Малцина се замислят, но празничната сцена на Рождество Христово, която през декември оживява върху пощенски картички, витрини на магазини и църковни календари, крие свой древен шифър. В нея присъства скрит дори дяволът, който губи най-много с идването на Христос на грешната Земя. Защото Месията, освен че отмива греховете на човешкия род до онзи момент, замества кървавия закон „Око за око, зъб за зъб“ с „Възлюби Господа с цялото си сърце и душа и ближния като себе си“. Рождеството се възприема като потвърждение на истината за въплъщението на Бога Слово, дошъл на земята в плът, за да спаси човечеството от робството на дявола и греха. Всичко това се отразява в иконографията на Боговъплъщението.

Изобразяването на най-великото събитие се усъвършенства близо 1600 години. Установената днес традиция включва между 7 и 9 задължителни елемента.

Обручник

Обикновено долу вляво (или вдясно) в иконите на първото Христово пришествие присъства Йосиф Обручник – земният баща на Исус. В ранните години на иконографията той е редом до Богородица, но след това заради неверието си е натирен в ъгъл. Там той държи главата си като древногръцки философ, разпънат между рационалното и материята и света на Духа, където всяко чудо е възможно

Йосиф Обручник (долу вляво) беседва с човек, облечен в кожи, в който някои виждат дявола.

Фейсбук

С другата ръка държи пръчка с листа. Пред него стои старец, облечен в кози кожи. Този образ и до днес остава мистерия. Според едни тълкувания това е някой от пастирите, с когото Обручникът беседва за всичко необяснимо, което се случва наоколо – движещи се звезди, ангелски хорове, далечни пратеници. Други изследователи казват, че древните зографи така рисуват самия дявол. Същият, който внушава на цар Ирод да избие всички младенци заради слуховете за раждането на Месията, който уж ще застраши властта му. Той сее съмнения и в душата на Йосиф след Благовещението. Според едно предание той му внушава: „Както от тази суха пръчка не може да има листа, така и Дева не може да има потомство“. При тези думи обаче безплодната пръчка в ръцете на Йосиф цъфнала.

Според Библията (Матей 1:19), след като се сгодява за Дева Мария, те не са имали интимни отношения. Преди сватбата им Йосиф научава, че тя е забременяла и решава да я напусне. Ангел Господ обаче му се явява и го уверява, че това е факт – грях не е имало, а всъщност бъдещата му жена е заченала от Дух Светий и сега носи в утробата си Божия Син.

Пророкът

В някои от най-ранните открити празнични изображения присъства образът на някой от старозаветните пророци, които стотици години по-рано пророкуват идването на Месията – Спасителя на човешкия род. Такъв например е Исая, който може да се види в Рождественски фрески в катакомбите на Свети Калист в Рим, правени още през II век.

Исая е наричан Евангелиста сред пророците, защото 800 години по-рано предрича идването на Месията. Но и не само това, той описва изумително точно целия земен живот на бъдещия Спасител, от Неговото раждане от жена-девица, до доброволната Му смърт за спасението на човеците. Пророкът предсказва също и за Йоан Предтеча, който благовествува на юдеите за Исус Христос (Ис. 40:3-5).

Ангели и пастири

При Рождеството витлеемските пастири са видели и чули ангели, пеещи „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.“

Присъствието по иконите на пастирите не е никак маловажно, отбелязват свети отци. Това са онези чистосърдечни хора, стоящи близо до природата, т.е. до Създателя. Те са с непокварени души, проявяващи чисто детска радост и любопитство към случващото се. Често са рисувани двама или трима. Един от тях свири на инструмент, напомнящ кавал. Самият Господ по-късно ще каже за Себе си: „Аз съм добрият пастир; добрият пастир дава живота Си за овцете“.

Именно тези хора от всички на планетата са първите свидетели на Рождеството на Спасителя на света.

Влъхвите

Влъхвите са мъдреци звездобройци (вероятно астролози, учени), които, водени от небесно знамение, пък първи се покланят пред яслата на Христос. Според евангелския текст те идват в Йерусалим от изток, следвайки звезда, оповестяваща раждането на новия юдейски цар.

Те се рисуват задължително трима, държащи в ръце си дарове за Младенеца, облечени в по-източни, но царствени одежди. Понякога препускат на коне, сочейки знамението в небето.

Те започват да се рисуват около 300 години след идването на Христос. А едва през Средновековието възниква традицията с назоваването на техните имена и приписването им на царски сан. Според западноевропейските разбирания влъхвите се наричат – Каспар, Мелхиор и Балтазар. В православието не се смятат за царе и нямат имена.

В класическите сцени те падат на колене и се покланят на невръстното момче. Принасят му съкровищата си: злато, тамян (ливан) и миро (смирна).

Даровете за новородения също имат скри смисъл – златото, вероятно под формата играчки (дрънкулки), е за царската природа на детето, ладана – за божествената, а смирната – за човешката.

Даровете на влъхвите се пазят в атонския манастир Св. Павел.

protothema.gr

Даровете на влъхвите се пазят и до днес в атонския манастир „Св. Павел“. А там са донесени от Мара Бранкович – вдовица на султан Мурад II. Това е същата владетелка, която издейства от султана разрешение за пренасяне мощите на св. Иван от Търново в Рилския манастир през XV век.

Звездата

Най-високо над всички е космическият символ на звездата. Според Библията преди раждането на Исус на небето се появила изключително необичайна по своята яркост звезда, наричана днес Витлеемска (според апокрифното предание – звездата на Яков). Тя е послужила като ориентир пътеводител за тримата влъхви, които, ориентирайки се по нея, някак си стигнали до яслите на Божия син и му се поклонили.

Влъхвите носят дарове на Младенеца върху саркофаг от IV век.

wikipedia.org

Каква е била тази звезда и до днес е загадка. Според св. Йоан Златоуст е била светлинно знамение, изпратено от Бога.

Пещерата

Движейки се от периферията на коледните икони към центъра им, достигаме и до пещерата. Тя много напомня скалните хралупи, в които са живели първите отшелници по нашите земи като св. Иван. Реално обаче Христос се ражда в обор за животни или конюшна. Тя е предоставена от собственика на хана, в който родителите на Исус отсядат при своето пътуване до Витлеем. т.нар. Витлеемска пещера обикновено се представя от художниците в тъмни цветове.

Православна икона от XIX век изобразява Богородица и Исус в пещера, а тримата влъхви са в царствени одежди.

Според тълкуванието тя е символ на невежеството и греха, робството на дявола над човечеството до идването на Христос. Пещерата крие и едно предсказание за гробницата, от която в бъдещето богомладенецът ще възкръсне подир разпятието си.

Младенецът

Бебето Исус – за него Свети Григорий Неокесарийски казва, че старият по дни (отец) е станал Младенец, за да направи хората чеда Божии. Седящият в слава на небесата заради любовта си към хората почива в ясли, заобиколен от безсловесни животни. Векове наред Църквата обаче не толерирала изобразяването на това велико тайнство въплъщението на Бога Слово в човешко тяло.

Яслите на Исус са в обор според картина на художника Франческо Ландонио, 1750 г.,

wikipedia.org

Табуто пада след разработването на учението за Богочовечеството на Спасителя. Това се случва на Вселенските събори от V, VI и VII век. Така именно иконите първи разкриват на хората чрез един семантично-хроматичен код как всъщност Безстрастният, Безтелесният, Непостижимият за човешкия ум Бог лежи, повит от човешки ръце.

A Витлеемската звезда се спуска почти до него, така както светият Дух по-късно ще слезе при кръщението Му във водите на река Йордан. За това говори и сюжетът, в който две момичета къпят бебето – обичайна процедура, ритуал за новородено. Но това е и една алюзия към кръщението на Христос от св. Йоан Кръстител, тридесет години по-късно.

Богородица

В зората на християнското изкуство Божията майка е изобразена често седяща, което подчертава безболезненото раждане на Божествения младенец. На икони от V и VI век зографите обаче нарочно я рисуват лежаща, което е свързано със споровете около богочовешката природа на Исус. Сцената е ясен знак, че раждането на Спасителя на света е като на истински човек с неизбежните родилни мъки. Образът на Богородица нерядко изразява умора, в някои композиции тя дори може да е загърбила Младенеца. Облечена е във вишнев мафорий, а косите й падат до раменете. В по-късни икони, след като тези догмати са изяснени, позицията на Божията майка варира според вътрешното творческо усещане на иконописеца.

Ореолът при нея указва ясно нейната пресвятост. От болшинството християнски тя е възприемана като ходатайка за човека пред Божия престол.

Свети Василий въведе празника

Първите икони се появяват паралелно с честването на празника. За първи път той е въведен в календара през IV век от св. Василий Велики, който ще честваме на 1 януари. Идването на Земята в плът на Божия син се отбелязва първо в Кесария, а от 378 г. традицията да се чества се установява и в Константинопол.

На Запад най-древното достоверно свидетелство принадлежи на Амиан Маркелин (312-400). Според него в 361 г. във Виена Юлиан Отстъпник взима участие в празненствата на тамошните християни. Интересно е, че празникът в зората му е бил на 25 декември в Рим, докато на Изток (църквите в Антиохия, Йерусалим, Александрия и Кипър) се е отбелязвал заедно с кръщението на Господа на 6 януари. Малко по-късно римската дата е приета и там.

От IV-V век иконографията и скулптурата се развиват сложно заради догматичните спорове за двойнствената природа на Христос като Бог и човек.

Християнската живопис отразява още песнопенията и въобще богослужението. Но в един момент тя взима централна роля сред вярващите. А причината за това е много добре обяснена в средата на III век от св. Григорий Чудотворец, епископ Неокесарийски. В своето слово за Рождество Христово той изразява мнението на своите съвременници: „Хората, считайки очите за по-верни свидетели, отколкото ушите, вярват на това, което виждат, и се съмняват в това, което не виждат.“

По-късно художниците на Ренесанса също дават своята дан за прославата на празника.

Царица Елена локализира яслите

Мястото на Рождеството е идентифицирано още през II век, а днес е отбелязано със 14-лъчна сребърна звезда в подземието на базиликата „Рождество Христово“ във Витлеем. Тя е на латински език и е сложена по времето на кръстоносците.

Звезда указва мястото на Рождеството в храма му във Витлеем.

iStock

Основите на храма датират от 327 г. Година по-рано царица Елена, майката на император Константин Велики, на над 70-годишна възраст тръгва на пътешествие из Светите земи за издирване на християнските свети места и реликви. Така достига до Витлеем. Местните хора й показват мястото и там веднага започва градежа на храма – спомен за великото събитие.

Вол и осел сгрявали Исус

На някои по-ранни икони присъства вол (бик) и осел (магаре). На осела е седяла Богородица по пътя от Назарет към Витлеем. Волът е бил воден от Йосиф, за да го продаде на пазара, хем да плати царския данък, хем да имат средства за препитание. В коледната нощ тези животни с дъха си сгрявали Младенеца, гласи едно предание. Тези животни обаче присъстват и в пророчествата на Исаия.

Телеграф