Рапърът Павел Николов може и да не беше сред най-атлетичните участници в миналогодишното издание на „Игри на волята“, но със сигурност бе един от най-запомнящите се. Ефектният му външен вид, геройските му борби на арената и стратегиите, които чертаеше в резиденцията, стопанството и на Брега на отчаянието, го превърнаха в любимец на зрителите и мнозина му стискаха палци да стигне до финалната фаза на екшън формата. Е, в крайна сметка той не успя да се класира сред призьорите, но продуцентите видяха в него потенциал за водещ и през 2025-а го поканиха да партнира на Ралица Паскалева в новия седми сезон на най-хитовото риалити.

– Павел, как се чувствате като водещ в „Игри на волята“. Притеснявахте ли се в началото, когато за пръв път застанахте на арената в новото амплоа?

– Да, имах своите страхове. До първия снимачен ден се притеснявах да не правя лапсуси, чудех се дали дикцията ми ще е правилна и дали ще успея да сведа до минимум грешките. В момента, в който стъпих на арената като водещ, видях Ралица Паскалева вляво от мен, а не пред мен, както беше през 2024-та, когато бях участник в предаването, успокоих се и всичко си дойде на мястото.

-Помогнали ви в новата ви роля това, че сте били участник в „Игрите”?

– Едно е да си участник, съвсем различно е да си водещ. Воденето е отговорна задача, много висока топка. В сегашната си позиция се чувствам комфортно. Това, че вече съм в друга роля, за мен е повишението на годината (смее се).

– Как се сработихте с Ралица Паскалева, която е ветеран във формата?

– Много леко и естествено се сработихме с Ралица. Имахме прекрасен буферен период през пролетта, когато ни се даде възможността да работим заедно в „Sesame Турнири на волята”. Тогава си паснахме моментално. Тя се шегуваше, че разчита на мен, аз пък й отвръщах „Не, не, аз на теб, на твоя територия сме“. През цялото време си вършехме работата с лекота и усмивка.

– Обидно ли ви е, че в социалните мрежи ви сравняват с Димо Алексиев и че някои продължават да настояват той да си води „Игрите“?

– Честно казано, не се обиждам. Неизбежно и естествено е да се правят сравнения. Димо Алексиев дълго време е бил водещ на формата с Ралица. Хората са свикнали с тембъра, външния вид и маниерите му. За едни зрители той ще си остане по-добър от мен, за други – аз ще съм по-удачният вариант, а може да има и такива, които не виждат разлика между мен и Димо или пък гледат „Игрите” заради участниците, а не заради водещите. Всеки има право на мнение

– Как ви се струват участниците в този сезон?

– Много са ми интересни. Доста различни са един от друг и са все цветни. Изключително любопитно ми е да наблюдавам начина, по който си взаимодействат. Факт е, че не са олимпийските надежди от предишния шести сезон, но според мен това прави играта по-човешка и приземена. За хора като тези в настоящия сезон е създаден форматът, защото волята се вижда в момент, когато ти свършват силите – тогава си проличава кой от какво е направен. При подготвените спортисти трудно се забелязва кога от сила се минава на воля.

– Ако участвахте в този сезон, щяхте ли да сте сред финалистите?

– В този сезон може би щях да съм малко по-равностоен с другите участници. В миналия често се бъзиках пред конкурентите ми и водещите Димо и Ралица, че съм дошъл за второто място, а не да ставам победител. Беше ми ясно, че не мога да спечеля, но бях готов да дам всичко от себе си, за да се придвижа доста напред в класацията. Гордея се с представянето, което вече имам зад гърба си.

– Като участник имахте доста контузии. Възстановихте ли се?

– Почти всичко се оправи. Единствено палецът на левия ми крак зарасна накриво. Ударих го лошо по време на една битка. След като приключи играта, си събух маратонката и чорапа и видях, че пръстът се беше надул, а цветът му беше станал патладжанен. Пренебрегнах това, въпреки че не можех да тичам бързо до края на участието ми във формата. След като напуснах „Игрите”, пак не си обърнах внимание и сега имам един леко крив палец на крака. Това ще ми е споменът от „Игри на волята” до края на дните ми.

– Имаше ли вариант да избегнете нараняванията като участник?

– Контузиите са неизбежни. Никой участник във формата не бива да се самозалъгва, че е застрахован и че няма да се контузи. В игрите на арената има изключително разнообразни елементи като катерене, бутане, дърпане и т.н. Всичко това натоварва сериозно тялото, но участникът е в състезателен режим – надъхан е за победа, под адреналин е и без особена мисъл за самосъхранение.

В такива случаи лесно може да се стигне до травма. Като водещи двамата с Ралица постоянно повтаряме на участниците да се пазят и да мислят първо за здравето си, а след това за победата. Тъжно е, когато интересни и добре подготвени момчета и момичета напускат състезанието, защото са се наранили.

– Като водещ успяхте ли да се контузите?

– Да, имам вече една контузия. Пробих ръката си с прашка, която изобщо не трябваше да ми се дава (смее се). Преди началото на битките проявявам чисто момчешки интерес като бивш участник в „Игрите“. Докато се подготвя арената, любопитствам, обикалям и си говоря с екипа за препятствията. Предстоеше битка с прашки и много исках да стрелна веднъж. От екипа ми отказваха многократно, но аз настоявах ли настоявах и накрая ми разрешиха. В момента, в който опънах ластика с всичка сила и го отпуснах, камъкът директно се заби в ръката ми и ми направи сериозна рана. Няколко дни медицинският екип се грижеше за мен, както и за участниците, които имаха нужда от помощ.

– Хонорара, който ви се полага като водещ на седмия сезон на „Игри на волята”, в сватбата си ли ще вложите?

– Всичко вече е толкова скъпо, че хонорарът едва ли ще стигне за сватбата, която планираме с Криси (смее се). Засега все още никого не сме поканили, но имаме списък с 400 близки хора, които ще бъдат наши гости. И двамата искаме да се оженим в Тюленово, а церемонията да е при арката на скалите – изключително красиво място. На този етап не сме уточнили подробностите. Имаме няколко варианта за дата на сватбата, които зависят от събития и сделки, които очакваме.

– Окончателно ли е решението ви за меден месец във Виетнам?

– Да, Виетнам е една от дестинациите, които искаме да посетим през медения ни месец. Кристина е от виетнамски произход, но никога не е ходила в страната. Нямам търпение да прекараме една седмица в джунглата, а също и в Ханой, където роднините на годеницата ми имат къща. Ще им отидем на гости, за да се запознаем и аз, и Криси с тях. Засега познавам само родителите на бъдещата ми съпруга. Баща й от 40 години живее в България, а майка й си е българка.

– Криси знае ли виетнамски?

– Може да брои на виетнамски, колкото да разсмее компанията, когато сме се събрали с наши приятели. Аз не знам и една дума от този език.

– Твърди се, че сватбата ви е била осуетена от ангажимента в „Игрите“…

– Не е точно така. Имахме намерение на 1 август, когато е годишнината ни с Криси, да сключим брак. Тя обаче се притесняваше, че няма да ни стигне времето за организация на събитие от такъв мащаб. Не мога да отрека, че след като бях водещ в „Sesame Турнири на волята“, подозирах, че може да получа предложение и за сезон 7 на „Игрите“. Имах едно наум, че ако това евентуално се случи, няма как да вдигнем сватбата, която искаме. Взехме предвид съображенията и решихме да оставим венчавката за другата година. Още не сме уточнили дали ще е в началото на 2026-а или в края на лятото.

– Докато снимахте „Игрите”, музиката на заден план ли остана?

– Да, технически нямаше как едновременно да правя музика и да съм водещ в Дуранкулак. Това, че известно време не бях в студиото, с което се бях сраснал през годините, ми подейства много добре. През 2024-та, когато бях състезател в „Игри на волята”, се случи същото.

След като приключих участието си във формата, се завърнах вдъхновен и моментално направих две песни. Бяха свързани с „Игрите“ – едната посветих на племето ми „Дръзки”, а втората на „Изолатора”, където прекарах 24 дни.

Тази година, след като приключихме със снимките на седмия сезон, музата ми пак е голяма. Всеки ден съм в студиото. Записвам нови песни, но засега не искам да споделям повече.

– Бившата ви дуетна половинка Венци Венц също е на екран тази есен – участник е в риалити. Гледате ли го? Може ли пак да се съберете заедно?

– Няма как да гледам, защото по същото време върви „Игри на волята”, чиито епизоди не пропускам. Видях само малко от представянето на Венци. Тих е и някак в сянка, което е добра стратегия. Пожелавам му да стигне напред и да спечели. На този етап не плануваме да се събираме отново в дует.

– От кои вредни навици сте се отказали?

– Отдавна съм фокусиран върху изкореняването им. От 19 години съм друг човек. На 18 се разделих с някои вредни навици и приемам периода, в който съм ги имал, като тийнейджърска изгубеност. Никога не съм стъпвал в казино и нямам никакво отношение към хазарта. Приключил съм и с видеоигрите. Алкохол не пия от 3 години. Единствено си позволих да направя изключение на годежа ни с Криси на 6 декември 2024 г. Тогава пийнах малко ракия.

– Дълго ли обмисляхте преди да предложите брак?

– От 5 години сме имали разговори за сватба, но все на шега. След като си тръгнах от „Игри на волята 6”, Криси някак си усещаше, че съм по-чувствителен и влюбен и че инвестирам много във връзката ни. Често ме бъзикаше: „Хайде, кажи сега кога ще изкараш пръстен?”. Много се притеснявах, че някой от хората, с които бях споделил, че имам планове да й предложа брак, ме е предал. Впоследствие разбрах, че Криси не е знаела нищо и дори не е очаквала. На 6 декември празнувахме два рождени дни – моят (роден съм на 10-и) и на племенничката ми Маги (3 декември). Имах причина да бъда официално облечен и да събера приятели и близки. Тогава предложих брак на Криси и реакцията й говореше единствено и само, че не е очаквала стореното от мен.

– През годините предлагали ли сте брак и на други жени?

– Не. За първи път предложих брак на Криси, а надявам се и да е за последен.

В миналото бях лесно влюбчив, но сега съм намерил най-прекрасната жена за мен.

– Баща ви е починал на 31 декември, когато сте били 11-годишно дете. Това помрачи ли за дълго празнуването на рождения ви ден и Нова година?

– Първите няколко години след кончината на татко не съм празнувал рождения си ден. Това съвпадна с тъмния ми тийнейджърски период, в който бях разкъсал връзката с майка ми и сестра ми и за мен семейство бяха приятелите от улицата. След като на 18 станах нов човек, възстанових отношенията с най-близките ми хора и всяка година празнувам рождения си ден. И досега обаче 31 декември за мен е ден, в който леко трябва да се насилвам, за да се забавлявам истински. Не ми е никак празнично. Коледата е прекрасна, семеен празник е и всички се събираме, но Нова година, я свързвам със смъртта на татко и неминуемо се натъжавам,

– От какво почина баща ви?

– От тумор в мозъка. Не бях подготвен за загубата му, не бях кален психически, не знаех как да се справя с липсата на толкова близък човек. Понесох я по най-лошия възможен за един тийнейджър начин. Затворих загубата в себе си и я превърнах в моя негласна болка. Не можейки да нараня света, наранявах себе си. Не осъзнавах, че така причинявам болка на близките си.

– Майка ви сама ли продължи живота си след смъртта на баща ви?

– Доста години след смъртта на татко майка ми се ожени за втори път. Показа ми, че любовта не свършва, докато сам не се откажеш от нея. Красиво беше влюбването й в пастрока ми. Лека му пръст, той почина през 2020 г.

– Работили ли сте нещо, което не е свързано с музика?

– Слава богу, година след като дойдох в София, успях да превърна мечтаното си хоби в професия. Докато това не стана реалност, бях продавач-консултант в магазин за дрехи в мол „Сердика. Преди това съм работил същото и в търговски център във Варна. Продавал съм и пици на плажа в Слънчев бряг, но най-много съм бил моряк. Четири лета изкарах на пристанището в Несебър на яхта. Живеех на лодката и това ми е най-хубавият период отпреди музиката.

– Последен въпрос – ще ни подскажете ли кои са финалистите и шампионът в тазгодишното издание на „Игри на волята”?

– (Смее се.) Гледайте и ще разберете. Гаранция, че ще ви е много интересно.

Източник: Уикенд