България
Тате носи, мама меси: Родители хранят 34 000 младежи, докато си търсят работа!
Над 34 000 младежи са на издръжка при родители, докато си търсят работа. Това показва справка на Агенцията по заетостта за хората на възраст от 18 до 35 години, които си търсят препитание, пише „Телеграф“.
На база общата безработица процентът на младите е 22 на сто.
По данни на статистиката от третото тримесечие на миналата година броят на неактивните на възраст 15-64 години, които не са придобили право на пенсия и не участват в образование и обучение, е 468 000. Значителен е делът на младежите от групата „нийдс“, които са на възраст 15-29 години и нито работят, нито търсят, а и не учат.
През третото тримесечие на миналата година техният брой е 106 000, или 12% от населението на тази възраст. Данните на Евростат показват, че младежите от групата „нийдс“ в България е 13,8% и продължава да бъде над средноевропейското ниво от 11 на сто.
Регистрираните в бюрата по труда младежи, които декларират, че са редовни студенти към края на януари, наброяват 890 лица.
Предложения
Данните в регистъра на работните места на Агенция по заетостта (АЗ) показват, че в края на януари на разположение на младежите са всички налични свободни места, които наброяват 7100. 40% от тях са в индустрията, строителството и селското стопанство, а останалите около 60% в услугите.
Сред секторите на икономиката преработвателната промишленост в момента предлага най-много свободни места – 2300. Следват търговия – с около 900, хотелиерство и ресторантьорство – с около 800 места, секторът на държавното управление – около 550 свободни места, здравеопазването – 400, образованието – 200.
Според проучване сред работодателите, направено миналата година, българският бизнес ще има нужда от близо 262 000 работници и специалисти през следващите 12 месеца, а в средносрочен план – от 255 000 специалисти със средно образование.
Заплата
Най-често цената на труда в офертите на работодателите, заявяващи свободни места в бюрата по труда, е около средната за отрасъла и региона, където се извършва дейността, или 1500-2500 лв. основна заплата.
Агенцията по заетостта осигурява и възможности за субсидирана заетост на младежи до 29 години с цел да трупат професионален опит и умения по професии, търсени на пазара на труда.
През януари по програма Младежка заетост + , финансирана от Европейския социален фонд +, в заетост са включени 425 младежи.
Средната продължителност на заетостта на лицата 18-35 г. на първичния пазар по изчисления на агенцията възлиза на 14,7 месеца. В изчисляването на показателя участват само лица, които след напускане на регистъра на търсещи работа поради започване на работа са се върнали отново да търсят услугите на Агенцията по заетостта.
Мотивация
Много от младите безработни не могат да си намерят работа и дори не са се регистрирали в бюрата по труда, тъй като имат високи очаквания за работата, която ще извършват, както и за заплащането.
Например, Аделина от София, която е на 20 години, се е върнала наскоро от чужбина, където е завършила средно образование, но предпочита да работи в родината си. Тя започва да търси работа за поне 3000 лева заплата, тъй като толкова си й месечните разходи.
Отказва да работи по специалността си, придобита в чуждото училище, тъй като заплащането е под нейните критерии или в рамките на 1300 до 1500 лв. Затова открива по-добре платена работа в кaзино, където си докарва до 4000 лева на месец с бонусите и бакшишите, които й дават.
Проблемът с работната ръка е във всички сектори в Благоевградска област. Причината е, че младите хора не щат и да си помислят да се захванат на работа, ако заплатата им не е над 1500 лева, твърдят трудови посредници в бюрата по труда в Пиринско. В същото време имат претенции да е „нещо по-леко“.
„Това са хора, които се записват при нас като безработни, но със сигурност имат някакви доходи. Или живеят с родителите си и получават някакви пари от тях, или пък имат сигурни средства от наеми и някаква друга дейност.
Защото няма как човек, който няма никакви доходи, да отказва да бъде нает като барман или сервитьор на заплата от 1500 лева“, споделят експерти. Наскоро в курорта Банско двама млади мъже отказали да са помощник-готвачи в реномирано заведение срещу заплата от 2000 лева плюс платени нощувки и осигурена храна.
Затова в туризма, строителството и земеделието се разчита вече на работна ръка от чужбина. Оказва се, че чужденците са по-изпълнителни и това води до по-добри финансови резултати на техния работодател.
Правят регистър на обезкуражените
Регистър на обезкуражените лица на пазара на труда ще направи Агенцията по заетостта (АЗ). За целта ще обменя информация с ГД ГРАО, НАП и други институции, за да идентифицира тези хора. Информацията ще се въвежда в електронен регистър и ще се предприемат действия за връщането към заетост на икономически неактивните на възраст от 16 до 64 години.
Сред институциите ще се установява местоживеене, а това ще позволи да се направи контакт с тях и да се провеждат политики за икономическо активиране. Така ще се предотврати тяхното изпадане в бедност и социална изолация, а с подходяща мотивация и обучение ще бъдат върнати на пазара на труда.
Само 190 души без работа в Русе
Към 190 са били трайно безработните лица на различни възрасти в Русе през миналата година, показа справка на „Телеграф“. Сред тях не е имало младежи, които нито учат, нито работят, което не означава, че в областния град не съществува такава категория млади хора.
Подобна статистика в бюрата по труда не се води, защото безработните правят доброволно регистрацията в тях. Почти не е имало случаи да се отказва работа. Това е ставало единствено когато човекът се мотивира с решение на ТЕЛК, че условията на труд в предложената му работа ще влошат здравословното му състояние. Понякога и работодателите не били доволни от работника и взаимоотношенията се прекратявали.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България1 месец agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
