Всъбота очакваме разнообразно време за страната, като в източната част се очакват валежи, докато на запад ще е по-сухо. Това коментира Марияна Попова, синоптик от НИМХ пред „Телеграф“. Според нея в съботния ден значителни дъждове ще се изсипят предимно в Югоизточна България и Родопите. В западната половина на страната ще има разкъсана облачност.

В неделя вървим към леко затопляне спрямо края на седмицата, но пък с по-голяма вероятност да вали над страната. Вероятни са гръмотевици, дъждове,  като на места ще са интензивни и проливни, а на други дори няма да припръска. Времето ще е неустойчиво, типично априлско през цялата седмица, каза синоптичката.

Вторник

Като цяло температурите ще са типични за сезона, незначително по-високи или ниски от досегашните. Незначителна е вероятността за слани и градушки, каза Марияна Попова.

Синоптичката предупреди, че във вторник, четвъртък и петък, особено вторник, за цялата страна се очакват обилни дъждове. И тъй като се е натрупала влага в почвата, е възможно в населените места, където е имало проблеми с наводняванията – отново да има.

Български автобус катастрофира в Турция, стана ясно в петък късно вечерта. Инцидентът е станал на 50 километра от граничен контролно-пропускателен пункт „Малко Търново – Дерекьой“.

„От ранените и пътуващите има двама български граждани. Единият е с леки наранявания, прегледан е и е напуснал болничното заведение, а за другия няма информация да е ранен или настанен в болница“, заяви пред NOVA генералният консул на България в Одрин Борислав Димитров.

„Инцидентът става около 12:15 ч. 10 мин. след това са пристигнали медицински екипи, жандармерия, полиция и пожарна. 14 души са пътували, от тях 11 са ранените – двама са в тежко състояние, двама са със средни телесни наранявания и 7 души са с леки“, обясни Димитров.

Генералният консул допълни, че причините все още се разследват. „Това, което се съобщава е, че шофьорът е загубил управление, ударил се е в крайпътна табела и се е преобърнал“, казва той.

Екип на NOVA е на мястото на инцидента и се свърза със собственика на компанията, която притежава автобуса. Той заяви, че е запознат с инцидента, но не пожела да отговори дали е разговарял с шофьора или да даде повече информация.

По последна информация по-голямата част от пътниците са изписани от болницата в Къркларели.

Днес православната църква отбелязва Акатистова събота – Чудотворна икона „Златна ябълка“ и Св. свщмчк Артемон, презв. Лаодикийски.

Празникът Златна ябълка е възпоменание на чудотворната икона „Пресв. Богородица – Благодатна“, с. Горни Воден. Чества се на петата събота от Великия пост.

Това е местен празник, който е свързан с чудото, извършено от Майката Божия чрез нейната свята икона през 1765 година. Това събитие е описано в „Синаксар за златната ябълка“ от Ананий Клинис, който тогава е бил игумен на манастира „Св. Кирик и Юлита“. Ето какво пише той:

„В този ден, петата събота на Великия пост, православните отдават акатистна похвала на пресветата, пречиста, преблагословена Владичица наша Богородица и Приснодева Мария, възпоменание на светата чудотворна икона на Пресвета Богородица, наречена „Благодатна“, която се намира в свещения стар храм в село Воден. Чрез тая света и чудотворна икона Пресветата Майка, изпросвайки от Христа, ни дарява безбройни благодатни изцеления на телесни и душевни недъзи.

Възпоминава се чудото с неплодната жена, която, като беше закъсняла за празника на благодатната Богородица Дева Мария поради дългия път, не можа да получи благословен хляб и като счете това за лош знак, ридаеше и се окайваше за своята неплодност. А йереят, като чу плача и риданията на жената, много се натъжи.

И като не намери и троха, останала от благословения хляб, разбирайки причината за мъката на жената, смут обхвана душата му. Видя тогава старецът (йереят) една ябълка, оставена в дар пред светата, чудотворна икона „Благодатна Богородица Дева“, взе я и я даде на жената (неплодната) като благословение, а тя, като прие ябълката с гореща вяра, се успокои.

И не след много време жената се оказа трудна. Като се роди рожбата й, от вяра и благодарност към Божията Майка тя употреби много средства и богато украси светата икона, като даде да изковат една златна ябълка и я дари за спомен на Великата благодат.

Поменете ме и мене всички, които четете и слушате този синаксар, като кажете за мене грешния Ананий Клинис: Бог да го прости и помилва!“

Село Горни Воден се намира в близост до Асеновград, по пътя за манастира „Св. Кирик и Юлита“. Селището датира още от II-III век сл. Рождество Христово и тогава е било в пределите на Източната Римска империя.

Мъченици за Христа от този период са св. Кирик и майка му св. Юлита, които са пострадали в 303 г. на 15 юли, по времето на Диоклетиановите гонения. По късно в тяхна чест е съграден манастир над селото.

Всяка година на Преполовение се извършва литийно шествие от храма в Горни Воден до манастира с чудотворната икона на Майката Божия, наречена „ Златна Ябълка„, която се почита за всякакви просби, но най-вече от бездетни родители, за да се сдобият с рожба. Тази икона датира от началото на XVII век.

Храмът също е от началото на XVII век, като е претърпял и две обновления ­ през 1833 г. и през 1896 г., когато е въздигнат в сегашния си вид и размер. Освен големия храм в Горни Воден има още 11 параклиса, като най-старите от тях са също от XVII век.

Чудото,  извършено от Майката Божия с неплодната жена, е станало през 1765 г. и е описано от Ананий Клинис, тогавашния игумен на манастира „Св. Кирик и Юлита“.

До 1924 г.  с. Горни Воден е било населено с гръцко население, а храмът до 1906 г. е бил подчинен  на Константинополската (Вселенската) патриаршия. Наричали селото „Малка Елада“. През 1924 г. по споразумението „Моллов ­ Кафадарис“ местното гръцко население бива изселено в Гърция, а тук пристигат българските бежанци  – тракийци и македонци, от Гърция.

След чудото с неплодната жена празникът, посветен на това събитие се чества и до днес на петата събота от Великия пост.

Оттогава възниква и традицията чудотворната икона на  Божията Майка да се обкичва с венци от ябълки още от Първия петъчен Акатист на Великия пост, когато се чете първата статия от Богородичния акатист.

Те прeстояват на чудотворната икона до празника, т. е. 5 седмици, и след прочитането на последния – Пети акатист, се раздават на безплодните жени, за да се сдобият с рожба.

Вековна е също традицията да се дават и специални колани на бездетните жени, които те да носят на кръста си, за да заченат. Този ритуал е уникален, датира от близо два века и е характерен само за този храм в България.

Много са чудесата, извършени от Божията Майка пред тази нейна чудотворна икона през вековете. Някои от тях са описани в помениците пазени в местния музей. За други съдим по дарените на иконата украси, а за трети и досега се разказват предания.

Едно от тези събития възрастните хора в селото още помнят. То е свързано с царското семейство. Княгиня Евдокия, сестрата на цар Борис, преспива в храма през 1934 г. и оздравява от дълго мъчеща я болест.

За благодарност царят дарява на храма мрамор, с който облицоват пода. Дарява и едно златно енголпие на чудотворната икона, чрез която Майката Божия продължава и сега да твори чудеса и да дарява рожби на загубилите надежда бездетни родители.