През 2015 г. цялата държава коментираше филма „Дякон Левски“ като мненията бяха крайно поляризирани – едни хулеха лентата на Максим Генчев, докато други се възторгваха от нея. 4-часовият киноепос получи своето място в историята на седмото ни изкуство, а актьорът, изпълнил ролята на Апостола на свободата, понастоящем е една от големите звезди на България.

За нарасналата му популярност допринесе и връзката му с поп певицата Мариана Попова и участието му в най-одумваното нашенско риалити – „ВИП Брадър“.

Веселин Плачков се подвизаваше в Къщата през 2018-а, когато на бял свят се появи втората му дъщеричка – Екатерина. Идния понеделник екранният Джингиби ще е юбиляр – ще чукне 45.

– Весо, на 23 юни ще навършите 45 години. Как ще отбележите юбилея?

– Същия ден имам лекции (в Бургаския университет, където обучавам педагози на ораторско майсторство и как да поддържат вниманието на аудиторията. Вечерта ще излезем с Марианка и дъщеря ни Кати в някое заведение на плажа и ще хапнем. Не планувам някакви тежки празненства с много народ, суетня и т.н.

– С Какво е по-различен 46-годишният Плачков от 20-годишния Веско?

– Повече са ми болежките (смее се). Сутрин при събуждане ме понаболяват ставите и мускулите. Вечер си пия редовно хапчетата за кръвно и всичко е наред. Брадата ми е побеляла на 45, но пък се чувствам доста по-спокоен в сравнение с времето, когато бях на 20 и на 30 години. Вече не съм и толкова първичен. Определено се чувствам по-спокоен и осмислен.

– Как повлия на живота ви главната ви роля във филма „Дякон Левски“?

– След филма „Дякон Левски” започнах много да се самоанализирам. Популярността е и отговорност – човек трябва повече да внимава за делата и думите си, когато е известен. Аз лично много държа да не се излагам пред себе си, близките си и другите хора. Ако не си харесвам нещо, гледам да се променя.

– Срещу Какво се бунтувате днес?

– Липсата на баланс ме побърква. Поляризирането – крайните мнения, за мен се дължи на оглупяване. Ядосва ме и непредвидимостта по света и у нас.

– С житейската ви партньорка Мариана Попова направихте дуетната песен „В някой друг живот“. Ще има ли и още?

– Едва ли. Аз съм актьор и вкъщи не пея. Мариана е певицата у дома. Сътворила е сега 3-4 нови песни, които са убийствени. Прави си ги обаче предимно за удоволствие, защото смята, че в България в момента няма нужда от истинско изкуство. Ще ги пусне, когато прецени, че им е дошло времето. БГ радио спокойно могат да го прекръстят на радио „Молец“. Нищо не става от тези млади хора, пълно разочарование са. В България е пълно с качествени творци и изпълнители, които въобще не са отразявани от националните медии.

– Неотдавна си счупихте Крака. Как стана сакатлъкът?

– На 23 май имахме голям и красив спектакъл в Плевен за 1170 години от създаването на глаголицата. Поводът беше и Денят на българската просвета и култура. След като приключи събитието, тръгнах да се прибирам и на тротоара пред един изоставен магазин стъпих накриво. Счупих си левия крак на 7 места. Много нелепа ситуация, но явно е имало да става.

– Твърдеше се, че хора, на които сте дължали пари, са упражнили физическо насилие над вас и счупеният крак е едва ли не следствие от побоя…

– Много се смях на тези твърдения. Но пък в крайна сметка лоша реклама няма. Отдавна съм разбрал колко струва журналистиката в България. Никога, ама никога през живота си не съм имал проблеми с лихвари.

– А имали ли сте други сериозни сакатлъци?

– Спохождали са ме травми, докато тренирах баскетбол и играех брейк. Имал съм контузии и от каскадите за филмите, в които съм участвал. В буйните ми младежки години съм си чупил три пъти десния крак, а лявата ръка – два пъти. Получавал съм фрактури и на ключицата и главата. Имало е и случаи, когато са ме пробождали с нож, а ми е блокирал и гръбнакът. Въпреки многобройните ми премеждия никога животът ми не е бил в опасност.

– Докато сте с гипсиран крак, какво се случва с представленията ви?

– Заради гипсирания крак съм спрял да играя в представленията си в Плевенския театър, където съм и заместник-директор по художествената част. В момента, за съжаление, са стопирани и ангажиментите ни с Марианка, но това е само временно. Скоро пак ще съм на линия!

– И двамата с Мариана Попова имате дъщери от предишни връзки. Как са Адриана, Мария- Магдалена и общата ви щерка Екатерина?

– Всички са добре. Голямата работи в Англия, а другата ни дъщеря помага много вкъщи. Най-малката – Кати, е рокендрол дете. Детството й е като във филмите „Синьо лято” и „С деца на море“. Сутрин яде една филия, намазана с лютеница, и излиза да си играе с връстниците пред блока. Покрай тях винаги има някой съсед, който ги наблюдава. Карат колела, рисуват с тебешири… Пълно щастие!

– Как ще отговорите на онези, които казват, че сте мъж под чехъл?

– С Марианка взаимно се уважаваме и ценим. Ако някой мисли, че истинският мъж е този, който бие два шамара на жена си и тропа с ръка по масата, за да му се сервира ракията, лъже се. Няма как да отида за риба и да оставя Марианка да се гърби няколко дни сама с децата, кучетата и проблемите, при положение, че тя не може да шофира. Приятелки на жена ми я подканят с тях на СПА, но винаги им отказва, за да не ме остави сам вкъщи. И двамата се лишаваме от доста неща, но сме щастливи заедно. Ако на някой му се струва, че съм „мъж под чехъл“, то това си е негов проблем. Да са живи здрави всички! Няма на кого да се доказвам и защо да се оправдавам.

– В добри отношения ли сте с родителите ви, брат ви и сестра ви?

– За баща ми нищо не искам да споменавам. Най-голямото разочарование в моя живот е той. Всички други са добре и са в Англия. Сестра ми и брат ми работят в Манчестър. Там са и племенниците ми. Майка също е там, за да помага за децата. Сестра ми работи в градската управа и отговаря за проекти. Наскоро си говорихме с нея и тя ми обясни, че там така е изградена системата, че първо се мисли за бизнеса, от който идват приходите, и едва след това за общинските служители. В България е обратното. Тук има хиляди хрантутници, от които няма никакъв смисъл. 35-годишни мъже драпат за 2500 лева заплата, 2-месечен годишен отпуск и допълнително материално стимулиране.

– Разводът на родителите ви как ви се отрази навремето?

– Родителите ми се разведоха през 1997 г. Един ден баща ми просто си тръгна и заряза майка ми сама с три деца. Беше продал всички жилища и ни остави буквално на улицата. По онова време доларът беше 4000 лева.

– Тогава ли започнахте да обирате вили?

– Да, в семейството трябваше неща да се яде. Често попадах в ареста, за какво ли не ве прибираха. Изключван съм и от училище няколко пъти. Бях голям кибритлия в онзи период. Сутрин ходех да уча, следобед работех на варов възел. Какво ли не съм бачкал, за да съм в помощ на мама, брат ми и сестра ми.

– Как се укротихте?

– Ситуацията налагаше да съм буен навремето – трябваше да се оцелява. Станах много спокоен, когато срещнах Марианка. Животът ми оттогава е друг. Днус отново може и да се ядосам за нещо, но вече не паля ей така от нищото. Много ми коства да си мълча, но гледам да не си изпускам нервите.

 – Имате ли все още амбиции за „политиката?

– Интересувам се от култура и изкуство и си сътруднича с партии, с които имаме сходни виждания. Не съм си втълпил, че трябва да съм на всяка цена в политиката, но се надявам да дойде ден, в който ще успея да реализирам своите идеи. Най-редовно си сверявам часовника с хората и виждам, че и други мислят като мен по много въпроси. Да си депутат, по принцип е голяма чест, но за съжаление в последните години в българския парламент попадат предимно скапаняци – еднодневки, опорочаващи представителната демокрация.

Източник: Уикенд