От днес започва Коледният пост в чест на раждането на Спасителя на света Иисус Христос. Продължителността му е точно 40 дни, колкото е и Великденският пост, като обхваща дните от 15 ноември до 24 декември (Бъдни вечер) включително. Един от най-честите въпроси в родните храмове обаче не е как християните да прекарат периода душеспасително с молитва и отказ от определени блажни храни, а дали могат да се вдигат сватби. По този повод клирици разясняват, че реално Рождественският пост не забранява църковните бракове. Изключение прави само първата седмица до Въведение Богородично (21 ноември), когато постът е по-строг и като цяло веселби не се препоръчват. Все пак някои по-ревностни отци, особено в по-малки населени места и манастири, отказват да допускат венчавки на младоженци в следващия месец и половина.

Църковно вето

Ако обаче се изпълняват стриктно правилата, спуснати от Светия синод, то вторият период на църковно вето за браковете под купола на православните храмове е от Игнажден (20 декември) до Богоявление (6 януари). Този канон също има изключения. Например някой мъж тръгва на война и не знае дали ще се върне. Не иска бременната му съпруга (или децата, ако вече има такива) да останат да живеят в грях, при което може да се разреши поп да ги венчае. Свещеници разказват, че в наши дни има доста случаи на хора, диагностицирани с рак в последен стадий, на които им остава малко живот. На тях също може да се разреши венчавка като изключение от забраните в постния период.

40 дена

А тези забрани не са много, но не са и малко – всичко зависи от духовната подготовка на всеки. В този период по правило християните трябва да се въздържат от всякакви празненства и прояви на интимност. На Коледните Заговезни (14 ноември) за последно бе позволено да се яде блажна храна. След това вече се изключват месото, както и храните от животински произход – мляко, сирене, яйца. В момента се намираме в първата седмица на говеенето, през която според православната традиция се яде изключително постна храна. Тя включва храни от растителен произход като плодове, зеленчуци, варива, ядки. За подправяне са допустими също само растителни масла – слънчогледово или тиквено олио, зехтин, и в никакъв случай масло или мас, които са с животински произход.

Игнажден

Интересно е, че без първата седмица на Рождественския пост може да се похапва риба. Този продукт не се счита за греховен до Игнажден (от 23 ноември до 19 декември). А 20 декември вече влиза старото църковно правило за строгостта на последната седмица. Тогава религиозният хранителен режим става отново строг в навечерието на празника Рождество Христово. Доста християни се отказват обаче да спазват постите, като така пропускат и възможността да приемат църковните тайнства – Изповедта и Причастието. В тази връзка някои по-либерални духовници съветват да се прави пост според нуждите на човека. От другата страна стои мнението, че наистина доста от миряните се отказват да постят, но без да знаят, че уж строгият православен канон не забранява консумацията на всички видове мекотели – миди, октоподи, калмари, раци, скариди, охлюви. А в миналото менюто на светците отшелници е включвало освен корени и ядки още и гъсеници и скакалци.

Диета

Друг проблем, с който православната традиция у нас се сблъсква, е възприемането на говеенето като моден вид диета. По този повод свещеници заявяват, че първостепенен е духовният пост, а след него е телесният. Първият подкрепял втория с молитва, съзерцание в Господа, четенето на духовни книги, водене на един по-спокоен и благочестив начин на живот. По възможност е желателно в следващите седмици да се откъснем от света с неговите изкушения. Всъщност духовният пост даже трябва да бъде целогодишен. А не цяла година човек да прави безобразия и на постите да стане изведнъж добър и хрисим, заявява столичен свещеник. Доста от светите отци са се произнесли също по темата, която изглежда съвсем не е нова. Например Св. Василий Велики казва следното: „Впрочем ползата от поста не бива да те ограничава само в едно въздържание от ядене на блажна храна, защото истинският пост е отдалечаване от злини. Избягвай неправдата. Прости на ближния си оскърблението. Опрости делата на длъжника си. Не пости в караници и съдене – въздържайки се от вино, не се въздържаш от произнасяне на обиди; не ядеш месо, а изяждаш брата си; постиш цял ден, а ходиш по съдилища”.

Законът

Относно произхода на постите като цяло още се спори. Според св. Василий постът е по-стар от Закона. “Недей да мислиш, че денят на Очищението, установен в Израиля в седмия месец, в десетия ден от месеца, е начало на поста (Лев. 16:29)“. Задълбочи се в историята и търси древността на неговия произход. Постът не е ново откритие, а скъпоценност от Отците. Всичко, което се отличава с древност, е почтено. Уважи старината на поста. Той е и съвременник на човечеството. Постът е узаконен в рая. Такава първа заповед получил Адам: „А от дървото за познаване на добро и зло да не ядеш от него“ (Бит. 2:17). Това: „да не ядеш“ е установяване на поста и въздържанието. „Ако Ева бе постила и не бе вкусила от дървото, сега не бихме имали нужда от този пост, защото не здравите имат нужда от лекар, а болните (Мат.9:12)“. Ние сме повредени от греха – нека се изцерим чрез покаяние, а покаяние без пост е непълно. Заповядано е да не се предаваме на суета и да се съкрушаваме духом, а пред Бога ще се оправдаем чрез поста”.

Апостол Филип

Конкретно Коледният пост е наричан още „четиридесетница на ап. Филип“, тъй като начева след деня в памет на св. апостол Филип (14 ноември). Според изследователи тази традиция е установена сравнително късно в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий.

Според църковните правила коледните пости обаче не са здравословни за всеки. Затова те изключват бременните, малките деца до 7 г. и болните хора, които имат нужда от по-питателно меню. „Самата болест си е пост. Човек като е на легло, няма апетит и почти не яде, намира се в тотална немощ, пие лекарства – всичко това си е вид подвиг“, коментира отец Василий Сарян от столичния храм „Преображение Господне“. Каноните правят и още едно изключение – за пътешествениците, които също имат право на по-облекчен режим.

Ранните християни говеели 5 дни преди Рождество

Утвърждаването на 40-дневния пост, свързан с деня 25 декември, в който се чества Рождеството на Господ Иисус Христос, станало сравнително късно – през ХІІ век. То било в тясна зависимост от определянето датата на това събитие, във връзка с което се формира този втори по своята значимост Господски празник след Възкресение Христово (Пасха, Великден).

Отбелязването на празника Рождество Христово при християните от западните църкви започнало около 350 година. Тогава Рождеството не било установено в края на декември, а се чествало от различните църкви както през зимата, така и през пролетта.

При източните църкви то било въведено от св. Григорий Богослов през 380 г. Едва в края на ІV и началото на V в. настъпило относително единство в отбелязването на Рождество Христово и всички православни църкви започнали да го празнуват на 25 декември.

Определен брой постни дни, непосредствено преди Рождество Христово, съществували още от времето, когато празникът бил честван заедно с Богоявление. Св. Теофил Александрийски говори за 12-дневен пост по това време. По-късно, когато цялата Църква започнала да отбелязва Рождество Христово отделно от празника Богоявление, Богоявленският пост бил сведен до един ден.

В западните църкви постът преди Рождество Христово бил от една до няколко седмици. В беседата си в памет на мъченик Филосторгий св. Йоан Златоуст говори за петдневен Рождественски пост. Броят на дните му обаче постепенно нараствал и през IX век по времето на св. Теодор Студит те възлизали на четиридесет. По този повод Антиохийският патриарх Валсамон в края на XII век цитира позицията на Константинополския патриарх Николай ІІІ, съгласно която преди Рождество Христово трябва да се пости само осем дни, тъй като единствено Христовото Възкресение е достойно да бъде зачетено с четиридесетдневен пост. Тази неустановеност по отношение времетраенето на Рождественския пост продължила до 1166 г., когато Константинополският патриарх Лука Хрисоверг постановил да се пости 40 дни и преди Рождество Христово.

Телеграф