Пет години по-късно семейство от Плевенско продължава да търси справедливост за смъртта на 14-годишното си дете, което почина след побой в училище, съобщава Нова телевизия.

Случаят е от град Славяново и приключи на съдебна фаза с условна осъдителна присъда за вече пълнолетния младеж.

С днешната дата обаче, родителите на жертвата показват за първи път видеозапис от деня, когато синът им умира в класната стая.

На кадрите се вижда как 14-годишният Радослав пада след два удара в главата на пода в класната стая.

Вижда се и опита да бъда съживен от персонала на училището.

„Аз си изпратих детето на училище, но си го взех в ковчег. Какво сме направили? Къде ни е грешката? Никой не е понесъл отговорност. Все едно, че нищо не е станало“, заяви пред Trafficnews бащата на починалото момче Бисер Димитров. Той е бил охранител в училище „Христо Ботев“, но напуснал преди трагедията. Мъжът е инвалид, има протеза, а сега пак пази деца, но в друго училище.

Бруталната сцена със сина му се случва 15 минути след началото на третия учебен час за деня. В класната стая са 6-7 деца. Сред тях Радослав и Тономир. Двамата са роднини, но никога не са били приятели, разказват родителите на Радослав. Напротив, често се карали и много пъти се стигало до оплаквания от страна на бащата до директора на училището.

Тогава отново се скарали, разменили си реплики и Радослав отишъл при Тономир, двамата се сблъскали. От записите от камерите в класната стая се виждат ясно последвалите два фатални удара. Нанася ги с всичка сила Тономир.

„Той става от стола и му нанася тези два удара. Зверски удари. Това по непредпазливост ли е? И когато пада синът ми долу на земята, той пак налита да го удря. С два удара. Единият в слепоочието, другият в сънната артерия.“, продължава разказа си Бисер.

Според адвокат Йордан Йорданов, който сега представлява почерненото семейство учителят е бил длъжен да предотврати инцидента. По думите му, преподавателят по биология Виолета Бенкова не си е изпълнила задълженията по трудов договор и характеристика.

Когато Тономир удря Радослав, той пада на земята. Настава суматоха и учителката скача да помогне на падналото момче, но той вече е в безсъзнание. На помощ идват и други учители и обслужващ персонал. Правят му изкуствено дишане. Губят се минути, преди някой да се сети, че трябва да се повика лекар.

Звънят на личната лекарка на момчето, която тръгва към училището. През това време учителите и директорката решават да закарат Радослав до местната болница. Охранителят на училището го взима на ръце и го качва в автомобила си. Така се разминават с личния лекар, но в болницата откриват друг доктор. Обясняват му, че има дете в тежко състояние. Само, че не споменават, че Радослав е в безсъзнание, защото е ударен жестоко в главата. Казват, че направил епилептичен припадък, защото пил енергийни напитка. Така лекарите не търсят проблем в областта на главата, а в сърцето.

„Те са правили масажи, опитвали са се. Сърдечен масаж, изкуствено дишане, въздух…Но не са опитвали да потърсят лекарска помощ, защото в училище няма лекарска помощ. Абсолютна анархия“, възмущава се Бисер.

Майката на починалото момче Елка Драгомирова си спомня как съученичка на сина й, и звъннала да и каже, че синът й е припаднал.

„Аз съм си вкъщи, защото работя на смени. И те ми се обаждат. Негова съученичка. Детенцето ми звъни и вика: „Лельо, ела те! Радо си глътна езика. В нашата болница е“. Те го взимат на ръце и го карат към поликлиниката на центъра. Мушкат го в една кола. И аз отивам. Всичко живо трепери и реве. Чистачката и учителката Виолета Бенкова: И тя ми казва: „Радославчо получи епилепсия, припадък… Пил е енергийна напитка“. И аз казвам: „Чакай, Радослав няма епилепсия.“ „Ми, незнам.“

„ А детето ми е пило ето това. Това остана, не можа и да го допие“, обяснява Бисер и ни показва безалкохолна напитка, същата която пил Радослав тогава.

„Интересно е защо те лъжат съпругата ми. И Бенкова лъже, че е пил енергийна напитка и те са го изкарали епилептик, сърдечно болен.“ Най-лошото е, че е излъгана лекарката, която не разбира, че проблемът е травмата от ударите в главата.

„Тя до ден днешен казва: аз можех да го спася Радослав, ако е знаела“, плаче майката на Радослав. Личният им лекарка и до днес страда за момчето и се обвинява, че не помогнала.

„Съдебният лекар каза, че смъртта е настъпила от двата нанесени удара. Ако бяха казали истината на лекарите, мисля, че имаше някакъв шанс минимален“, убеден е Бисер Димитров.

„Просто за 5 секунди животът ти се преобръща незнам с колко градуси“, оплаква своята участ майката на Радослав.

Започват дела, а присъдата за Тономир е година и половина условно, с три години изпитателен срок.

„Преди две седмици с убиеца се возя в автобус, едва издържах. Ние искаме убийците на нашите деца да лежат в затвора, а не да се возим в автобуса с тях. И как може да го водят по непредпазливост. Аз съм видял кадрите как ми убиват детето…“, възмущава се бащата на Радослав.

Родителите са разочаровани от условната присъда и искат да обжалват решението на съда на по-горна инстанция, но разбират, че са пропуснали всички срокове за това. Делото не стига до Върховния касационен съд, защото тогавашният адвокат на семейството Бойко Пецорански решава, че няма смисъл от обжалване с мотива, че „не искал повече да се травмират родителите на Радослав.“

„Това, което можеше да се направи, го направихме. Не винаги има смисъл да се обжалва едно решение. За съжаление, едно ходене до ВКС за тях щеше да отвори още един път раната“, настоява и сега пред TrafficNews.

Родителите на Тономир и самият той отказаха коментар. Пред съда виновникът за смъртта на Радослав казал само, че съжалява.

„Ударих Радослав в лицето, без да се замислям. Всичко става изведнъж, не съм имал време да мисля. Не знам защо съм го ударил два пъти. С това, че ударих Радослав единствено целях да го сплаша. Не съм си мислел, че има телесни повреди. Не съм очаквал да го убия. Много съжалявам за това, което се случи“, пише в показанията на Тономир.

Родителите на Радослав вече са завели дело срещу училището СУ“ Христо Ботев“. Защото убийството е станало по време на час, в който би трябвало да се провеждат учебни занятия. Учителят е длъжен да предотврати инцидента, според характеристиките му в трудовия договор. Отговорен е и за живота и здравето на учениците.

Само, че в този случай отговорност не е потърсена на никой от това училище. Веднага след случилото се Тономир е преместен в друго училище в Плевен, учителката Виолета Бенкова също, а директорката сама напуснала. В момента е в Германия.

Настоящето училищно ръководство не се притеснява от изхода на делото.

Родителите на Радослав пък се надяват да има някакво възмездие, за да няма и други зачернени бащи и майки.

„Постоянно продължава тази агресия в училищата, а и в цялата ни държава. Аз вече, ако искайте ми вярвайте, не искам да гледам новини. Пуснеш телевизораи се започва: дете почина на толкова години, дете умряло от незнам си какво.

Е, какво става в нашата държава? Ние раждаме деца. Иска държавата деца, както аз го чаках 10 години Радослав. И най-накрая ми го взеха…“, завършва през сълзи Елка Драгомирова

„Ако беше дете на някой от парламента или висшестоящ, нямаше да го водят смърт по непредпазливост, но ние сме едни обикновени хора. Търся правосъдие за детето си, не търся друго. Да се вземат някакви мерки, поне други деца да не пострадат.“, допълва я бащата Бисер.