Затова и от ПППП се опитаха да шмекеруват, като заявиха, че са готови да платят половината сума сега, но са срещу идеята на Караджов, следващите 50 на сто от дължимите над 1,2 млрд. лв. да се разплатят с постановление на МС. Вместо това от партията на Петков и Василев настояват това да се случи след решение на парламентарната комисия по корупция. Въпреки че законността на договорите и качеството на извършените пътни ремонти е признато два пъти – веднъж чрез сертификатите, издадени от областните пътни управления на пътната агенция и втори път – чрез подписаните анекси от служебния регионален министър Виолета Комитова през ноември 2021 г.

Според запознати идеята парламентът да решава разплащането с пътищата е, за да се гарантира, че фирмите няма да видят тези пари никога. На първо място, спорно е дали ще има парламент скоро, предвид разнобоя в коалицията, а при липсата на такъв, служебен кабинет няма да има право да се разплати с фирмите. Парламентарните комисии, дори и при работещо Народно събрание, могат дълго да разтакават въпроса и да не вземат решение по него. И така, реално фирмите, ако оцелеят ще пият една студена вода, а междувременно държавата ще си измива ръцете, ако те откажат да я кредитират отново, извършвайки нови ремонти, с довода, че им е дала пари, а фирмите са лоши.

Затова и от пътния бранш са категорични, че търпението им се е изчерпало и няма да правят нови компромиси. Ако искат да осигурят на хората безпроблемно придвижване из страната в навечерието на Великден, депутатите имат срок до сряда да намерят решение на казуса, който не е икономически или законов, а чисто политически. В противен случай, както винаги се получава, сметката ще я платят обикновените хора – както пътуващите за празниците, така и над 100 000-те служители в пътния бранш, които няма да има с какво да купят храна за Великденската трапеза, шофьорите и превозвачите, които рискуват всеки ден живота си, а и всички данъкоплатци, тъй като средствата, нужни за ремонти на пътищата при липсата на текуща поддръжка, растат в геометрична прогресия.

Според анексите след този срок държавата дължи лихва от 10% за целия период на забавянето.

След юни държавата ще дължи допълнителни 120 милиона лева на пътищарите освен неизплатените към момента близо 1,2 млрд. Всъщност според анексите към действащите договори за текущ ремонт и поддръжка, които фирмите и служебният регионален министър Виолета Комитова подписаха – дължимите суми за извършените качествено и в срок ремонти по законните контракти от пътните компании трябва да бъдат изцяло разплатени до края на юни 2022 г. В противен случай държавата дължи неустойка за целия период на забавянето, което вече е година, от основния лихвен процент (0) плюс 10 на сто. Или дължимата сума към пътните фирми ще набъбне със 120 милиона лева, които данъкоплатците ще трябва да платят.

При това в тази сума не са включени евентуални дела за пропуснати ползи от страна на строителните фирми, чиято работа е призната на два пъти – при одобряване на представените от тях сертификати пред областните пътни управления и при подписване на анексите.

Забавянето ще струва на всички ни скъпо и по още една причина. Ако към момента след зимата са се отворили дупки от по няколко квадрата, които могат да бъдат изкърпени, в случай че не се ремонтират през следващите месеци, ямите ще се уголемяват и множат, а крайният резултат ще е необходимост от цялостно обновяване на пътни отсечки. Или поне десетократно повече работа. Което струва и в пъти по-скъпо.

Новите договори за текущ ремонт и поддръжка, които в момента се провеждат, крият редица капани, които могат да принудят пътищарите да откажат да кандидатстват по тях. Процедурите за 3-годишните контракти би трябвало да приключат през септември с избрани изпълнители. Дотогава реално няма кой да обновява шосетата и да кърпи дупките.

Настоящите контракти изтичат през април и юни, но към момента по тях не се възлагат дейности. А депутатите отказват да дадат възможност, както поиска вицепремиерът и строителен министър Гроздан Караджов, да се позволи на ръководеното от него ведомство да поръчва нови кърпежи и след изтичане на контрактите, до подписване на новите 3-годишни такива.

От бранша алармираха, че текстовете на новите договори са неумело написани и в тях задълженията на изпълнителите са десетки, а възложителят няма такива. Има и откровени недомислици, обясниха от бизнеса. Например според новите условия възложителят може да прекрати контрактите едностранно, дори и без основателна причина. Парадоксът обаче е, че в този случай избраните изпълнители ще дължат неустойка в размер на 10 на сто от стойността на всички изпълнени до момента дейности по контракта. Тоест, ако правителството реши да прекрати договора 10 дни преди изтичането му, без причина, фирмата ще бъде “глобена” 10 на сто от стойността на труда си. Така ако държавата є дължи 10 милиона лева към момента, спокойно ще є прибере 1 милион от тях, обричайки я не просто да работи без печалба, но и на загуба.

Сред другите спорни моменти в условията на новите договори е фактът, че фирмите, които поддържат пътищата ще носят отговорност в случай на катастрофи. Тоест ако дупка на шосето стана причина за пътно-транспортно произшествие – отговорността ще е на пътноподдържащата фирма. Спецификата на договорите обаче е такава, че за да закърпи една дупка, компанията трябва да получи за това поръчка от пътната агенция, която впоследствие да є заплати и за труда.

Ремонтите не се извършват своеволно. Но в този случай, ако пътната агенция реши, че няма пари да кърпи точно тази дупка и не поръча да бъде оправена от фирмата с договор за поддръжка, а после заради същата стане катастрофа, то вината ще е на изпълнителя, а не на възложителя, което е абсолютно безумно, коментираха пътищари.

Сред другите недомислици е фактът, че полагането на пътни знаци и маркировка се извършва с отделни договори и от различни фирми, от тези, които поддържат пътя. Но според новите контракти за текущ ремонт и поддръжка, които би трябвало да влязат в сила през септември, изпълнителите на ремонтите ще бъдат държани отговорни и за тези дейности. С други думи – за пропуските при изпълнение на чужди договори от други фирми.

Част от предложените единични цени в контрактите са по-ниски от сега действащите, при условие, че строителните материали и горивата поскъпнаха в пъти, обясни пътищар пред “Труд”. Затова и според него е твърде вероятно да няма кандидати, които да участват в търговете и да искат да обновят шосетата, което от своя страна обрича пътищата ни на тотална разруха.

Освен, че държавата дължи близо 1,2 млрд. лв. за извършени пътни ремонти през 2021 г., тя не е платила и чистенето на снега от тази зима, въпреки че още през ноември миналата година пътните компании бяха уверени, че пари са заделени целево. Към момента частично са преведени част от средствата за месеците ноември и декември, в които фирмите са ринели снега и са правили шосетата комфортни за шофьорите.

Към момента обаче нито една компания не е получила пари за извършената работа през месеците януари, февруари, март, а и за настоящия април, който също се оказа снежен. Така пътищарите за пореден път кредитират държавата.

Явно идеята е да бъдат докарани българските пътни фирми до фалит, за да се освободи ниша за чужди компании, а парите за поддържане на инфраструктурата ни да отиват от бюджета към сметки извън страната, коментираха пътни експерти. Съседните ни държави като Турция например субсидират своите пътни фирми и ги освобождават от данъци за закупуване на материали, техника и наемане на служители за проекти в чужбина, както и от данък печалба. Докато родните управляващи в момента всячески се опитват да доведат до фалит компании с дългогодишен бизнес и позиции в сектора.

Нямаме друго обяснение, освен че са намесени чужди интереси, коментираха представители от пътния бранш.