България
Черен рекорд от К-19 у нас на 23 април, заразените и починалите се увеличават плашещo
Най-нови данни за размаха на епидемията от коронавируса COVID-19 в България дава Националният оперативен щаб на редовен брифинг сутринта на 23 април, четвъртък. Днешният брифинг е първият, след като вчера в България броят на заразените с коронавирус надхвърли 1000 души от началото на епидемията.
„За последните 24 часа са регистрирани 66 нови случая, от тях 29 са в болници“, съобщи началникът на Щаба ген.-майор Венцислав Мутафчийски. Активните области са 13. Общо 1081 случая. 6,5% е увеличението от вчера. 22 случая в София, от които 16 са амбулаторни. 13 в Плевен, 9 са от завод „Мизия“. Общият брой на заразените деца до 18 години – 39, под 10 години – 22.
Новите случаи с деца за денонощието са 5. В Плевен има две деца – на 2 и на 9 години. В Кюстендил има две момчета на – 3 години и на 8 години. В Пазарджик има момче на 2 години, което е настанено в МБАЛ Пазарджик. „12 са новите случаи на медицински персонал с коронавирус. Двама нови заразени има в „Пирогов“, а всякакви слухове за 17 болни лекари в Клиниката по хирургия на спешната болница са фалшиви.
Един нов случай има на заразен медик в болница „Св. Иван Рилски“, като той не работи в Клиниката по хематология. Починали имаме 3 нови за деня – жена на 87 във ВМА, мъж на 53 в Смолян и жена на 73 в „Пирогов“. Общо починалите са 50 души. 4,6 процента е броят на починалите до момента. Общият брой на починалите е 50″, заяви ген. Мутафчийски. „16 са новоизлекуваните, а броят на възстановилите се след преболедуване на коронавирус общо за страната е 190“, съобщи още той.
В сряда бяха доказани още 9 нови случая, като 3 са в област София, 2 в област Пловдив, 2 в област Кюстендил, 1 в област Пазарджик и 1 в област Перник. Лабораториите продължават да работят. 262 са лицата с потвърден COVID-19, които са настанени под лекарско наблюдение в болнични условия. 37 са пациентите с COVID-19, които са в интензивни отделения и клиники. При 83 лица-медицински персонал е установен COVID-19.
По отношение на общата картина – към 22 април: 522 от регистрираните у нас случаи на COVID-19 са на мъже и 502 на жени. Регистрираните случаи по справка, предоставена от Националния оперативен щаб, са в областите както следва: Благоевград – 22; Бургас – 41; Варна – 25; Велико Търново – 11; Видин – 27; Враца – 2; Габрово – 4; Добрич – 13; Кърджали – 13; Кюстендил – 28; Ловеч – 2; Монтана – 18; Пазарджик – 18; Перник – 9; Плевен – 54; Пловдив – 40; Русе – 7; Силистра – 2; Сливен – 25; Смолян – 33; София – 575; Стара Загора – 32; Хасково – 15; Шумен – 4, Ямбол – 4. Най-голямото огнище на зараза остава София, следвана от Плевен, Бургас, Пловдив и Смолян. в Топ 10 на антирейтинга са още Стара Загора, Кюстендил, Видин, Варна, Благоевград.
Починалите лица, при които е установен COVID-19, са 49. Два бяха в сряда новите смъртни случаи по данни на Националния оперативен щаб. Във ВМА е починала 87-годишна жена, страдала е от остра бъбречна недостатъчност, остра дихателна недостатъчност и артериална хипертония. Пациентката е била поставена на апаратна вентилация. В областната болница в Смолян е починал мъж на 53 г., който е имал заболяване на дихателната система. Близо 185 хил. души вече са починали вследствие от заразяване с коронавируса, сочат последните данни на интернет-ресурса Worldometers, актуални към 8.00 ч. (българско време) на 23 април.
Точният брой на починалите е 184 235 души, а откакто епидемията започна през декември 2019 г., общо заразените по света са 2 637 911 Излекуваните от COVID-19 са 721 731 души. САЩ са най-засегнатата от пандемията държава, като там смъртните случаи достигнаха 47,681 души, а заразените са 849,092. Случаите в Европа също продължават да растат, като в Испания те достигнаха 208,389 души и 21,717 починали.
В Италия, където се забелязва забавяне в разпространението на болестта, заразените с коронавируса по последни данни са 187,327, но броят на починалите вече е над 25 хил. – 25,085. Други силно засегнати държави в Европа са: Франция (159,877 заразени, 21,340 починали), Великобритания (133,495 заразени, 18,100 починали). Германия (150,648 заразени, 5,315 починали). От съседните на България страни най-тежка е ситуацията в Турция, която изпревари Иран и Китай по брой заразени – 98,674, а починалите тук са 2,376. Все по-голям е размахът на епидемията и в Русия – 57 999 заразени и 513 починали.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoЦени, лихви и доходи: как се променя семейният бюджет на българите през есента
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
