България
Безусловен базов доход се планира: 840 лева за възрастен и 420 лева за дете
Как ви се струва идеята да не работите, но въпреки това да получавате 840 лева на месец? Без уловки и други ангажименти
За лаиците това е същината на въвеждането на безусловен базов доход. Истината е, че проектът за безусловен базов доход (ББД) съвсем не цели да стимулира мързеливите, а да изгради един съвсем нов социално-икономически строй.
В него всички ще бъдат спокойни, защото ще имат пари за най-належащите си нужди и ще могат да си позволят да отглеждат децата си, а не да ги оставят по ясли и градини, за да тичат по офиси. Държавата пък ще завърти колелото на мощно вътрешно потребление, с което да пълни хазната и да стимулира националната икономика. Според идеолозите с въвеждането на ББД може да се сложи край на сивата икономика и корупцията, пише Марица.
България има шанс да бъде една от седемте държави в ЕС с пилотни проекти за въвеждане на безусловен базов доход. В момента тече Европейска гражданска инициатива, с други думи – европейски референдум, за въвеждане на новата схема. Изчислено е, че всеки българин може да получава месечно по 840 лева, а децата – по 420 лева. Подписи се събират на сайта на ЕС https://europa.eu/citizens-initiative/initiatives/details/2020/000003_bg
– Г-н Кирилов, какво всъщност означава „безусловен базов доход”? Някой ми дава всеки месец пари, без да се налага да правя нещо, за да ги заслужа?
– Безусловен базов доход (ББД) е много стара идея, спомената е още в книгата на Томас Мор „Утопия”. През 1986 година е възродена от трима млади учени. Те учредяват организацията „Базов доход - Европа”, а по-късно – „Безусловен базов доход Земна мрежа”, тоест на световно ниво.
За последните 10 години организацията е провела над 40 пилотни проекта и всичките те са показали, че хората не спират да се трудят. Идеята е приложена в Кения, Индия, Канада, в Южна Корея, като там интересното е, че проектът стартира с 240 000 души, за да достигне в момента 13 милиона участници.
Там се провежда от държавата в лицето на губернатора на щата Йонгин, място, където са съсредоточени много транснационални компании. Опитът от Южна Корея е много ценен, защото се наблюдава как се развива регионалната икономика, а не националната. Подобен проект имаше и в Италия, Испания и Финландия, но идеята беше политически опорочена.
С една дума – ББД еманципира социалната държава. Дори и мързеливите стават полезни, това е същината.
В теорията за ББД има четири основни точки
Първо, той е универсален, за всеки, независимо от възрастта му, професията и местоживеенето. Всеки има право да получи това преразпределение на обществения ресурс. ББД е индивидуален, получава го всеки мъж, всяка жена, всяко дете. Третото – той наистина е безусловен.
Зачита се като човешко право, което не зависи от други условия като платена работа, други доходи, спестявания или някакви други имуществени ограничения. Единствените условия, за да го получиш, са да имаш българска лична карта и действително да живееш тук. И последно - размерът му трябва да е достатъчен, за да осигурява приличен стандарт на живот и да отговаря на обществените, социални и културни стандарти в съответната държава.
За България, спрямо настоящата икономическа ситуация, на това определение съответстват 840 лева за възрастен и 420 лева за дете. Важно е да се отбележи, че сумата е различна за всяка европейска икономика. Най-високият базов доход, очаквано, се пада на Люксембург – 1350 евро, следват Германия, Франция. Най-ниският съответно е на Румъния и нашият. Но засега само това може да си позволи нашата икономика.
– На теория звучи добре, но откъде пари, за да се стартира идеята за безусловен базов доход?
– Парите идват от ново, по-правилно и справедливо преразпределение на държавния бюджет. В момента той не се преразпределя правилно. По-трудното е, че въвеждането на ББД е наистина голяма реформа и означава редакция на всички закони в държавата.
Пак казвам, парите ги има и ще обясня къде са. Сега всички държави събират част от данъчните си приходи, като облагат доходите на хората. Въвеждането на безусловен доход обаче
предполага нещо съвсем различно – да се облага потреблението.
Когато облагаш потреблението, имаш равенство. България е доказателство, че може да има ББД, защото бюджетът ни се пълни на база косвените данъци, не на база на преките. В момента имаме данък от 10%, с който се облага и най-бедният, и най-богатият. Това дали е справедливо?
А когато облагаш потреблението, всеки харчи според възможностите. На бедния, като похарчи своите 1000 лева и ДДС-то е 20, 30 или 40 процента, му се взимат тези проценти от харченето. А когато богатият похарчи своите 20 000 лева, ще му се вземат същите проценти и това е справедливият вариант.
Бедният няма как да похарчи повече, отколкото има. Харчейки парите си, заможните помагат парите да бъдат преразпределени към по-малко заможните.
Другото важно е, че по този начин се осветлява целият пазар. В момента всички от средната класа нагоре крият данъци.
– Това не наподобява ли данък лукс?
– Не. Данък лукс може да дойде на по-следващ етап, въпреки че във Франция, Гърция и САЩ вече го има. Основното в тази идея е, че не се прави разлика между работещи и безработни, мениджъри и собственици на бизнес и наети. Всички сме равни, защото сме потребители.
Така отпада необходимостта да ни облагат и с данък общ доход, данък дивиденти, дори общественото осигуряване става излишно. Не е работа на държавата да се бърка в отношенията работник – работодател.
В момента какво се случва? Държавата преследва и работника, и работодателя да плащат здравни, социални и пенсионни вноски, но когато ни дойде времето да ги ползваме, не получаваме нищо. Това се случва от десетилетия, но нищо не се променя.
С въвеждането на ББД може да отпаднат дори част от местните данъци,
като данък сгради например. Само такса смет трябва да остане, но да се изчислява по справедлива формула – на база на чувалчета с боклук, които пълним. Няма никаква логика тя да се начислява на база данъчна оценка на имот, при положение че има празни апартаменти и такива с по един човек.
По този начин държавата ни обира с хиляди левове всяка година. На този етап трябва да остане данък печалба. С ББД няма да има нито корупция, нито инфлация. Той ще легализира пазара и ще го нормализира.
– На прима виста всички ще имаме по-голям разполагаем доход, така ли? Възрастните ще взимат пенсиите си и отгоре 840 лева?
– Пенсията си е пенсия, заплатата си е заплата, а ББД е граждански дивидент. Когато ти получаваш ББД от раждането до смъртта, ти си гарантиран финансово и ако желаеш да работиш – работиш, а ако не – не.
Но ББД може да се харчи само в националната икономика. Той не може да се спестява и да се трупа в банката. Може да си платиш тока или водата с тези пари, но не и лятната почивка в Гърция. За тази цел ще трябва и да работиш.
– Пак Ви връщам на казуса с мързеливите и хората с ниска квалификация. Те няма да имат никакъв интерес да работят. Кой ще мете улиците?
– Всички пилотни проекти, проведени до момента по света, показват, че хората не само че не стават мързеливи, а напротив – стават предприемчиви, развиват се.
Те създават свои собствени бизнеси и започват да се грижат повече за децата и семейството си, защото са спокойни. Гарантирано им е, че няма начин да останат гладни. Освен това светът се автоматизира все повече и повече и ще дойде време, когато улиците ще се метат от машини, а не от хора.
– Има ли изчисления колко средства са нужни за страна като България, за да се стартира въвеждането на ББД?
– За да се въведе базов доход в България, трябват между 15 и 20 милиарда лева. Само за старта, след това системата сама се завърта. А пари в държавата има, дори могат да се пренасочат грантове от ЕС. Защото смятам, че е
по-добре да се дават на всички, отколкото да се пренасочват към определени кръгове
и да изчезват безследно. В схемата на ББД парите не могат да бъдат откраднати, а икономиката е гарантирана, защото всеки месец ще влизат над 5 милиарда лева и те ще трябва да се харчат, при това в националната икономика.
За да не се източва ДДС, пък се въвежда обратно начисляване. В момента такова има при сделки в европейската общност. Данъкът се прехвърля „на хартия”, а фирмата и клиентът стават потребители. Това ще спре междуфирменото прехвърляне на ДДС, откъдето се крадат много пари.
Един от проблемните казуси на нашата икономика обаче е, че тя е отворена над 50%. А това означава, че ние винаги ще бъдем на границата на бедността. САЩ, които претендират, че са много демократични, отворената им икономика е едва 20%. А Доналд Тръмп вероятно още я е намалил. Въвеждането на ББД може да реши и този проблем.
– Какъв път трябва да се извърви, за да се въведе ББД в България?
– В момента в ЕС тече Европейска гражданска инициатива, вид референдум, за въвеждане на ББД. Всяка държава има квота от подписи, които трябва да събере, за да е представително допитването. Минималната квота, която трябва да събере България, е 12 000 подписа.
Целта обаче е 24 000. За да тръгне такава инициатива, всичко е съгласувано предварително с ЕК. Личните данни на хората, които подписват документа, са абсолютно защитени. На финала трябва да се съберат минимум 1 милион подписа от граждани на ЕС и седем от държавите членки да са изпълнили минималната си квота. Тогава се отива на разговор с ЕК, идеята влиза за обсъждане в ЕП и едва след това се изготвя директива.
Това, което ние, инициаторите, ще поискаме, е първите седем държави да получат пилотни проекти. И така да се промени системата. Може да се изберат една или две държави, в които да се направят пилотните проекти на национално ниво, или да се направи в седем държави, но на регионален принцип – представителна извадка с жители от много региони.
ВИЗИТКА
Ивайло Кирилов е един от седемте граждани на ЕС, които са инициатори на Европейската гражданска инициатива за безусловен базов доход. Той е икономист, бизнесмен, издател и консултант. Магистър по икономическа социология.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoПромяна на лихвата по кредита може да увеличи месечната вноска на домакинствата
-
България1 месец agoЦени, лихви и доходи: как се променя семейният бюджет на българите през есента
-
България4 седмици agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
