България
Голяма секира за Божков, сметките му за Борисов и Горанов излязоха криви
Поради липса на доказателства за престъпление СГП прекрати разследването за твърдяно изнудване от страна на Васил Божков, по което бяха задържани бившият министър-председател Бойко Борисов и бившият министър на финансите Владислав Горанов.
Поради високия обществен и медиен интерес и след разрешение на наблюдаващия прокурор по реда на чл. 198 от НПК Софийска градска прокуратура (СГП) предоставя информация за досъдебно производство, образувано на 17.03.2022 г.
Разследването е за това, че в периода от 2014 г. до декември 2019 г. в гр. София с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплашил с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имуществото или с друго противозаконно действие с тежки последици за него или за негови близки, като деянието е извършено от или с участието на длъжностно лице и са причинени значителни имуществени вреди – престъпление изнудване по чл. 213а, ал. 3, т. 2 и т. 5 вр. ал. 1 от НК.
В рамките на досъдебното производство са извършени множество процесуално-следствени действия, сред които и разпити на народните представители – Й. Цонев, В. Симеонов, Д. Йорданова, К. Исмаилов, Д. Танев, Д. Савеклиева, И. Московски, Л. Павлова, Д. Главчев, К. Кръстев, М. Стоянова, В. Николов, Е. Симеонов, Н. Александров, П. Чобанов, А. Имамов, Г. Търновалийски, Х. Митев, Г. Ковачев, Д. Добрев, Д. Горов, П. Кънев, Е. Ангелова, И. Калфин, Р. Гечев, които към периода са били членове на временната и постоянната комисия по бюджет и финанси в Народното събрание.
Свидетелите твърдят, че не им е оказван натиск или неправомерно влияние за това по какъв начин да гласуват за внесените от Г. Кадиев и М. Стоянова през 2014 г. законопроекти за изменение и допълнение на Закона за хазарта.
След обстоен анализ на материалите и събраните доказателства наблюдаващият прокурор е направил извод, че са налице основания за прекратяване на наказателното производство.
По делото са извършени всички възможни и необходими действия по разследването, но не са събрани доказателства, които по категоричен и безсъмнен начин да сочат, че в съучастие като извършители, както и поотделно Б. Борисов, В. Горанов и С. Арнаудова са упражнили принуда спрямо В. Божков с цел той да им предоставя парични средства или други облаги и да прехвърли акции от хазартните дружества, в които има участие.
Свидетелят Божков дава показания, че за периода от началото от 2015 г. до края на 2019 г. се е срещал с Горанов в кабинета му докато е бил министър на финансите. На тези срещи Божков твърди, че е предавал на Горанов различни парични суми, изтеглени от банкови сметки.
Свидетелят Божков твърди, че парите са вземани лично от него от офиса и предавани лично от него на Горанов, като други лица на срещите не са присъствали. Свидетелят Божков дава показания, че за периода 2017 г. – края на 2019 г. предал на Горанов около 60 000 000 лева. Свидетелят Божков дава показания, че не е обсъждал водените разговори и срещите с Борисов и Горанов с неговите съдружници, не е вземал пари от съдружниците си и те не били участвали в плащането на сумите на Горанов.
Свидетелят Горанов дава показания, че в периода 2016 г. – 2018 г. е имал няколко срещи с Божков в кабинета си докато е бил министър на финансите. Според Горанов срещите в кабинета му били провеждани по инициатива на Божков за въпроси, свързани със законодателството в областта на хазарта, в това число и за уеднаквяване на режима на облагане с такси на хазартните игри.
Инициативата за обстоятелствата, свързани с предложения за промени в Закона за хазарта в частта за таксите, в края на 2014 г. била на народни представители и според свидетеля Горанов не е била съгласувана и обсъждана с Министерство на финансите.
Според показанията на свидетеля Горанов предложените промени не са били обсъждани от него с Божков, той не е имал договорки с Борисов, Стоянова и други лица относно получаване на имотни облаги от Божков. Свидетелят Горанов отрича да е получавал парични средства или други облаги от Божков и да е упражнявал по каквато и да е форма принуда спрямо него.
В хода на проведеното разследване е разкрита банкова тайна, въз основа на което са изискани и приобщени документи, съдържащи всички извършени тегления в брой на каса от банковите сметки с титуляр Божков, отразяване на изтеглянето по салдото на съответната сметка и информация за номинала на банкнотите, които са били предадени от банката при тегленията за периода от 01.01.2014 г. до 01.01.2020 г.
След анализ на предоставените документи се установява, че действително за периода има извършени тегления в брой на каса от банковите сметки с титуляр Васил Божков на големи парични суми в лева и в евро.
От събраните доказателства по делото не може да се установи по какъв начин са разходвани изтеглените парични суми.
Приема се за безспорно, че в периода от 2015 г. до края на 2019 г. Васил Божков е посещавал сградата на Министерство на финансите. Имал е срещи с Горанов в кабинета му. Не може да се установи с конкретност периода, броя на посещенията и техните дати.
По никакъв начин не може да се установи как Божков се е разпореждал с носените в него парични средства, в това число и дали същите са били предавани на Горанов. На срещите между двамата не са присъствали трети лица.
При така установената фактическа обстановка от една страна са твърденията на Божков, че е давал парични суми на Горанов, от друга са твърденията на Горанов, че не е вземал такива. Налице са две коренно противоположни версии и независимо от положените усилия в хода на разследването не е възможно категорично едната да бъде оборена за сметка на другата, тъй като не са установени други доказателства, които да спомогнат за преодоляване на двете крайно противоречиви групи показания.
Косвени доказателства за това, че Божков евентуално е предавал на Горанов пари са показанията на свидетели, които посочват, че са виждали Божков да взема със себе си големи парични суми в брой преди посещенията си в Министерство на финансите.
Същите обаче не са достатъчни, за да обосноват единствения и непротиворечив извод за твърдяното от Божков. Още повече, че свидетелите не знаят дали след излизането на Божков от министерството паричните суми са били в него.
От всички събрани доказателства, които включват свидетелски показания на лица, имащи пряка връзка с Божков, Борисов и Горанов, не се установява спрямо Божков да са били отправени заплахите, които същият твърди в показанията си. В този смисъл предложените и приети промени в Закона за хазарта в края на 2014 г. са били гласувани от Народното събрание и не са установени нередности в процеса на тяхното приемане, които да индикират целенасоченост срещу или в полза на хазартния бизнес на Божков.
Промените в чл. 30 от Закона за хазарта не се установява, видно и от тяхното съдържание, да поставят в по-благоприятна позиция хазартния бизнес. Напротив с тези промени се допълва един пропуск в законодателството като по този начин се позволява възможност за облагането му по специалния ред. Начинът на тълкуване и прилагане на променения законов текст от всички хазартни оператори, в това число и дружествата с участие на Божков, е извън обсега и правомощията на Народното събрание.
В този смисъл с направените промени са въведени правила, които са важали за всички хазартни оператори.
Законопроектът на Симеонов, внесен от група народни представители през 2018 г., също не се установява да е бил специално предвиден и насочен срещу хазартната дейност на дружествата на Божков. От показанията на Симеонов, стенограмите от заседанията на парламентарните комисии и мотивите към законопроекта, се достига до извода, че този законопроект въплъщава идеите на Симеонов и парламентарната група, от която е бил част и не е по поръчение и изпълнение на волята на Борисов и Горанов.
При така установената фактическа обстановка наблюдаващият прокурор е стигнал до извода, че в настоящия случай не са налице достатъчно данни за извършено престъпление от по чл. 213а от НК. blitz
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
