Академик Ангел Гълъбов от Института по микробиология към БАН пред „Марица“ за симптомите, които различават грипа от COVID-19 и най-сигурният убиец на новата инфекция   – Акад. Гълъбов, в Пловдив се оказа, че има най-много заразени с COVID 19  медици. От 126 проби девет са дали положителен резултат, като те са се заразили от контакти с болни пациенти. Как ще коментирате?

–  В Пловдив има най-много заразени медици вероятно, защото не са взети необходимите мерки за тяхната защита. Има изисквания, които най-вероятно не са достатъчно спазени. Не мога да кажа. Тук не става дума само за маски и ръкавици. Искат се шлемове и съответните предпазни облекла. Коронавирусът има рецептори дълбоко в дихателното дърво, включително в алвеолите на белите дробове и за разлика от грипа, влиза в кръвта. Проблемът е сериозен и затова медиците трябва да работят само с пълно защитно облекло, за да се предпазят от COVID 19.  

– Каква е разликата в симптомите? Как да разберем дали сме болни от грип или от коронавирус? – Разликата е много голяма. Характерната симптоматика на COVID-19  минава през три особености: ранни проблеми в дишането, задъхване, тъй като атакува дълбоко дихателните пътища и алвеолите. След това идва  сухата кашлица, която става все по-силна и стъпалообразно покачване на температурата. Това е коронавирусът. Докато при грипа има внезапно начало – състояние на разтрисане, висока температура, болки в мускулите, главоболие и чак на втория – третия ден се появява кашлица. Името грип идва от френската дума „gripper“ – сграбчвам. Това е много характерно. Обикновеният грип има кратък инкубационен период – 24-48 часа.

По това време няма симптоми, но вирусът се размножава в дихателния тракт – трахея, бронхи, бронхиоли. Взаимодействието с имунната система на белите дробове завършва с изливането на голямо количество прекисни радикали. Това са вещества, които като се излеят в кръвния ток, причиняват поражения на мембраните на малките съдове артериоли и капиляри, поради което грипът става заболяване на целия организъм. Увреждат се сърцето, средното ухо, мозъкът, дори може да се появят язви в стомаха. Това е грипът. Само че той не навлиза в кръвта, а атакува само горните етажи на дихателния тракт. Така, че е нужно да се прави категорично разграничаване между симптомите на грип и COVID-19.  

– Какво е COVID-19, ако не е грип. Кое го прави необикновен? –  Става дума за инфекциозно заболяване, което се предизвиква от вирус SARS-CoV-2. Така че COVID-19 не е грип, проблемът е, че този вирус има свойството да влезе много дълбоко в бронхите и накрая достига до алвеолите. Когато те са засегнати, клиничната картина е много тежка. Затова лечението се търси в посока на обдишването с кислород и прилагането на антивъзпалителни средства – те се практикуват усилено.

Ето защо големият проблем опира до устройствата за механична вентилация. Това са устройствата, осигуряващи кислород, защото спасението е в интубацията (вкарване на тръба в трахеята с цел прилагане на изкуствено дишане). А именно това е дефицитът в момента на пазара. С тях трябва да се комплектова цялата здравна мрежа – болниците в страната, всяко отделение трябва да е екипирано с такъв апарат.  

– Оптимист ли сте, че скоро ще е намери лечение за коронавирус?

– Мисля, че това е голям проблем. Докато при грипа има доста ефикасни лекарства, при коронавируса не е така. За момента добър ефект дават препаратите „Фавипиравир“ и „Ремдезивир“. Първият е разработен в Япония, а вторият в САЩ при изпитване на голямо количество вещества върху коронавирусите и са били тестирани като средства срещу ебола. Китайците имат опит с приложението на веществото „Хлорокин“, което в България го имаше доскоро под името „Резохин“.

А във Франция се нарича „Плакенил“. Това вещество има противовирусен ефект, но не мога да кажа, че е блестящ.   – Необичаен ли е фактът, че COVID 19 се задържа дълго върху метални и стъклени повърхности? – В този аспект вирусът е много устойчив. Бих добавил и върху хартия, което е крайно неблагоприятно положение. Профилактиката е ясна – често миене на ръцете, да се ползват алкохол-съдържащи разтвори, да се почистват плоскостите и предметите, до които човек се допира. Да не се ходи много на обществени места – това се отнася особено за по-възрастните. Интересно е, че малките деца са много опасни – те могат да заразят другите, но рядко боледуват.

Странен е още един факт: вирусът поразява повече мъжете – те са две трети от заразените.     – Как да се предпазим, доколко ефективни са маските? – Маската е добра защита на болните, за да не предадат вируса на здрави хора. Чуват се мнения, че вирусът прониква и през маските. Да, така е, но в силно намалена доза. Как да се предпазят хората – преди всичко препоръчвам добра лична хигиена. Ползвайте ръкавици, но още по-важно е доброто измиване на ръцете със сапун. Вирусът е много чувствителен на алкохол. Така че как се пазим – зависи от всеки един от нас.   

– Топлото време ще спре ли вируса – знаем, че вирусолозите сте разделени на два лагера по този въпрос? Ще затихне ли епидемията в началото на м. юни? – Това зависи не толкова от високите температури, колкото от преките слънчеви лъчи. Ултравиолетовите и кварцовите лампи – те убиват вируса. Така че ни се иска да има слънчево греене и заболяването да изчезне до лятото – това е нашата надежда. Надявам се COVID-19 да отмине постепенно, както се случи с предшественика му от 2002-2003 г. – коронавируса на ТОРС (тежкия остър респираторен синдром). ТОРС беше ликвидиран чрез карантина. Тогава смъртността беше 10%, включително на медицинския персонал. Но нямаше такава масовост като при коронавируса сега. Нямаше го това предаване и заразяване на хора в геометрична прогресия.    Ангел Гълъбов е световноизвестен вирусолог, водещ специалист у нас по антивирусни вещества.  Роден е в Средец на 15 февруари 1939 г. През 1962 г. завършва Висшият медицински институт в София.

След това специализира във Франция и СССР. От 1967 до 1988 г. е преподавател и ръководител на лаборатория в катедрата по вирусология на Института за специализация и усъвършенстване на лекарите и Института по заразни и паразитни болести. От 1988 г. е завеждащ секция по вирусология, а от 1995 до 2011 г. и директор на Института по микробиология при БАН.

Като директор проф. Гълъбов асоциира своя Институт с Международната верига на Институт „Пастьор“ във Франция, където се създават голяма част от разпространените в света ваксини. През 2004 г. е избран за член-кореспондент, а през 2008 г. за академик на БАН.