България
Цветан Цветанов нападна жестоко Бойко Борисов
Бившият втори в ГЕРБ и настоящ председател на Евроатлантическия център за сигурност Цветан Цветанов посочи премиера Бойко Борисов и вицепремиера Томислав Дончев като официални представители на правителството, които са зависими от Русия чрез реализация на големи енергийни проекти на неоправдано високи цени.
В предаването „Седмицата“ по Дарик радио Цветанов назова тези две имена във връзка с публикуван от организацията анализ, в който са засегнати и руските енергийни проекти в България. Според тази част на анализа официални правителствени и бизнес представители са зависими от Русия, а ресурсите за постигане на тази зависимост се осигуряват чрез реализация на големи инфраструктурни проекти в строителството и енергетиката, с участието на наши компании, като поръчките се възлагат на неоправдано високи цени.
Цветан Цветанов посочи, че вече не е гордост да си член на политическа партия ГЕРБ.
Ето какво още каза Цветанов в ефира на Дарик радио:
„Аудиозаписът и заявеното в него дава много тревожни сигнали“. Това е позицията, която Цветанов изрази за изтеклия в петък аудиозапис на премиера Бойко Борисов. „Трябва да се питат засегнатите страни в тази история. Тогава „Еврохолд“ беше спряна. Това дава много тревожни сигнали. В момента не е гордост да се работи в ГЕРБ“, заяви той.
Цветанов отрече да е присъствал на подобни разговори в периода, в който бе дясна ръка на Борисов. По думите му, докато е бил вътрешен министър в първия управленски мандат, Борисов по никакъв повод нито му се е обаждал за някакви назначения, нито да му е разпореждал някакви други решения.
„Решенията за назначаване на тези независими органи става в голямата си част с избора на парламента, а в една немалка част става с избор на съответните контролни министерства. Ако слушаме записът, това е тревожно и по някакъв начин се влияе в независимата съдебна власт“, коментира бившият вътрешен министър и посочи, че тези, които участват в разговора, трябва да дадат отговори на въпросите.
„Когато искаш да бъдеш независим политик си създаваш много неприятности. Силната страна, която притежавам като политик, е, че въпреки неприятностите и нещата, които са ми се случвали, мога да заявя, че нямам никаква зависимост от никого“, обяви Цветанов.
„Няма запис, в който да съм говорил по този начин. Никога не съм мислил, че по този начин трябва да въздействаш или да противопоставяш институциите или хората“, добави още Цветанов.
На въпрос дали знае за срещи между Борисов и Божков, както и за договорки между представители на правителството и бизнесмена, който в момента е обвиняем, Цветанов отново не отговори директно и посочи, че трябва да се питат засегнатите страни.
„Виждал съм Божков само един път или два пъти, когато е бил на срещи с премиера Борисов, но не знам за какво са говорили“, каза Цветанов и уточни, че не е присъствал на въпросните срещи. Той обаче не каза кога и къде са се провели те и дали знае за други подобни срещи, но обясни, че позицията, която е заемал тогава не предполагала премиерът да му се отчита с кого се среща.
„Официални правителствени и бизнес представители са зависими от Русия. Ресурсите за постигане на тази зависимост се осигуряват чрез реализацията на големите инфраструктурни проекти в строителството и енергетиката на България чрез участието на „наши“ компании като поръчките се възлагат на неоправдано високи цени“. Това се твърди в последния доклад на Евро-атлантическия център за сигурност.
„За мен изключително важно и тревожно е начинът, по който бяха реализирани тези проекти и се реализират в момента. Те се извършиха по един непрозрачен начин и това е всъщност усещането и констатациите, които дават тези, които подготвиха доклада – Иван Хиновски и Христо Казанджиев“, уточни Цветанов.
По време на разговора той няколко пъти отбеляза, че всички изво
ди от доклада са направени на базата на експертния анализ на хората, които са го изготвили, но уточни, че подкрепя изводите и заключенията.
„Тогава, когато бях в парламента, сме защитавали принципно позициите си. Винаги сме говорили поне с колеги, които имаха подобна нагласа като Делян Добрев, който беше председател на комисията по енергетика, за защитаване на националните интереси и недопускане на това енергийни проекти да имат държавни гаранции“, каза Цветанов и даде за пример АЕЦ „Белене“ като посочи, че първоначалният вариант на решението, което е трябвало да вземе парламентът, е да има държавна гаранция, но позицията по-късно е била, че проектът трябва да бъде изграден на пазарен принцип.
Цветанов заговори и за дефицит на експертиза в сегашното управление и каза, че се старае да бъде коректив за това, което се случва.
„Страната ни отсъства от сериозните геополитически решения, които могат да бъдат с много тежки последствия за страната ни за много години напред“, коментира Цветанов. Той обаче не отговори директно на въпроса кои са „нашите“ фирми, за които се говори в доклада.
Попитан кои са официалните зависими представители на правителството и бизнеса, той отговори: „Всички, които са участвали в защитата на тези проекти от страна на държавата при реализирането на газовите инфраструктурни проекти – премиерът, вицепремиерът Томислав Дончев, който имаше отношение и срещи, а някои от тях може би са правени извън страната. Трябва да говорим и за министерството на енергетиката“, подчерта Цветанов.
На въпроса „наши“ компании ли са били хазартните, свързани и управлявани от Васил Божков, Цветанов припомни публикация на „Блумбърг“, в която се споменава и хазартния бизнес и политиките, които по думите му ни връщат 25 г. назад.
„Веднага може да добавим и някои от законодателните промени, които се правят и които никога не са влизали в предизборната кампания и политическа платформа на ГЕРБ – както закона за хазарта, така и държавната петролна компания, която трябва да бъде създадена с мотива, че трябва да се позиционира на отдалечени места от областните центрове, за да изиграе своята социална функция“, припомни Цветанов.
Той подчерта, че само преди 2 г. е имало съвсем друга концепция в Закона за горивата. „Тогава се говореше, че трябва да се смачкат и да се закрие средния и малкия бизнес и да се даде повече привилегия и монополно съществуване на тези големи компании“, каза бившият шеф на парламентарната група на ГЕРБ.
По въпроса с промените в Закона за хазарта и предложенията от преди две години (за които отново припомни Божков тази сутрин), Цветанов посочи, че е имало работна среща с Валери Симеонов, в която са присъствали представители на ГЕРБ от бюджетната и правната комисия.
„Имаше и представители от Обединени патриоти, които изразиха намерението да направят законодателни промени. Последваха много подкрепителни писма от спортни клубове, които казваха, че много от средствата за хазарта отиват за стимулиране и подпомагане на спортните клубове. Тогава се взе решение тази тема да бъде добре изследвана“, посочи Цветанов.
„Тогава Менда Стоянова (шеф на финансовата комисия в парламента – бел. ред.) и министърът на финансите направиха изследване, за да може да се направи запитване до ЕК за нотификацията. Нямам идея после дали се получи обратно информация и какво се случи след това, но трябваше да се види каква е и европейската регулация, за да не последват санкции за България“, обясни Цветанов.
„За всички усещането за увеличаване на корупционния натиск е много сериозно. За всички е ясно, че в немалко от случаите се вземат управленски решения, които не са свързани с колективно обсъждане или експертиза, която трябва да бъде дадена“, смята Цветанов. Така той отговори на въпрос какво е управлението в България. Повод за въпроса бе един от изводите в доклада на Евро-атлантическия център за сигурност, в който се казва: „Тази практика (да се възлагат поръчки на „наши компании“ – бел. ред.) с най-висок корупционен потенциал е обичайно приложима в страни с авторитарно или квазиавторитарно управление“.
По думите на Цветанов газовият хъб „Балкан“ е със скрита роля – да се разшири и изгради нова газопреносна мрежа от Турция до Сърбия като резервен вариант на „Газпром“.
„90% от количествата, които ще преминават през тази тръба са резервирани от „Газпром“ и са предназначени като транзитно преминаващи през страната за Сърбия, Унгария и Словакия. Това е абсолютно и изцяло обслужване на руските интереси и засилване на руското влияние чисто политически и икономически спрямо тези държави“, смята още Цветанов.
По думите му, изниква въпросът защо „Турски поток“ в рамките на 2 години ще бъде доизграден и реализиран при положение, че на много по-късен етап е обсъждана тази възможност, а диверсификацията с интерконекторната връзка Гърция-България не може да бъде изградена вече 10 години.
България не търси възможните алтернативни източници за диверсификация на енергийните доставки, подчерта Цветанов. „Не искам да обвинявам никого. Казвам какви са фактите“, добави Цветанов.
В Черно море трябва да има военна база на САЩ, в която и България да има участие, убеден е бившият вътрешен министър. Той подчерта, че България трябва да бъде част от общите усилия на развитите демократични общества и НАТО и да може да защити суверенитета си.
Цветанов коментира и ситуацията в района на Черно море, като каза, че България няма позиция по този въпрос, при засиленото влияние на Русия, след анексирането на Крим.
Бившият вътрешен министър коментира и друга тема от последните дни – сливането на СОБТ (Специализирания отряд за борба с тероризма) и Жандармерията в едно ново звено в рамките на МВР, което може да дублира част от функциите на Националната служба за охрана. Това бе направено с промени в закона за МВР.
„Това никога и по никакъв начин не е било обсъждано“, обяви Цветанов и посочи, че СОБТ трябва да се включва само в определени специални случаи.
„Изземването на функцията на НСО ще означава, че ще има финансов ресурс за охрана. Във времето когато бях председател на вътрешната комисия имаше само коментар на тогавашния главен секретар на МВР Младен Маринов (сега вътрешен министър), но тогава бях категоричен, че тази идея няма как да се случи“, добави още той.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
