Лекарка обжалва в съда 300 лв. глоба, наложена й от директора на „Медицински одит“ след проверка във връзка със смъртта на 18-годишната Стефани Димитрова от Русе.

Момичето издъхна на 29 октомври 2016 година от рак на стомаха в Русенската болница, а точната й диагноза бе потвърдена окончателно ден преди да си отиде от този свят, пише „Флагман“.

Глобата на д-р Анна Х., при която Стефани потърсила помощ за страданията си, е наложена заради „недостатъчен обем от действия с цел уточняване на причините за стомашната болка на пациентката“. Абитуриентката посетила кабинета по гастроентерология в края на 2015 г. Лекарката я прегледала, поставила й диагноза „Други гастрити“ и й назначила медикаментозна терапия.

Осем месеца след това – на 7 септември 2016 г., вече завършилата училище Стефани отново посетила кабинета. Поставена й е същата диагноза, която е потвърдена и при вторичния преглед дни след това.

При неизяснен болков синдром с голяма давност не е било назначено образно-рентгеново изследване с контрастна материя, гастроскопия или вземане на биопсия, както и насочване към болница, е констатирала проверката на „Медицински одит“.

Момичето е прието по спешност в УМБАЛ – Русе на 17 октомври и 12 дни след това умира, припомня „Монитор“.

За трагичната участ на Стефани се разбра, след като майка й Силвия Димитрова публикува в мрежата сърцераздирателно писмо, в което обвини болницата в некомпетентност.

Ръководството на УМБАЛ – Русе даде пресконференция, на която отхвърли упреците на жената. Ракът на стомаха се срещал изключително рядко при млади хора и когато при такива случаи се откриел, вече било късно за лечение, обясниха тогава лекари.

Сега Русенският районен съд потвърди наказателното постановление на директора на „Медицински одит“, с което на лекарката е наложена глобата. Решението може да се обжалва пред Административния съд в Русе.

Писмото на г-жа Димитрова:

Това е моята дъщеря Стефани на 18 години.

Беше възпитаничка на Икономическия техникум в Русе. Дете, което обичаше да учи, дете което имаше мечти, харесваше да се разхожда, да рисува, да се забавлява….. все неща, присъщи на всички момичета на нейната възраст, които обаче й бяха отнети.

Дъщеря ми страдаше от известно време от болки в стомаха и често се оплакваше. Тя пиеше лекарства, предписани от личния лекар.

Един ден обаче се обади, че припаднала в училище. Веднага я занесохме на джипито. Детето ми се оплака, че има сърцебиене, а докторката каза, че нищо й няма, но ни прати на невролог.

Неврологът ни изписа лечение с диагноза „Нервен срив“ и каза, че не е нищо сериозно, защото почти всеки на нейната възраст ги получава.

След известно време пак започнаха неистовите болки в стомаха. Тогава я заведохме при гастроентеролог. Тя я прегледа и каза също, че е нервен срив, изписа лекарства за стомаха и до там. Отказа ГАСТРОСКОПИЯ, тъй като нямало условия в кабинета. Прати ни на кардиолог за сърцебиенето, но и там казаха, че нищо й няма.

От няколко доктори нищо. Всички казваха,че й няма нищо, че прави нервен срив, като никой от тях не каза да се направи кръвна картина или пълни изследвания.

Така минаваха дните. Ту я болеше, ту й минаваше. Ходихме от кабинет на кабинет. В крайна сметка й изкарваха болести, неприсъщи за 18 годишно дете.

Учебната година свърши и моето дете завърши с отличен успех  и беше една страхотна абитуриентка. Мечтата й бе да продължи да учи Туризъм и записа във Варненския университет. Беше щастлива и доволна от себе си.

Идваше си всяка седмица в почивните дни. В края на месец септември започна често да се оплаква от болки в стомаха, от сърцебиене и ние пак по кабинетите и пак същата въртележка. Беше 17.10.2016 г. Стефи се обади, че се чувства зле. Болеше я стомах и не можеше да стане.

Казах й, че тръгваме, но междувременно да извика Бърза помощ.

Те се отзовали, прегледали я, констатирали, че е с кръвно 90/40 и й казали да изпие един айрян. Пристигайки, я сварихме да лежи. Не можеше да стане, не можеше да се движи. Веднага  я закарахме в Спешното отделение на Русе. Прегледаха я всякакви специалисти и един ендокринолог я прие  в отделение по гастроентерология.

Диагнозата, която й поставиха беше АНЕМИЯ и там й преляха 5 банки кръв. На следващия ден й направиха гастроскопия, която показа, че детето има кървящи язви на стомаха. В отделението по гастроентерология детето лежа 6 дни.

На 24.10.2016 г смъкнаха детето в ОТДЕЛЕНИЕ ЗА ИНТЕНЗИВНО ЛЕЧЕНИЕ.

След направената втора гастроскопия показанията били, че кървящите язви  не са овладени. Д-р С. ме накара да се разпиша, че съм съгласна да я оперират по спешност, но защо точно никой не ти казва. Операция всъщност не се състоя, тъй като трябвало да се овладее кръвоизлива, който те така и не овладяха от самото начало. Помолих ги да й направят изследвания за крачето, защото плачеше от болки и искаше да я прегледа лекар.

Писа ми тогава: „molq vi izvikaite lekar posle za kraka„, „ne moga da si dvijda krachencata“. Пратиха й ортопед, който пък констатира, че има дискова херния, след което ни казаха да купим обезболяващ крем. И след третирането с крема детето продължаваше да плаче от неистови болки в крачето, продължаваше да е на системи, които не знаехме какви са, какво точно и защо й го преливат. Само виждах, че детето не се оправяше.

На 26.10. 2016 г вече не можех да търпя некадърността им и реших да говоря с Д-р С. и да го помоля да я препратят в София за по адекватно лечение.

Реших да отида при началника на болницата , за да разговарям и с него .Той каза, че е запознат със случая и че ще мине комисия от 10 доктора, за да се установи по-нататъшното й лечение. На 27.10. 2016 г се състоя прословутата комисия. След нея Д-р С. ни увери категорично, че Стефи няма рак. Говорили с професор от Медицинската Академия в София и той бил съгласен с лечението, което се провежда. Казаха ни, че в понеделник (на 31.10.) ще й направят ядрено-магнитен резонанс и ще я  препратят в София. Успокоиха ни да не се притесняваме, че всичко е под контрол и няма опасност.

На 28.10.2016 г писах на Стефи, за да видя как е изкарала нощта. Тя ми отговори, че е на МОРФИН: „boli vsichko ama sam s obezbolqvashto. az sam na morfin“. Уплаших се и попитах защо е на това обезболяващо. Oтговориха ми, че е заради болките в крачето.

На 28.10.2016 г отидох следобяд да я видя. Никак не беше добре. Цялото й тяло се тресеше, имаше температура. Като че ли беше дрогирана, беше неадекватна. Много се уплаших и попитах какво става. Отговориха ми, че е от лекарството. Постоях малко, но ми казаха да си тръгвам. Прибрах се, но не бях спокойна и се върнах пак в болницата към 21 часа. Посрещна ме анестезиологът. Отвори ми широко вратите, като преди това трудно ме пускаха. Казваха ми колко минути мога да стоя. А него ден просто ме посрещна необичайно и каза, че мога да видя, че е добре. Отидох при дъщеря си, попитах я как е, а тя ми отговори, че е добре, че не я боли.

Каза: „Мамо, много те обичам“ и аз я оставих да спи, след което отидох при Д-р Александрова, за да я попитам как е състоянието на дъщеря ми. Тя ми отговори, че детето ми е много зле, че има смъртоносни кървящи язви. Това ми го казаха за първи път от постъпването й в болницата.

На 29.10.2016 г. сутринта в 6 часа ми се обади Д-р А. и ми каза: „СТЕФАНИ ПОЧИНА“

Не знаех, не мислех. Отидохме в болницата, но не ме пуснаха вътре, тай като нямало да ми хареса гледката. Попитаха ни дали ще се съгласим за АУТОПСИЯ. Ние отказахме категорично. Казаха ни, че може да я вземем на обяд. По-късно разбрахме, че аутопсия е направена въпреки нашият отказ и можем да отидем да си вземем смъртния акт.

ДИАГНОЗАТА ОТ АУТОПСИЯТА БЕШЕ КАРЦЕНОМ НА ПАНКРЕАСА.

ПОЧИНАЛА ОТ СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ.

Питам аз, след като не сме се съгласили, как така й я направиха.

Пиша Ви хора, пиша Ви с болка в душата, пиша Ви с Апел: нека, който е преживял нещо подобно ДА МИ ПИШЕ.

Аз нямам повече какво да губя. Загубих всичко, което имах,  но искам да помогна повече да не страдат хора като мен, да не се погубват деца заради некадърността на лекарите.

В памет на моето ангелче.

Силвия