са за всички, че пешеходните пътеки не са пожелателни, няма скоро да се оправим.

Нужно ли е да припомняме, че редица от булевардите ни в по-големите градове са място за избиване на комплекси през деня, а през нощта се превръщат в писти, на които се провеждат импровизирани състезания. И това всички отлично го знаят, особено полицаите, но какво от това. В по-малките пък населени места коланите, светлините, свидетелствата за правоуправление са химера – там обикновено всички са роднини, качват се на колата след запой в селската кръчма, а и често начело с местния полицай, ежедневно нарушават правилата.

Колко от нас познават по някой, каращ без книжка, по някой, шофиращ често пиян и/или надрусан, по някой, винаги състезаващ се по улиците с превишена скорост. Често това са наши приятели, дори роднини, а понякога родители – отлично познаващи как неадекватно управляват МПС отрочетата им, просто сменят вече потроещнаите ламарини с нови, давайки им пример, че човешкият живот няма стойност.

А през това време само броим жертвите, често пометени на пешеходни пътеки, често деца, нашите български деца…

Флагман.бг