Откакто е прекрачила прага на звездната ВИП къща, дизайнерката Миглена Каканашева показва, че остротата на характера и принципите й се превръщат в абсолютен щит срещу всевъзможни провокации. Въпреки крехката си физика Мегз изненадва със силата на себеотстояването си. В някои от реакциите се чете дълбока психология.

Често обаче, се случва да понася атаки на повърхностно ниво – основно заради бързото си говорене. А знаем, че в „Брадъра” почти винаги нищо не е такова, каквото изглежда. Затова потърсихме най-специалния човек в живота на Мегз – нейната майка, за да разберем истината зад монтажа в шоуто.

В пределно емоционален разговор Магдалена Каканашева споделя истинските причини за това Меги да остава често неправилно разбрана и от съквартиранти, и от зрители. А от откровенията й някои със сигурност ще ги заболи… съвестта! – Започвам с това, което ескалира наскоро силно възмущение в Мегз – думите, който шеф Петров повтори, след като чу Джулиана Гани да казва, че в изблик на напрежение дъщеря ви дори ви е посегнала на път към Пловдив (след края на едно друго шоу „Черешката на тортата”). Какво стана всъщност тогава?

– Благодаря ви, че ме питате лично за това, защото просто съм много възмутена от това, което чух и видях. Първо – това е най-голямата лъжа, която съм чувала в живота си. Второ – Меги изобщо не е била с нас в колата, когато пътувахме след края на „Черешката”. В колата бяхме аз и майката на Джулиана Гани, която аз закарах до Пловдив, въпреки че пътят не ми минаваше оттам. А Меги остана в София. Не знам каква е тази наглост, какво е това нещо…

И каква е тази майка, която говори такива лъжи на детето си?! Недоумявам. Крайно съм възмутена! Да не говорим, че от пътя София – Пловдив аз през цялото време мълчах, а тя разказваше живота си. Не й прави чест, но и не искам да коментирам. Просто по едно време все едно се задушавах, исках по-бързо да стигна Пловдив, защото мен личният живот на хората не ме интересува. Сега ми стана наистина много обидно. Много грозна сцена!

– А какво усещане се наслагва във вас, когато гледате Миглена – като реакции, нагласи, поведение в различните ситуации в Къщата? – Изобщо не съм изненадана от нейното поведение. Тя е това, което показва – при нея няма игра. Когато реши, че нещото, което прави, е най-правилното, тя го отстоява докрай. И в нормалния живот е такава.

– Наблюдавайки отстрани, каква според вас е целта на продуцентите спрямо образа на Мегз предвид високия процент на монтаж в такъв тип формати, след който всеки може да изглежда всякакъв?

– Създават й определено много противоречив образ. В някои моменти я представят като милото и добро момиче, с едно такова детско реагиране и излъчване, а в следващия момент тя е представена като пределно конфликтен човек. Вероятно това е и смисълът на предаването – конфликти за висок рейтинг, а продуцентите са наясно какво му харесва на българина.

Нали сме сеирджии – значи сме пред телевизорите, когато има панаири, скандали, разправии. А явно има и много такива моменти, които са скрити от зрителя, а когато той не е видял всичко, няма как да знае с точност каква е Миглена като образ. Виждам, че има наслагване в посока на нейни отрицателни черти. Но това не е тя.

– А каква е Меги в живота, когато ситуациите не са монтирани грижливо? – Миглена не е конфликтна личност. Тя никога не би наранила или обидила някого, освен ако в конкретния случай той не е направил нещо лично спрямо нея. А под „лично” имам предвид Мегз – нейната работа.

Нея тя брани със зъби и нокти. Няма да го приеме чак толкова навътре, ако я обидят на личностна основа, колкото ако засегнат бранда и самата фирма. Тя се припознава в Мегз, това е истината. – А къде остава личността й в такъв случай? Когато влезе в Къщата, тя каза, че почти не си е позволявала да бъде Миглена, защото е била повече Мегз – тази, която е устремена в бизнеса и професията.

– Остава в сянка. По-скоро тя не си дава тази свобода за личността, защото все още Мегз и Миглена са едно цяло. Тя е човек, който не се открива пред всеки. Само най-близките й хора знаем слабостите й, на какво се радва, какво я впечатлява, вътрешните й мисли, нагласите. Интересува я брандът, не толкова външният свят. Затова и все още е скрита като Миглена.

Майка и дъщеря са първи приятелки – Това, че е скрита, не я ли прави обаче по-уязвима в житейските моменти, защото тя изглежда по-уверена и подготвена повече в професията, отколкото в личния свят? – Да, именно и точно това е интересното в момента, защото ние виждаме нейните първични реакции. Нещо, което тя не прикрива в себе си.

А досега не си е позволявала да показва никога тези свои реакции и чувства. Тя е много силен човек – най-вече духом. Нали дори шеф Петров заяви, че обича Мегз с нейната лудост, странности, с факта, че хората не я разбират „възхищавам се на куража, силата и смелостта й и не знам къде се побират в това крехко тяло”, бяха дословните му думи.

– Тази нейна прикритост, по-скоро предпазливост, вероятно се дължи на много предателства в живота й? – Това е вярно, да. Много се е разочаровала и от близки, и от приятели, а когато тя се доверява на някого, го прави на 100%.

Има хора, които винаги имат едно наум, когато градят отношения с някого, при нея не е така – тя се отдава изцяло. И е наранявана много заради това. Затова и сега в нея има бариера, която всъщност е нейният начин да се пази. Пред близките си хора иначе тя е напълно открита. Аз и затова казах в началото, че не съм изненадана – просто защото много добре я познавам, а хората не.

– Твърде преекспониран момент бе ситуацията в началото с перуката, заради която Меги седя дълго в изповедалнята, набляга се често и на бързото й говорене, а също и на различните форми на словообразуване в изказа. Какво е всъщност обяснението, което стои зад всичко това?

– Ситуацията с перуката наистина много се преекспонира. Но действително, ако човек е ползвал такъв тип перука, би разбрал какво може да причини, ако седи на главата четири дни. Тя се ползва само за поводи, за снимки или събития, иначе не е препоръчително да се носи, защото има неприятни последствия върху кожата. А Миглена е човек, който почти не реагира на болка – до такава степен, че не пие и лекарства, когато е болна. Била е с много висока температура, със страшен вирус, но лекарства не пие. Разчита на вътрешната си нагласа, справя се психологически.

Преди време, когато се наложи да й правят операция на едната ноздра, защото й бе запушена по рождение, след като излезе от упойката, докторите трябваше да й сложат успокоително. На следващия ден докторът ми каза „Не знам какво ще го правим това дете?!

Аз искам да й сложа обезболяващо, тя отказа”. Много издържа на болка, дори нечовешки понякога. Споделям това заради ситуацията с перуката, защото акцентът там беше друг, но хората не го разбраха. Тя можеше да издържи още пет дена, ако се наложи, по-скоро беше обидена от поведението на Биг брадър защото в нейния договор има клаузи, които са точно определени.

И когато тя знае, че нещо е на 100% и трябва да е така, както е упоменато, тя се дразни от факта, че те си правят някакви експерименти на неин гръб. Заради това и реагира така – и нямаше нищо общо с перуката. А в конкретния случай аз видях по-скоро безсилието й.

Когато отказа да излезе от изповедалнята, тя даже не свали очилата си, а това е нещо, което  друг не си е позволявал досега в този формат Но хората разбраха друго – че тя е едва ли не глезла заради една перука, а не беше така. Колкото до начина й на говорене – Меги никога не е говорила така.

Но при нея има една интересна характерност – тя много често става солидарна с онзи, с когото общува, в буквалния смисъл на думата. В Раковски се говори предимно на диалект – и тя общува по този начин, а иначе не говори на диалект. Съобразява се винаги с този от другата страна.

В конкретния случай, когато си говореха с Енджи, Меги едва ли не опита да говори на нейния език, защото мислеше, че така Енджи ще я разбере по-добре. Реакцията й бе първосигнална. Вторият път беше, когато разказваше една история за един чужденец – и тя буквално пресъздаде чужденеца. Не е нито някаква фобия, нито пък го практикува често, беше изцяло първосигнална реакция. Но пак не я разбраха хората. Другото, на което наблягат, е бързото й говорене.

Меги има проблем с това още от малка. Беше на четири годинки. Случи се един инцидент, при който тя падна от колата. Бяхме на гости при едни наши приятели. С Меги двете бяхме седнали отзад, а баща й отпред кара колата. Но понеже беше все неспокойна, не можеше да седи на едно място, от задната седалка реши да мине на предната.

Но, изглежда, тъй като времето бе много топло, предната врата сме я забравили леко притворена. И в момента, в който се мести отпред, тя сяда с гръб към вратата и с лице към баща си. И на един остър завой вратата се отваря и тя пада от колата.

В този момент просто не знам на кой свят съм била. Спряхме веднага. Тя се беше претърколила на тротоара, да благодарим на Бога, че не е било под гумите – стана, изтупа се и започна да тича срещу нас, викайки „чакайте ме”. От този момент тя започна да има проблеми с говора И стана някак неосъзнато. В един момент започна много бързо да говори, но не само това – започна да повтаря думите.

Тя може да каже изречение, колкото и дълго да е то, без да си поеме нито веднъж въздух. А човек прави това несъзнателно, инстинктивно, при нея го няма. Много тормоз е изживяло това момиче – в продължение на 3-4 години постоянно ходене на логопеди, всякакви професори, един от които в крайна сметка каза, че проблемът е най-вече психологически.

– Може би точно заради това преди години тя записва да учи психология в Англия, нищо, че днес не се занимава професионално с нея?! – Именно, да. Точно заради това завърши психология. И до ден-днешен не я е практикувала, защото още от малка знаеше, че ще се занимава с мода. Правеше си сама дрехите още като ученичка. Освен всичко тя е и много наблюдателен човек, има много остър поглед. Ако забелязахте при влизането на близначките, Меги заподозря, че се редуват.

– Тя реагираше със същата светкавична бързина и при конфликтните си разговори с Мария, в които двете разменяха динамично доста остри определения. – Не се изненадах и в тази ситуация от нея. По принцип, когато тя е обидена по този начин, отговаря много бързо.

А аз отдавна съм спряла да се ядосвам, защото съм си дала сметка, че няма как някой да дава определение за човек, когото не познава. Видял си го два-три пъти и вече мислиш, че знаеш всичко за този човек. Никога в живота си не съм си позволявала лукса да определям така даден човек, но не всички хора сме еднакви. И обикновено в такива случаи хората се явяват като някакви съдници.

Но пак казвам – ако думите бяха насочени към Миглена, а не към работата й, вероятно реакцията щеше да е различна. – Определенията, които Мария хвърляше към Мегз, бяха подчертано насочени към нейната професия и бранд, с което явно целеше да я засегне лично…

– Напълно вярно, да. Толкова грозен бе този конфликт, че даже не ми се коментира. Изобщо не трябваше да се говори по този начин. Не беше нито допустимо, нито на ниво. – Казахме, че в Къщата е Миглена, а не Мегз, което означава, че при това положение каквото и да се случи вътре, при излизането си тя със сигурност ще има повече личностни дивиденти, отколкото негативи?!

– Наистина е така. Навън тя не си позволява да бъде Миглена, тя е Мегз и цялата й мисъл и съзнание, са насочени към работата. Дори точно това беше и нейната идея при влизането й във формата –  да могат хората да опознаят и Миглена, не само Мегз Аз бях много против тя да влиза в такъв тип шоу, но тя на инат го направи. Реши, че така трябва да стане и се случи. Никой не може да й влияе, дори аз. Връщам се и към предния сезон, когато спечели Миглена Ангелова. Мисля, че ако бяхме всички или повечето като нея – да отстояваме позициите си, характера, успоредно с това да пазим ценностите си непокътнати, може би всичко щеше да е много по-различно.

И България нямаше да е на това ниво, а ние – така разединени. На българина му е присъщо обикновено да оплюва онова, което не разбира. Не разбира сякаш кое е истински ценното. Онази вечер, когато Меги остана навън – при отбора, който бе победен и трябваше да пренощува под открито небе, се видя колко всъщност са елементарни понякога хора.

Много по-важно стана това да си хапнат пицата, да са на топличко и сити и с оправени коси. Меги не робува на такива неща.

Тя може и цял ден да не се нахрани, няма и да забележи. Но когато става дума за принципи и за нещо, в което тя вижда смисъл, тя е крайна. Способна е на всичко, за да ги отстоява. – В предварителния ни разговор ми споделихте именно това – че днес принципите са по-скоро загубена кауза. А това звучи много тъжно!

– Тъжно е, да. Хайде, нашето поколение видяхме много – и комунизъм, и демокрация, какво ли не, но на мен ми е жалко и мъчно за младите хора. Защото те се възпитават точно по този начин, по който не трябва. Те нямат принципи, нямат морални устои. Да, има и изключения, но те са на хиляда – едно, и са наистина хора, които заслужават уважение. Жалко.

Интервю на Анелия ПОПОВА

Blitz.bg