България
Скандал! Скриха цените на храните в Европа, разликите с тези у нас са фрапиращи СНИМКИ
През последния месец кабинетът окончателно скри цените на основните хранителни стоки в европейските държави Австрия, Германия, Хърватска, Гърция, Румъния, Чехия, Словения и Франция, съобщава „Труд“.
В края на март тържествено и с обещания за преборване на спекулата от правителството пуснаха сайта www.foodprice.bg, в който обещаха на седмична база да актуализират информацията за цените на основните хранителни стоки у нас и в 8 европейски държави, за да могат потребителите да се ориентират дали у нас им дерат кожите, както и да се видят сами колко струват суровините, колко продуктите по борси и тържища, предлагани на едро, както и каква е крайната цена в магазините.
И кой всъщност надува цените.
![]()
Кравето масло също излиза по-изгодно да се купи в Германия, отколкото в България.
Добрите намерения на кабинета обаче вече повече от месец не се изпълняват, показва проверка на “Труд news”. Цените на основните хранителни продукти в избраните европейски държави като база за сравнение вече не се показват, а вместо това се публикува само данни дали съответната стока поскъпва или поевтинява.
Което по никакъв начин не помага на потребителите да се ориентират дали плащат по-скъпо или по-евтино от европейците. Обществена тайна е, че хранителните стоки в Испания, Италия, Гърция, Турция и дори съседна Румъния струват значително по-евтино в сравнение с предлаганите стоки по магазините у нас, обясниха търговци, пожелали анонимност.
В същото време доходите в тези страни са от 2 до 3 пъти по-високи от тези в България, което прави и покупателната способност значително по-висока на европейците дори и при подобни цени, коментираха експерти.
Млечните продукти са една от тези категории, в които разликата е най-голяма, видно е от различни сайтове, които сравняват потребителските цени в страни по целия свят като numbeo.com.
Според данните в него за литър прясно мляко в Испания плащат 0,93 евроцента или приблизително 1,82 лева. За същия продукт в Германия плащат 1,08 евро или около 2,11 лева. В Румъния – 6,71 леи или около 2,63 лева, а в Италия 1,30 евро или 2,54 лева. У нас средната цена за страната на литър мляко е 3,34 лева по данни на правителствения сайт foodprice.bg. В област Пловдив средната цена на прясното мляко достига дори до 3,59 лева за литър.
Цената на килограм местно сирене (в Европа наричат и твърдите сирена като кашкавала сирене) в Германия е 12,18 евро или 23,82 лева, в Италия – 25,64 лева. В Гърция същият продукт струва средно 10,90 евро или 21,30 лева за килограм.
В Румъния плащат 34,22 леи или 13,43 лева. Цената на един килограм кашкавал средно за страната е 28,19 лева за килограм, а на кравето сирене – 22,27 лева за килограм. Най-скъпо в магазините на дребно се продава кашкавалът в област Силистра – срещу 30,54 лева за килограм, а кравето сирене плащат най-скъпо в област Пловдив – 26,23 лв./кг.
Друг сайт, който сравнява цените на европейските стоки и дори публикува снимки от магазини – globalprice.info, показва че литър олио в момента в Германия струва 1,09 евро или около 2,13 лева за литър. В същото време средната цена на олиото у нас е 3,89 лева за литър, според правителствения сайт foodprice.bg. В област Ловеч цената му достига дори 4,15 лева за литър.
В същия сайт можете да се уверите с очите си, че кравето масло в берлинските супермаркети може да бъде намерено срещу 1,79 евро за 250 грама или за 3,50 лева. В същото време средната цена на млечния продукт у нас е 6,84 лева за същото количество, показват данните във foodprice.bg. Цената на килограм домати, също в Берлин, е 1,49 евро за или 2,91 лева, докато в родните магазини доматите вече струва средно 3,57 лева за килограм.
При сравнение на цените на основните хранителни продукти и на покупателната способност на българите спрямо останалите европейски държави, става ясно защо от правителствения сайт реално изчезнаха цените на продуктите в избраните първоначално 8 държави от ЕС.
Плащаме по 22 лева за килограм при 86 стотинки изкупна цена на млякото
Сиренето поскъпва двойно от борсата до рафта
Прекупвачи ни товарят с надценки и такси
![]()
Себестойността на кравето сирене е под 10 лева, но в магазина средната му цена е над 22 лева за килограм.
Близо два пъти поскъпва един килограм сирене по пътя от борси и пазари, където се търгува на едро, до рафта в магазина.
През изминалата седмица млечният продукт е увеличил цената си със 17 стотинки за килограм или 1,5 на сто и вече се предлага срещу 11,36 лева за килограм на едро, показват данните на Държавната комисия по стоковите борси и тъжищата (ДКСБТ). В областите Сливен и Бургас дори млечният продукт струва едва 8-8,50 лева за килограм на едро.
В същото време обаче средната цена на продукта в магазина е 22,27 лева за килограм или почти двойно показва правителственият сайт foodprice.bg. От кабинета дори уверяват тези, които следят сайта, че кравето сирене поевтинява с цели 2,15 на сто през изминалия месец.
От данните в същия сайт обаче е видно, че изкупната цена на литър мляко продължава да е 86 стотинки за литър. За направата на килограм сирене са необходими между 6 и 10 литра мляко, тоест производствената цена без допълнителните разходи за обработка би трябвало да е от порядъка на между 5,16 лева за килограм и 8,60 лева за килограм.
В област Добрич изкупните цени са още по-ниски – по 68 стотинки за литър. Тоест от скъпите цени печелят прекупвачи и търговци, а самите производители работят почти на загуба.
За повече труд
Взимаме 4 пъти по-малко от германците
Най-бедни сме в ЕС
![]()
Въпреки че са сред тези, които работят най-много, българите взимат най-ниски заплати в ЕС.
Сравнявайки цените на хранителните стоки у нас и в останалите страни в ЕС не бива да пропускаме и факта, че средната нетна заплата у нас е близо 4 пъти по-ниска от тази в Германия, докато цените на хранителните стоки у нас са или по-високи или близки до тези в останалите европейски страни.
У нас след плащане на всички данъци и осигуровки средният размер на нетната заплата е 701 евро, показват данни на Евростат за 2022 г. В същото време нетната заплата в Германия е 2870 евро или близо 4 пъти повече. В резултат българите са най-бедните в Европа, въпреки че не работят най-малко.
Например българите се трудят повече часа седмично – 39,2, за да получат тази значително по-ниска сума, докато средното работно време в Германия е 34,6 часа.
Най-близо до нас по нетни заплати е Румъния, показват данните на Евростат. Средната заплата в Румъния след плащане на всички данъци и осигуровки е 746 евро. Това означава, че в северната ни съседка взимат средно по 45 евро повече на месец, при положение, че повечето храни там са по-евтини.
На трето място по най-ниски средни нетни заплати е Унгария с 896 евро на месец. Топ пет по най-ниски заплати се допълва от Хърватия с 905 евро и Словакия с 981 евро. Във всички останали страни от ЕС средните заплати след плащане на данъци и осигуровки са над 1000 евро.
Най-високи заплати взимат в Люксембург – средно 4048 евро сред плащане на всички налози. Топ три на страните с най-високи средни заплати след удръжките за данъци и осигуровки се допълва от Нидерландия и Дания, където взимат съответно средно по 3463 евро и 3382 евро на месец.
На четвърто място е Ирландия с нетна средна заплата от 3301 евро, а на пето място е Австрия с 2959 евро. Много близо по заплати след Австрия са Швеция с 2936 евро и Финландия с 2914 евро. Германия с 2870 евро е чак на осмо място сред страните от ЕС в класацията по нетни заплати, а топ 10 се допълва от Белгия и Франция съответно с 2762 евро и 2504 евро.
Прави впечатление, че в едни от страните с най-висок стандарт на живот работят най-малко. Държавите с най-кратка средна работна седмица са Нидерландия (32,4 часа), Австрия (33,7 часа), Норвегия (34,1 часа), Дания и Германия (и двете по 34,6 часа).
Медът ни е от Гърция и Полша
Над 5000 тона са внесени през 2022 г. от чужбина, родният отива зад граница
![]()
Изнасяме родният мед, а внасяме от Полша и Гърция.
Вече и медът, който слагаме на трапезата масово не е български. Само през 2022 г. у нас са внесени над 5000 тона мед, от които 40 на сто са от страни извън ЕС. Най-големият вносител на пчелния продукт през последните три години е Полша, но през първите 6 месеца на настоящата година лидер е Гърция, показват данни на земеделското министерство и на Евростат.
Вносът на пчелен мед у нас се увеличава, като през 2022 г. ръстът е 14,9 на сто спрямо предходната година. Въпреки информацията, че голяма част от внесеният у нас мед идва от Украйна, реално от общо над 5000 тона за първите 6 месеца на годината 440 тона мед са внесени са от Украйна, а от Гърция – 493 тона.
По предварителни данни през първите 6 месеца на 2023 г. се отчита спад на общия внос на пчелен мед от 39,7% спрямо същия период на 2022 г., като количествата доставени от ЕС се свиват с 33,2%, а тези от трети страни – с 47,7%.
В същото време през 2022 г. страната ни е изнесла 1165 тона мед, а през първите 6 месеца на годината – 829 тона.
Доматите вече се продават срещу 3,40 лв./кг на едро
Шопската салата става лукс
Поскъпнаха с 40 стотинки за седмица
![]()
Шопската салата се превръща в лукс след поскъпване на домати и краставици.
Шопската салата буквално се превръща в луксозна храна, след поскъпването през последната седмица на продуктите, необходими за направата ѝ. Само за последната седмица на септември цената на килограм оранжерийни домати се повишава с 40 стотинки на едро. Така те се търгуват при цена от 3,40 лева за килограм на едро и с поне с левче отгоре в магазините.
Краставиците, макар и да поевтиняват незначително на едро, струват 2,83 лева за килограм на едро, като надценката в магазините също е около левче. Кравето сирене върви средно по 22 лева на дребно, а лукът на едро е поне 1,43 лева за килограм. Цената на килограм зелен пипер на едро е 1,77 лева за килограм, а на червения – 2,08 лева за килограм.
Цените на повечето останали плодове и зеленчуци, източник на витамини, традиционно за сезона също поскъпват. Цената на зелето се увеличава с 3 стотинки за килограм на едро до 1,14 лева за килограм, показват данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Цената на дините вече е 95 ст./кг или с 8 стотинки повече спрямо предходната седмица.
Пъпешите поскъпват със 17 стотинки за килограм и цената им достига 1,72 лева за килограм. Увеличава се и цената на бананите с 6 ст./кг до 2,81 лв./кг. Както и на вносните ябълки с 1 ст./кг до 2,09 лв./кг на едро.
В същото време поевтинява килограм грозде и вече на едро се търгува средно срещу 2,19 лв./кг или 21 стотинки по-евтино в сравнение с преди седмица.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoПромяна на лихвата по кредита може да увеличи месечната вноска на домакинствата
-
България1 месец agoЦени, лихви и доходи: как се променя семейният бюджет на българите през есента
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
