България
Проф. Константинов посочи с точност кога ще изчезне COVID-19 oт България
Към края на лятото трябва да достигнем финалните стойности на пандемията, казва математикът професор Михаил Константинов, пише „Монитор“.
– Проф. Константинов, как стоим в сравнение с другите европейски страни по отношение на ситуацията с COVID-19, какво сочат математическите модели?
– Страната ни стои по-добре в сравнение с други европейски страни в тази ситуация, но нека уточним какво точно означава това. В сравнение със средните данни за света ние сме между 2-4 пъти по-добре.
Два пъти сме по-добре по отношение на броя на заразените и четири пъти по-добре по отношение на смъртност.
При това ние работим с починали и заразени на 1 млн. души. Това са абсолютни числа, не става дума да изчисляваме колко човека са заразени и колко от тях са починали.
Що се отнася до Европа, сме между 10 и 100 пъти по-добре. Има държави в много тежко състояние, като Италия и Испания. Само че цифрите непрекъснато се менят. По брой на починали пък от някои страни сме 150 пъти по-добре. Дай, Боже, тази тенденция да се запази.
– На какво се дължи това според вас?
– Мисля, че причините са ясни, излезе, че сме дисциплинирани като нация. Погледнете софийските улици, те са празни. Така че колкото и някои да недоволстват и да мрънкат, спазват мерките. Трябва да поздравим българите за това.
Също така трябва да поздравим щаба и правителството, че предприеха навременни мерки. Друга важна причина е, че може би има значение и генът ни. Има случаи в историята, които показват как българските села са оцелявали от чумата. Фактите са налице. Така че до 100 пъти сме по-добре от Западна Европа и Щатите, където също е много сложна ситуацията.
– Как си обяснявате сложната обстановка в САЩ?
– Бил съм в Ню Йорк, мога да ви кажа честно, че не знам кой ще успее да дисциплинира тези хора. Или ако са се дисциплинирали сега, то заразата вече е достатъчно разпространена.
– А защо ситуацията в Италия толкова се усложни, на какво се дължи там тази висока смъртност? Бяха изтъкнати много фактори.
– По няколко причини. Първо – заради известния мач от Шампионската лига, който се игра в Милано, по време на който се бяха заразили много хора.
Второ – в края на януари и началото на февруари китайски туристи, и то от Ухан, обикаляха с автобуси Северна Италия. И не на последно място, те са нация, която пие и се весели, смятат, че нищо не ги лови.
– Закъсняха ли с мерките?
– Категорично те закъсняха. А ние предприехме мерки абсолютно навреме.
– Какво показват математическите модели обаче?
– Ще ви дам прост пример. Представете си, че карате кола и в момента подавате газ, тогава скоростта се увеличава. Разбирате, че отивате към ада и трябва да спрете. Какво ще направите?
Разбира се, че ще започнете да намалявате скоростта. Тоест има момент на пречупване. Тогава скоростта минава през максимума и след това започва да намалява. А заразените и починалите хора са километрите, които сте изминали. Въпросът е този брой да не нараства бързо и накрая да спре.
Математическите модели показват, че процесът се развива по т.нар. логистична крива, точно както всички останали епидемии досега. Ние си направихме труда да проверим как е протичал SARS и други вируси през годините.
Оказва се, че кривите са същите. Кога ще настъпи пречупването? Почти всички изчисления показват, че то ще бъде около Великден. Тогава няма обаче да изчезне болестта, а ще престане да се ускорява. И към края на лятото ще достигнем т.нар. финални стойности.
Според последните прогнози към края на пандемията в света ще са 20 млн. заразени, починали 1 млн. души. За България данните трябва да са около 2000 пъти по-ниски. Това означава до края 10 000 заразени и починали 500.
Има и лош сценарий, защото това заболяване започна да прилича малко на SARS от 2002-2003 година. А това е тежка инфекция, смъртността от него беше 10%. Но не искам да мисля в тази посока. Повтарям, страната ни стои изключително добре в света в това отношение.
В момента имаме 50-60 заразени на 1 млн. души. В света са по 95 души на 1 милион. Виждате какъв кошмар е в Европа – в Италия и Испания особено.
– Трябва ли обаче мерките да се затегнат още повече?
– Нека видим как ще се развият нещата. Аз не решавам този въпрос, но не бих ги затегнал още утре. Още повече че българинът се осъзна. Излязохме много по-дисциплинирани от италианци и испанци, които подцениха ситуацията.
– Някои дори започнаха да правят сравнение с испанския грип, това удачно ли е?
– Всъщност данните за него не са много точни – смята се, че жертвите са между 25-50 млн. души. Но ако тази епидемия се развие по сегашните тенденции, общо жертвите ще бъдат между 1-2 млн. души по света.
А имайте предвид и нещо друго – че у нас от други заболявания умират по около 300 души на ден. И това не е заради COVID-19. През 2019 година са починали 108 000 българи.
Също така трябва да имаме предвид и едно друго наблюдение – че и тогава починалите са основно възрастни хора, както и сега.
– Казахте, че пандемията трябва да приключи в края на лятото, кога точно имате предвид?
– На 20-25 април трябва да започне да намалява заболеваемостта, това се нарича пречупване на кривата. А краят на епидемията ще настъпи по-скоро през втората половина на август.
Надявам се да няма втора вълна. Генетически този вирус на 92% повтаря SARS, следователно има и сходно поведение.
– Явно глобалният свят ни изправя пред нови изпитания, които изискват нов подход на действие, така ли е?
– Така е, но трябва да удържим. Нужни са няколко месеца и нещата ще се оправят.
Визитка:
Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София
През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН
Автор на близо 600 научни труда, включително десетки книги
Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г.
Член на централните избирателни комисии (ЦИК) за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г.
Заместник-председател на ЦИК за парламентарни, европейски и местни избори от 2003 до 2009 г.
Източник: https://lekuvai.bg/
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoЦени, лихви и доходи: как се променя семейният бюджет на българите през есента
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
