Популярната певица с ангелски глас ДесиСлава е родена през 1979 г. в Раднево, а с музика започва да се занимава още от ранна детска възраст. Когато е на 17 години, записва албум като солистка на оркестър „Раднево“.

Година по-късно подписва договор с „Пайнер Мюзик“ и издава първия си самостоятелен албум „Нямам проблеми“. Тя е автор на пет от песните в него. През 2001 г. Деси става майка, като ражда първородния си син Майки в Америка, където за кратко живее с баща му. През годините „Пайнер“ продуцира още три нейни албума: „Ези-тура“, „Завинаги“ и „Мистерия“, преди през 2003 г. да се раздели с компанията.

На следващата година Деси създава собствена продуцентска фирма New Music Stars. През 2007 г. участва в два риалити формата – VIP Brother и „Пей с мен“. През 2009 г. изпълнителката се пробва и като продуцент, а през 2010 г. стартира свой музикален канал DSTV. 2011 г. носи нов етап в кариерата й. Първо издава албума Slavatronica – един експеримент, комбинация от електронна музика и фолклор. През същата година ДесиСлава решава да гради кариера и в денс-поп музиката, като се представя с псевдонима Dess, а първата й такава песен е I Like. През 2012 г. участва в третия сезон на българския сериал „Столичани в повече“.

През 2026-а тя отбелязва 30 години на сцената, които ще отпразнува с първия си голям концерт в столичната зала „Арена 8888“ на 15 декември. В момента подготвя и нов албум.

Има две момчета – Майки, който я направи баба на малката Десислава преди две години, и Борис на 9 години. Той е от връзката й с боксьора Благой Найденов, с когото са разделени.

Деси, предстои ви първият голям концерт в зала „Арена 8888“, кои колеги ще бъдат с вас на сцената, какви изненади готвите на почитателите ви? Колко тоалета ще смените?

Ще поканя всички, а вече кой ще дойде – не знам. Уважавам всички колеги, аз също съм се чувствала уважавана през всичките 30 години на сцената. Никога не съм влизала в скандали или интриги, така че предполагам, че повечето ще откликнат на поканата ми. Може би големият въпрос е дали Азис ще участва.

Между нас през годините е имало леки спречквания, а и той обича да се прави на интересен. Като ме имитираха в „Две капки вода“, присъствах в публиката и го поканих съвсем официално на концерта си. Първо обеща да дойде, а след това каза, че не си е погледнал графика, така че не е много сигурно дали ще присъства.

Тоалетите ми ще бъдат ушити от дизайнер. Разгледах роклите на големи брандове, но честно казано, бих искала да облека нещо изработено за мен, така ще се почувствам по-специална. Ще сменя минимум три, а може и четири тоалета.

Коя ваша песен свързвате най-много с живота ви, с личните ви преживявания?

Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото песента не е една. Ако трябва да кажа коя е любимата ми песен, тя е „Забрави за мен“. Може би „Две сърца“ също е сред фаворитите ми, почти нямам участие, на което да не я изпълня, защото хората много я харесват.

Вече 30 години сте на сцената, спомняте ли си първите си изяви?

Първото ми излизане на сцената беше на училищен празник във втори клас. Спомням си, че забравих мелодията и текста от притеснение, но не спрях да пея. Продължих песента с мои думички и с мелодия, която измислих на момента. Явно още от малка умея да импровизирам. (Смее се.)

На колко години бяхте, когато разбрахте, че ще станете певица?

На 16 години започнах да пея с оркестър „Раднево“ по сватби. Тогава не знаех, че това ще е моята професия. Учех в Техникум по енергетика, специалност оператор на термични и водоенергетични машини и съоръжения, и си мислех, че като завърша, ще си намеря работа в ТЕЦ „Марица-изток“. Защото всеки, който учеше в този техникум, отиваше да работи в ТЕЦ-а. Ходила съм и на стаж там от училище, за да се запозная със самите системи и уреди нагледно.

И как избрахте музиката?

Тази професия ме избра, аз нямах време да мисля какво искам и какво не искам на 18 години. Докато пеех с оркестър „Раднево“, подготвяхме албум и отидохме в „Пайнер“, за да запишем песните. Тогава ръководителят Минчо Атанасов ме похвали в компанията, като каза, че мога да пея поп и фолклорна музика, спомням си, че изпълних парче на Уитни Хюстън. Аз обаче исках да отида в ансамбъл „Филип Кутев“, защото си представях, че ще бъда народна певица. Бях ученичка на голямата Вълкана Стоянова и тя ме заведе в ансамбъла, представи ме, те ме харесаха, докато един ден в Хисаря не дойдоха Стефан Статев и Димчо Делев, които са музикални продуценти от „Пайнер“. Точно бях завършила училище и те ме поканиха да стана певица в компанията. Отговорих им искрено, че искам да пея във „Филип Кутев“ и фолклорът ми е присърце, но те ми обясниха, че в мен има нещо индивидуално и аз съм родена да бъда звезда.

Тогава живеех с майка ми в една общинска квартира, тя се беше разделила с втория си съпруг и работеше в санаториум, където миеше чинии. Понеже нямахме кой знае колко пари, се съгласих да пея в един бар в село до Димитровград, за да изкарам по 120 лева на вечер. Толкова много се зарадвах, че от музиката мога да печеля и да помагам на майка ми, че въобще не се замислих и подписах договора с „Пайнер“.

Когато започнах да работя върху първия си албум, ми беше трудно, защото като непозната певица никой композитор или текстописец не ми обръщаше внимание. Спомням си, Пламен Петров от „Кристали“ беше дошъл да ми помогне с аранжиментите, аз направих някои от мелодиите и текстовете и така записах първия си албум. От него не се родиха много хитове, но може би ще изпея една песен от този албум на концерта в „Арена 8888“.

Какви спомени пазите от вашата леля Мими Иванова, като малка учехте ли се от нея?

Аз живеех в къщата на Мими Иванова в Хисаря, защото майка ми беше женена за нейния племенник, син на нейната сестра.

Доведено дете съм в тази къща.

И Мими идваше редовно със съпруга си Развигор Попов. Водела е и Янка Рупкина на гости. Като гледах Мими като малка, ми беше много интересно, възхищавах й се, наблюдавах я как се облича, как се гримира, какви рокли носи. Тя дори ми е подарявала някои от своите дрехи, защото тя беше много мъничка и на 13 години те ми ставаха. Дори помня, че ходех с нейните сценични дрехи на училище и всички ме гледаха малко странно. Майка ми ме обличаше през зимата с вълнени чорапогащи, пуловер и панталон, за да ми е топло, а аз се преобличах в училище с копринените дрехи на Мими. (Смее се.)

Планирате ли дует с Мими Иванова?

Говорили сме в тази посока. Както и за един проект, в който да изпея някои от най-хубавите песни на Развигор Попов, но те ще са с нов прочит.

Съжалявали ли сте, че тръгнахте по този път? Искали ли сте да се откажете от музиката някога?

Много пъти съм искала да се откажа, защото съм срещала нечестни неща в работата си. Било ми е трудно да се боря, не че не съм борбена. Напротив – времето показа, че имам характер и съм упорита, но като по-млада не можех да защитя интересите си. По-късно трудностите ме калиха и вследствие на всички уроци, които получих, разбрах, че мога да устоявам на всичко. В мен има един воин, който никога не казва „не“. Даже сега в новия ми албум, който подготвям, имам песен, в която се обръщам към своето сърце. Пея, че с него успяхме да преминем през всякакви житейски бури, но никога не казахме, че не можем повече.

Кои са най-трудните ви чисто житейски моменти?

Като се започне от това, че имах трудно детство, защото родителите ми се разведоха. След това майка ми имаше втори несполучлив брак, което също ми се отрази. Всичко това се пренесе и в личния ми живот. Раздялата с бащата на големия ми син Майки беше първото по-тежко решение за мен. Винаги съм мечтала за щастливо семейство, но не бях подготвена тогава за него. Нямах зрялост и мъдрост как да избера човека до себе си, просто приех това, което съдбата ми поднесе, и си мислех, че така се случва в живота. Явно човек се ражда, за да научи уроците си, които не е успял да усвои в предишен живот. И съответно животът и съдбата ти дават такива срещи, хора и раздели.

След това преживяхте и други тежки раздели с ваши партньори, май не ви върви с мъжете?

Да, така е, по-скоро не ми върви с мъжете. Имала съм и много щастливи моменти, но може би проблемите идват от спецификата на професията ми. Най-нормално е жената да е вкъщи край мъжа и децата, да създава семейния уют, а не да се прибира рано сутрин от участие.

Има и нещо друго – най-съкровеното нещо в мъжа е егото му и не е лесно той да застане до успяла, самостоятелна и силна жена, която се оправя сама в живота. И това не се отнася само за жените с моята професия, а и за успелите дами във всяка една област – било то политика или бизнес.

Малцина знаят, че сте имали брак с Галин, мъжа на Галена, защо се разведохте?

Галин е много добро момче, изключително семейно ориентиран е. Той обърна голямо внимание на детето ми, а знаете колко важно е това за всяка майка. Може би това ме накара да се омъжа за Галин, оцених неговата грижовност и отдаденост, но в онзи период не бях готова за семейство. Освен това ние сме много различни като характери. Бяхме и млади и не ни се получиха нещата.

С бащата на втория ви син – боксьора Благой Найденов, също се разминахте. Каква беше причината за раздялата ви?

Той е доста по-млад от мен, може би оказа влияние разликата във възрастта ни. Аз бях по-зряла, а той имаше още много житейски уроци да научи. Сега в името на детето се опитваме и съумяваме да имаме приятелски отношения. Чувствам го близък, доста често комуникираме покрай Борис, той е много заинтересован и добър баща.

В личен план обаче се оказахме доста различни. Светоусещането ни не е еднакво и така се разминаха пътищата ни.

Сега има ли мъж до вас?

Съжалявам, че не мога да се похваля, но нямам мъж. Вече искам да имам човек до себе си, може би съм готова за нова връзка, но всичко е божа работа. Вече знам какво би ме удовлетворило от партньора до мен и не бих направила компромиси. Той трябва да е зрял, да знае какво иска, да е подкрепящ, грижовен, да бъде моето другарче в живота. Не бих била с някого, само за да не съм сама. Не искам да губя времето и енергията си в отношения, в които не виждам бъдеще.

Разкривали сте, че появата на Борис е чудо, какво се случи?

Имах проблем, който пречеше да забременея. Докторите казваха, че трябва да се подложа на операция с лазер, за да стана майка. Все отлагах, въпреки че Благой искаше да имаме дете, и чудото се случи, без да се подлагам на интервенцията. Явно Бог е имал този план за нас и Борис ни е избрал за свои родители.

Малкият ви син какви интереси има, музикален ли е?

Много е музикален и затова скоро ще го запиша на пиано, дори вече сме намерили подходящ учител, въпреки че засега спортът го влече повече и вече трета година усилено тренира футбол. Отскоро е в детската школа на „Ботев Пловдив“, защото се преместихме да живеем на село в близост до Пловдив. Целият му живот е топка и учене. През уикендите, когато е при баща си в София, ходи с него и в залата по бокс. Обича да играе и шах.

Защо се пренесохте да живеете на село?

Разбира се, по-удобно е да се живее в столицата, но натовареността на голям град като София ме измори и взех това решение да се преместим на по-спокойно място. В момента живеем в едно много красиво селце на няколко километра от Пловдив и се чувстваме прекрасно.

Големият град определено не ми липсва, тъй като аз не съм много социална личност, дори определям себе си на моменти като интроверт. Въздухът тук е много по-хубав и има прекрасна среда за отглеждане на малко дете. Този дом за мен е мечта.

Другото положително е, че големият ми син Майки и неговото семейство живеят в Пловдив и така може да се виждаме по-често.

Каква баба сте, колко често виждате внучката Десислава?

Лоша баба съм, защото не я гледам, още съм много активна в работата си, а пък и тя е по-палава и изисква голяма енергия. Радвам се, че Майки и Анжела станаха родители млади, за да имат сили да я гледат. Деси пее, танцува като всяко дете на две годинки, впечатлява се от микрофони, от музика. Разпознава ме и знае моите песни, сама влиза в Ютюб и търси микрофончето в Гугъл, на което изрича баба, но съответно аз не излизам така там. (Смее се.)

Как се зареждате?

Имам ново любимо занимание – градинарството, което много ме разтоварва. Сега съм си взела шест коренчета краставици сорт „Гергана“ и предстои да ги пресадя. В двора си имам дръвчета с лимони и мандарини, както и прекрасна магнолия и много рози. Когато се занимавам с тази градинка, забравям за всички грижи, които са в главата ми. Не съм вярвала, че градинарството може да носи такъв голям релакс и така да разтоварва.

Сега как поддържате форма, спазвате ли режим, спортувате ли?

Имам проблеми с щитовидната жлеза – тиреоидит на Хашимото, и при него трябва да се спазва хранителен режим. Необходимо е и движение. Засега имам само колело вкъщи, харесала съм си пътека и ще си купя уреди, за да започна да спортувам по-активно.

Преди сте казвали, че заради инсулинова резистентност сте си слагали нашумелите инжекции за отслабване „Оземпик“, сега бихте ли ги препоръчали на момичетата, които искат да свалят килограми?

Човек, който няма здравословни проблеми като диабет и инсулинова резистентност, не бива да ги използва. Това е абсурдно и вредно, а и след като вече не се слагат, има йо-йо ефект. Няма лекарство или инжекции, след чието спиране да не се връщат килограмите обратно. Истината е една-единствена – трябват движение и здравословно хранене, които да станат начин на живот.

Какви са мечтите ви, Деси?

Честно казано, нямам кой знае какви лични мечти. Като цяло искам спокойствие и мир и по-голямо разбирателство между хората в човечеството. Моите цели в работата са реални и достижими. Никога не бих мечтала за нещо, за което знам, че нямам възможности, не хвърча в облаците, а съм здраво стъпила на земята. ko4.bg