България
Баста на хляба: Богаташите в България се трепят за тази вкусотия
Доходите са от ключово значение за това какво слагаме на масата. Цените на редица храни са твърде високи и много хора или не ги купуват, или хапват рядко от тях. Най-богатите 10% от населението ядат с 28% повече от 10-те процента най-бедни българи, показват данни на Националния статистически институт.
Храната на най-заможните съдържа средно по 2465 калории на ден, което е с над 28% повече от калорийното съдържание на прехраната на най-бедните – само 1924 калории на ден, 31,8% от които се набавят от хляб, тестени изделия и брашно
Заможните ядат по-малко хляб от най-бедните, но хапват повече месо, луканки, сирене, кашкавал, плодове и зеленчуци.
Това обаче не значи, че живеят по-здравословно, дори напротив – пият и пушат много повече от бедните си съграждани. Най-заможните 10% от населението за година изпиват средно по 47,2 литра алкохол – бира, вино, ракия, уиски и т. н., и пушат по 1310 цигари, а най-бедните – само по 25,3 литра алкохол и 775 цигари.
Любопитно е, че в рамките на година и най-заможните граждани, и най-бедните са увеличили потреблението на алкохол и цигари. Но ръстът при потреблението на алкохол е по-голям при хората с ниски доходи. Така разликата в потреблението на алкохол между бедните и заможните намалява, съобщава “Труд”.
Данни на НСИ за хляба
По данни на НСИ хората, които попадат в групата с най-високи доходи, ядат средно по 64,6 кг хляб и тестени изделия на година, 67,6 кг плодове и 88,1 кг зеленчуци. А най-бедните 10% от населението за година изяждат средно по 75,2 кг хляб, 34,2 кг плодове и 53,1 кг зеленчуци.
С нарастване на доходите на хората през предишни години намаляваше потреблението на хляб, а нарастваше консумацията на плодове и зеленчуци както от заможните, така и от хората с по-ниски доходи. През последната година ситуацията се променя. Хората с високи доходи са намалили потреблението както на хляб, така и на плодове и зеленчуци.
Данните на НСИ показват, че през последната година хората с ниски доходи са започнали да се хранят по-добре. А хората с високи доходи обръщат повече внимание на качеството на храната, а не на количеството и много от тях вече гледат да не прекаляват с калориите.
За година заможните консумират средно по 39,9 кг месо и 17,8 кг месни продукти, а бедните – 30 кг месо и само 12,9 кг салами, кренвирши, луканки и наденици. Като разликата при консумацията на луканки и филета между най-бедните и най-богатите е близо три пъти.
Заможните хапват 13,3 кг сирене на година, при 9,1 кг за най-бедните. При кашкавала разликата е още по-голяма. Заможните консумират по 6 кг кашкавал годишно, а най-бедните близо два пъти по-малко, или само 3,2 кг. Подобно е положението и при консумацията на масло.
Най-заможните хапват средно по 1,8 кг масло на година, а най-бедите само по 0,7 кг. Заможните хапват средно по 3,1 кг шоколад и бонбони на година, а бедните близо три пъти по-малко, или само 1,1 кг.
Сланината – любов за бедни и богати?
При консумацията на сланина има малка разлика между бедните и богатите. Но заможните ядат близо два пъти повече грозде и над два пъти повече южни плодове от най-бедните. За сметка на това най-бедните българи ядат повече ориз, боб и леща.
Хлябът, брашното, оризът, бобът и лещата осигуряват 37,8% от всичките калории в прехраната на най-бедните, докато тези храни формират само 26,3% от калориите в менюто на най-заможните.
Разходите за храна на човек в семействата с най-високи доходи са средно по близо 390 лв. на месец. А най-бедните домакинства за храна дават по малко над 150 лв. на човек. Това определя и разликата между храните на трапезата на хората с високи и ниски доходи.
Хората с високи доходи могат да си позволят да карат по-хубави и мощни коли като дават 10,3% от разходите си за транспорт, а 8,9% от парите им отиват за свободно време и образование.
В семействата на най-богатите дават средно по 1834 лв. на човек за година за свободното си време, култура и за образование, докато най-бедните – само по 88 лв. годишно. Бедните дават за транспорт 4,3% от парите си, а за развлечения, култура и образование остават само 2% от и без това по-тънкия портфейл на семейството.
Семействата на най-богатите 10% от населението годишно спестяват средно по над 5000 лв., докато най-бедните не могат да спестят почти нищо. Хората с най-високи доходи не взимат най-много заеми, защото в повечето случаи имат достатъчно пари, за да плащат с налични средства.
Най-много заеми взимат хората с доходи над средните, но не най-заможните.
Хората с доходи малко над средните имат нужда от заеми при покупка на кола, жилище и при основен ремонт, същевременно имат достатъчно високи заплати, за да изплащат кредити.
Най-бедните също имат доста заеми, но с тях закърпват текущите разходи в семейния бюджет. blitz
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
