Печална е равносметката от близо трите десетилетия на днешната фалшива демокрация, която ни доведе до демографски срив. Най-тъжната, най-ужасната промяна е загиването на българското село.

Стотици села са напълно мъртви, стотици други мъждукат с по няколко стари хора, градините буренясват и трънясват, вече не може да се влезе в тях. Мъртвило обхваща цели райони на милата ни България.

Повече от хиляда училища бяха закрити, угаснаха читалищата. Това пише в. Труд в свой анализ.

И накрая откровено да си кажем, че България няма армия, няма как да се браним, ако се наложи.

А имахме 200-хилядна войска с модерно въоръжение. Имахме 400 бойни самолета, а нашите авиатори удивляваха чуждестранните специалисти с летателното си майсторство. Сега имаме войници и няколко самолета колкото за демонстрация при големи празници.

И с години се пинкяме откъде да си доставим десетина модерни военни самолета. Зная, че ще бъда обвинен в черногледство, но това е истинското положение.

Демографският срив дойде, защото народът ни тотално обедня.

Пет милиона българи не разполагат със средства за нормален живот според института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. Една трета от населението ни живее в тежки материални лишения.

Ножицата между бедни и богати се разтваря все повече. Но в цялата истина влизат и 40 000 хиляди български граждани от държавната върхушка, които получават месечно възнаграждение над 5000 лева. А начело са милионерите, които в последно време се увеличават доста бързо – с по един на всеки два-три дни.

Но ето че с наближаване на зимата миналата есен започнаха да се увеличават цените на горивата, на редица хранителни продукти, данъците на старите коли. И хиляди хора из цялата страна се вдигнаха на спонтанни протести, в които правеше впечатление остротата на предупрежденията към властта.

Отличителното на тези протести бе, че зад тях не стояха никакви партии, наистина бяха спонтанни.

Но най-удивителното е, че премиерът Борисов продължава упорито да твърди,че държавата ни се развива отлично и сочи съответни показатели. Да, това, което той сочи, е вярно, постъпленията се увеличават, расте брутният вътрешен продукт, заплатите се увеличават.

Тогава къде е истината?
Истината е, че една значителна част от тези подобрения отива в корупцията, а не стига до народа. Що се отнася до заплатите, у нас те са 5 пъти по-ниски от средните в Европа – европейските са 27.4 евро на час, а нашите – 5.4 евро.

Когато завършвах настоящата разработка, на 18 юли в печата се появи изследването на Стефан Кючуков, в което се сочи, че България е на последно място в Европа по производителност на труда.

За капак на цялата тази ужасия научаваме, че българите умират най-рано сред всичките народи в Европа – с цели 6 години по-рано. По смъртност на 1 000 души България е на второ място в света след Лесото.

Но нашите управници избягват да коментират демографската и социалната картина на България, защото ще са принудени да си пишат една кръгла двойка.

Освен всичко друго, ще трябва да признаят, че сме най-корумпираната държава в Европа, че голяма част от националното богатство буквално се краде, краде се най-безогледно и безпардонно.

Съвсем неотдавна бе разкрита най-жестоката корупция – търговията с даването на българско гражданство. Тя е най-жестока, защото е свързана директно с името на България.

Оказва се, че даването на това българско гражданство се точи с години, но ако си платиш една значителна сума, веднага се урежда.

Не зная как нашето държавно управление, нашата антикорупционна система ще излезе от този грандиозен скандал. Този скандал не може да бъде заметен, а точно това отговорни фактори се мъчат да направят в момента.

Всички си мълчат, не се вижда никакво разследване, а ако го има, се държи в тайна. Но народът ни иска тайната да бъде разкрита, защото не става дума за каква да е далавера, а за непростима злоупотреба с името и честта на милата ни родина.

Един наш вицепремиер се прави, че нищо не знае, а цялата далавера се е вихрила под носа му. С тази далавера са свързани хиляди хора, доста от тях са заминали за чужбина, защото такава е била целта им.

Но и някои са останали и могат да дадат показания. А и тези, които са заминали, може да бъдат намерени, защото няма как да не е останала съответната документация за тяхното житие и битие.

Никой да не си прави илюзия, че скандалът с продаването на българско гражданство като пазарна стока може да бъде заметен.

Бодряческите изказвания за националния ни възход много скоро ще лъснат от неминуемия демографски срив, но тогава ще бъде късно да се изправим, пропадането ще бъде непоправимо.

Чиновническият апарат в България е раздут както никъде по света. Съвсем неотдавна, когато министър-председателят заговори за увеличаване заплатите на държавните служители през настоящата година, по една от телевизиите изтече информация, че става дума за повече от 400 000 души.

Очевидно се имат предвид всички служители, които се водят към държавния бюджет, имат се предвид и онези близо 200 комитети, агенции, институти и служби, с които е задръстено управлението на нашата държава. Стане ли дума, че нещо в нея не върви, веднага се открива нова институция.

Ето ви и най-новия случай от края на миналата година. Съобщено бе, че ще се създава Държавна агенция по пътна безопасност – ДАПБ. За нея уж бройките щели да се вземат от регионалното министерство и МВР, но това е залъгване. Защото новото формирование ще се изгражда на два етапа и след втория етап ще наброява 100 служители.

И вижте какво обяснение ни се поднася – съществуващата сега държавно – обществена комисия по безопасност на движението, която има същите функции, ще продължи да работи, но заседанията є ще се ръководят не от министъра на вътрешните работи, а от бъдещия председател на ДАПБ. Представяте ли си какво завъртяно обяснение ни се поднася, толкова завъртяно, че чак свят да ти се завие.

Още по-фрапиращо е положението с държавния фонд “Земеделие”, разкрития около който станаха съвсем неотдавна. Около 20 юли бе назначен нов шеф на този фонд – господин Васил Грудев. Именно във връзка с това назначение се разкри, че фондът се управлява от 23 директори, от които само трима се оказват на работа в момента.

Това е чудо нечувано и невиждано – в нашата малка държавица само в едно от направленията на Министерството на земеделието блаженно си съществуват 23 директори, които разпределят идващите европейски пари. Няма как да не се запитаме, какво правят тези началници след като разпределят парите? Сами си отговорете.

При това нечувано и невиждано разхищение с толкова много началници само в едно от направленията на земеделското министерство, как няма да не сме бедни и пропадащи?

Няма защо да се чудим какво правят тези началници – те просто няма какво да правят, след като разпределят близо 3 милиарда европейски пари. Затова не са и на работа. Бедна ни е фантазията – казва народът.

Само ако погледнете огромния списък на тези наши комитети, комисии и какви ли не държавни институции, ще си кажете, че става дума за управлението на някаква световна държава. Една част от тях са предназначени не да управляват държавни дела, ами да дават оценки.

Точно когато пиша тези редове, в печата се появява голямо интервю с председателя на Центъра за оценка на въздействието на законодателството. Каква нелепица – нищо да не правиш, а само да даваш височайши оценки. Защото другарите в нашите безброй институции не могат да си правят оценки и чакат друг да им ги направи.

Това, драги читателю, не е само разхищение, то е височайшо престъпление спрямо бедния ни народ. На всичкото отгоре тези комитети, агенции, комисии и какви ли не институции са със свои счетоводства, със свои коли, със свои охранители и какво ли не още. Ние сме една натруфена чиновническа държава и от това произлизат големите ни беди.

Чиновническата ни армия е увиснала на шията на държавата и я задушава. Защото когато имаш толкова разгърната и тежка система от комитети, комисии и институти паралелно с министерствата, управлението се усложнява, отговорностите или се припокриват, или се размиват, проблемите не могат да се откроят, мисли се и се работи на парче. Бюрократизмът тържествува, бюрокрацията задръства и затапва истинската грижа за управлението на държавата.