Николай Попов е сбрал цялата сила на света, за да изпълни мисията, която ще осмисля дните му оттук нататък, след жестоката трагедия, отнела живота на детето му.

Бащата на Сияна загуби най-ценното, което има – своето момиченце, но продължава да се бори за това на пътя да не загине още нито едно дете повече. Борба, която цялото общество трябва да води! Проблемите, с които се сблъсква обаче, са с много задна дата и носят белег на безхаберие, безнаказаност и пълна институционална немощ.

Пред БЛИЦ Николай Попов не просто споделя за пореден път какви са проблемите на пътя. Те са ясни отдавна. Прави нещо много повече! Предлага работещо решение, което може да влезе в сила още утре, стига някой да поиска да си свърши работата.

Някой, на когото истински му пука дали черната статистика се увеличава!

– Г-н Попов, буквално минути преди нашия разговор, съобщихте за поредна катастрофа, която се случва на фаталния участък, който отне живота на детенцето ви Сияна…

– Да, да.. точно така. Отново. Отново става дума за камион, за висока скорост.

– Поискахте средната скорост да се въведе първо за камионите, тъй като те предизвикват най-много пътно-транспортни произшествия и трябва да бъдат контролирани.

– Да, и това е много лесно да се случи. Тях, така или иначе, ги следи ТОЛ системата за таксите. Средната скорост за камиони могат да я въведат буквално утре, както се казва.

– Тоест, за да се случи тази бърза промяна, не се изисква някаква тежка административна процедура?

– Не, не се изисква. Защото всеки, който минава през България – или трябва да си купи маршрутна карта през терминалите на АПИ, или да притежавате специално устройство, което отчита километрите.

Много по-лесно и по-ефективно ще е да се въведе средна скорост за камионите. Защото искам да ви кажа, че когато се въведе средна скорост за автомобилите, няма да има кой да обработва другото, защото сигналите ще бъдат толкова много, че системата ще блокира. Нарушители ще има постоянно!

– Така би трябвало да намалеят осезаемо инцидентите, предизвикани от камиони?

– Да, затова трябва да се въведе първо за камиони, тъй като те не се контролират достатъчно, включително и КАТ не ги контролира. На този път, за който говорим, и не само по него, те карат безумно! Имам актуално видео от АМ „Тракия“, което ще ви изпратя, на което се вижда как камион изпреварва леки автомобили.

Пак на същия път, малко преди участъка, на който загина Сияна, друг камион изпреварва лек автомобил и друг камион. Просто това са едни от най-опасните участници в движението, които причиняват едни от най-тежките катастрофи. Изключвам тук лошото състояние на пътищата и липсата на контрол.

– Ако това наистина се случи по-бързо, отколкото очакваме, тази промяна ще ви донесе ли поне капка удовлетворение предвид тежката мисия, която обещахте първо пред себе си, а след това и пред обществото, че ще следвате оттук нататък в памет на дъщеря си?

– Не.. но всяко едно нещо, което се случва по тази тема, ще ме кара да се чувствам по-спокоен, най-малкото заради това, че така предотвратяваме бъдещи трагедии. Но тук проблемът е огромен!

Говорим за 500 – 600 загинали на година от катастрофи е адски тежка статистика!

Темата в момента е много активна и ви благодаря, че не сте спирали да работите по нея. Моят фейсбук профил има за 28 дни приблизително 14 милиона и 300 хиляди посещения. Това значи, че цяла България два пъти се е извъртяла да го гледа!

Очакванията към управляващите са да си свършат работата по тази тема и да намалее драстично този пътен травматизъм, ако не може да изчезне съвсем. Категорично заявявам, че държавата уби детето ми и мога да се подпиша под това!

– Гледала съм много пъти досега картините на Сияна – тези, които сте показвали публично. Мисля си какво е било в нейното чисто детско съзнание, за да пресъздава такава реалност, в която тези събития са нарисувани предварително… Тя буквално е пречупвала жестоката реалност на белия лист!

– Тя има страшно много такива картини. Предстои да направим някой ден изложба, за да я запомним с изкуството, което правеше, защото Сияна беше наистина много талантлива.

Едно българско дете, може би бъдещ художник, бъдещ архитект, беше премазано и със съсипана съдба! Затова, че едни нагли и оядени чиновници не можаха да си свършат работата навреме! Това е!

– Наскоро припомнихте за един друг инцидент, който отне два човешки живота – тези на Ани и Явор, които бяха пометени на пешеходна пътека на столичния бул. „Сливница“. Тогава 19-годишният шофьор е минал със 106 км. при ограничение 50!

– Да, получи се съвпадение… на датата, на която са загинали Ани и Явор, Сияна е нарисувала картината с плачещото око и на него дата – 08.05.23 г.

Тя рисуваше картините през деня и тази може би се е случила преди катастрофата с Ани и Явор. Не е знаела за нея преди това.

– Как си го обяснявате?

– Аз съм я питал какво значат тези картини, защо ги рисува, а тя ми казваше, че просто така й е дошло отвътре. Сияна беше доста интелигентно и интуитивно дете. И тук може би има и някаква Божия намеса… не мога да кажа.

– Не може да няма такава намеса при такива божествени послания… Мисля си, че вероятно силата, която имате сега, за да водите тази мъчителна битка, по някакъв начин ви я дава именно Сияна Отгоре?!

– Наистина дано да е така. Хубаво звучи и се надявам да е така, защото ако животът свършва тук, на земята, е много тъжно.

– Не смея да Ви попитам как са майката на Сияна, баба й, дядо й, който се бореше за живота си?

– В изключително тежко състояние са. В изключително тежко състояние е цялото семейство. Такава болка като загубата на дете, просто не можете да си представите какъв тормоз е. Просто няма къде да избягаш. Няма къде да се скриеш. Много е тежко… много!

– У вас е събрана цялата сила на семейството, защото никой друг сега не е в състояние да направи и частица от това, което Вие сте мобилизирали и правите…

– Така е, да… на мен се падна. Аз съм мъж и смятам, че имам дълг към детето си. Освен това имам дълг и към обществото – за да предпазим хората от такива инциденти. И ще продължавам да го правя! Няма да спра! Това вече не е само моя кауза.

– А как е дядото на Сияна, още ли е в болница?

– Дядото на Сияна е изпитан от болница, но е в много тежко състояние – ментално, психически. Не е адекватен. Не разпознава близките си. Плаче постоянно. Животът на този човек е съсипан. Един достоен българин, служител на МВР, с разбит живот – и той.

– Човек, спасил много животи..!

– Много животи е спасил на същия този път, на който загина Сияна, да. Но не можа да спаси внучето си.

– На фона на всичко това отново се връщам към картините на Сияна, които звучат като крясък насред цялото мълчание и бездействие!

– Сравнението Ви е много силно. И ако това мълчание не спре, значи, че ще даваме още много жертви, още много деца ще загинат!

– Споменахте, че искате да направите изложба с картините на Сияна. Има ли момент, за който си мислите, че би бил най-точен за нещо подобно?

– В момента нямам сили да организирам нещо такова. Но за в бъдеще ще се случи… кога, не ми е ясно и на мен самия.

– А мислили ли сте за нещо, което да продължи по някакъв начин мисията на Сияна, защото тя, вероятно без да осъзнава, е правила чрез картините си и посланията в тях, нещо, което тепърва може би ще се разгръща? Може би фондация?

– Не съм мислил в тази насока, но с „Ангели на пътя“ ще работя категорично. С тях си партнираме в тази борба и просто не може да си представите колко е тъжно и тежко да виждате все нови и нови хора, които се присъединяват. Имаме група във viber, в която всеки път, като стане катастрофа и някой загине, идват и се включват. Това е потресаващо…

Не може да си представите колко смазани и отчаяни родители има, които с години ходят по съдебните зали без никакъв резултат. Загубили са децата си, а след това системата ги мачка и ги прави на пихтия буквално – заради своята институционална импотентност. Нещата буквално са трагични!

– Налага ли се често да минавате през този участък по пътя за Плевен?

– Аз там повече работа нямам, но се случва да минавам. Скоро минах и картинката е потресаваща. В Европа не знам да има друг такъв път. Това са коловози.

Може би 40% от пътя е преасфалтиран с кръпки, с фалшив асфалт – и това го заявявам, ако някой иска, може да ме оспорва. Убеден съм, защото имаше експертиза на сцеплението и тя показа, че този асфалт не отговаря на изискванията за сцепление, което значи, че не е качествен.

40 километра от трасето е без никаква маркировка!

Осъзнавате ли за какво говорим?

И това е така от март месец. Тогава пътувах за Румъния и точно правеха тези кръпки. После на връщане от Румъния, те вече бяха готови и нямаше никакъв сигнал, че ще се полага маркировка. Нищо! И това е вече трети месец – международен път, който поема трафика на западна Европа, без маркировка. Това как ви звучи?

– Престъпно!

– Навлизайки в това областно пътно управление, просто си личи, че липсват хора, които да са ангажирани с проблемите и искат да управляват. Просто виждате един брутален пейзаж! Излизайки от област Плевен, влизайки в област Велико Търново, картината се променя тотално. Пътят е съвсем различен – маркиран, със съответните знаци, с окастрени дървета. Аз и затова искам на тия хора оставките!

– Казвате за този път „от март месец“, но кой знае от колко още назад във времето е така?! Всъщност, драстичното влошаване на този път не се ли дължи основно на пренасочването на трафика от пътя Ботевград – Мездра?

– Да, точно така! Този път се влоши страшно много, когато пуснаха трафика, който трябваше да минава на пътя Ботевград – Мездра. Просто защото той не е предвиден за такива тежкотоварни автомобили. И заради това, и заради липсата на строителство на АМ „Хемус“. Това е факт!

Ако имаше „Хемус“, Сияна щеше да е жива!

– И всичките тези камиони нямаше да минават изобщо по пътя за Плевен, който изобщо не е пригоден за такъв трафик?!

– Абсолютно! Факт! Даже аз тогава, пътувайки за Румъния, се изненадах от този огромен трафик и първоначално не направих връзка откъде идва. Но след това разбрах по неволя, че е заради пренасочения трафик от Ботевград – Мездра.

– А там кога ще се направи нещо с пътя, никой не знае, нали?

– Ами казват, че ще бъде пуснат до края на юни. Аз лично не го вярвам. Ще видим какво ще се случи. Има и областни пътни управления, които работят. Ето, в Пловдив са си предвидили ремонта – спряха дъждовете и хората започнаха да работят. По 8000 тона асфалт се полагат всеки ден. И това са едни изключително добри темпове.

Аз не съм критик на тези, които работят. Аз критикувам онези, които не си вършат работата. Когато човек е коректен и работи, нещата вървят. Защо в Пловдив се случва, а в Пазарджик – не…. Хайде, обяснете ми??

– Де да можех да ви обясня…

– Няма обяснение. Обяснението е, че липсват кадри, които са ангажирани с работата, това е. За съжаление.

– Казвате, че като мъж поемате цялата тежест на случилото се. Но и Вие сте човек в крайна сметка, и Вие носите душа. Има ли нещо, което правите, за да ви оцелява съзнанието?

– Изобщо не ми е леко. Това, което правя като кауза, това ми дава сили да ви кажа. Иначе нищо друго не може да ми върне нито детето, нито да ме успокои. За тези неща, за жалост, трябва да продължи да се пише, да се говори.

И Ви благодаря, че ме подкрепяте, наистина, защото ако не сте вие, медиите, Сияна щеше да бъде просто статистика. Чета Ви, всичко, което правите, и ви поздравявам! Специално поздравете и г-н Крачунов!

Интервю на Анелия ПОПОВА