България
Заплашваната от Нотариуса съдийка, женена за „герой“ от кримихрониките
Със семейна обвързаност с кримиконтингента в Плевен се оказва съдийката Владислава Цариградска, която е сред магистратите, подавали сигнали, че са били заплашвани от разстреляния показно преди седмица Мартин Божанов, по прякор Нотариуса.
За времето от убийството му досега стана ясно, че преписките и досъдебните производства, свързани с него, водени от прокуратурата са общо 25 на брой, като по част от тях той е бил разследван или обвиняем. Едно от досъдебните производства се води от Софийската градска прокуратура и е по сигнал на двама съдии – единият от които Цариградска.
Според нейните свидетелства, тя е била заплашвана от Божанов да си направи отвод от имотно дело в Районен съд-Луковит, където е магистрат към онзи момент, заведено от втората съпруга на Нотариуса срещу първата му жена.
За сигнала, както и за производството в СГП се разбра след като съдийката обиколи няколко телевизионни студиа, в които обаче използва момента, за да направи политически внушения при това без доказателства – поведение, традиционно за Съюза на съдиите в България, в чийто Управителен съвет е и Цариградска.
Натискът върху магистрати безспорно е абсолютно недопустим и трябва да бъде преследван от МВР и прокуратурата с цялата сила на закона. В същото време обаче биографията на бившата районна съдийка в Луковит и настоящ магистрат в Окръжен съд-Плевен е изпълнена със съмнителни моменти, повдигащи въпроса за интегритета и етиката й.
Неин съпруг е Марио Бировски, който към момента се представя като земеделски производител. Регистриран е като такъв от 2010 г. В същото време обаче в Плевен той е известен с псевдонима Марио Бокса, а аналите на медиите в България пазят цяла поредица от проявите му като „герой“ от криминалните хроники в последното десетилетие на миналия век.
През 90-те години Марио и по-големият му брат Ивайло са боксьори в плевенския боен клуб „Спартак“ и са подсъдими по едно от първите дела за рекет в България – заради данни, че са изнудвали собственици на заведенията в града.
Според медийни публикации се налага временно да се изселят във Варна, тъй като са издирвани от полицията в родния си град за серия криминални прояви и именно там Марио се запознава с бъдещата си съпруга, представяща се за стожер на съдийската етика и морал Владислава Цариградска.
Брат му и неин девер Ивайло впрочем влезе със залп в криминалните хроники и преди няколко години – през 2017 г., когато бе подсъдим заедно с плевенския подземен бос Камен Балбузанов-Куката, за чиято дясна ръка е сочен по дело в спецсъда за рекет и кражба на земи.
Според обвиненията Куката, Бокса и още няколко души били част от ОПГ, изнудвали собственици на земи – предимно възрастни хора, да им ги даряват, след което продавали придобитото със солидна печалба.
В рамките на делото обаче следва масов отлив на свидетели и тъй като потърпевшите приписвали имотите не на обвиняемите, а на техни подставени лица, в крайна сметка Бокса и Куката са оправдани по това обвинение.
Ивайло Бировски е признат за виновен по друго обвинение – за кражба на…детски атракцион, но се разминава с условна присъда от 3 години. По това време в Плевен усилено се говори, че цялата фамилия се радва на протекция, в това число и от магистрати.
Дори да приемем, че Цариградска не трябва да бъде държана отговорна за кримидосиетата на съпруга и девера си, то нейното поведение като съдия също поражда редица въпроси. Тя например е сочена за един от инициаторите на скандалната подписка на съдии от Съюза на съдиите в България, с която се оправдаваше предсрочното пускане от затвора на осъдения за убийство Джок Полфрийман.
Акция, която буквално взриви обществото ни преди няколко години и която да пореден път доказа, че Съюзът на съдиите в България реално не се бори за истинска реформа на системата, а за обяздването й в полза на различни интереси. Факт, който се прояви за пореден път и през последните дни с интервютата на Цариградска, в които прави внушения, опровергани от разследващите.
Политическите бомби на Цариградска – само за пред медиите, липсват в разпитите по сигнала й
В интервю за bTV в неделя съдийката заяви, че през посредник получила предупреждение от своя роднина, която й предала съобщение от името на Мартин Божанов. „Получих обаждане, че е научила нещо, което може да е полезно за публикацията.
Отидох у тях и от малка бележка тя си беше водила записки, както я бяха инструктирали, започна да ми предава съобщения. Беше ми съобщено, че Марти има дело при мен, което аз разглеждам и е имотен спор с неговата бивша съпруга.
Единственото, което се иска от мен е не да реша делото в негова полза, а просто да се отведа. Според записките, беше направено уточнение да имам предвид, че Марти има много сериозни контакти и бил близък с Гешев и Пеевски. Дали това е вярно и до ден днешен не мога да ви кажа“.
Абсурдното обаче е, че нищо такова не е казвано пред разследващите, които работят по досъдебното производство, образувано по сигнала й.
На пресконференция днес шефката на Софийската градска прокуратура Илияна Кирилова уточни, че досъдебното производство е стартирано по справка на ГДБОП в края на декември 2022 г. Във въпросната справка никъде не се споменавала заплахата срещу Цариградска, както и срещу другият магистрат, подал сигнал – Цветко Лазаров от Софийския апелативен съд.
„След като я прочетохме ние също преминахме към извършване на предварителна проверка и се оказа, че някои неща не са точно така, както са отразени в справката. След приключване на проверката направихме досъдебно производство за ОПГ и пране на пари от измамите.
Това, което искам да кажа, е че се запознах от медийни публикации със заплахите спрямо съдия Цариградска и Лазаров и останах озадачена, че не е работено по тях, както беше публикувано и лично аз я поканих при мен да разбера за какво става въпрос, защо не са се развили нещата, след което тя беше разпитана и в качеството на свидетел в това досъдебно производство.
Осъществихме контакт и със съдия Лазаров, който също беше разпитан като свидетел по това досъдебно производство. Не бих искала да влизам в спор как е започнало това, но беше по инициатива на настоящето ръководство на СГП, както и на тримата наблюдаващи прокурори по това дело, което тръгна от справка на ГДБОП по повод подаден при тях сигнал. Интересното е, че доста от нещата които се споменават в него са станали преди 7 години.
Въпреки всичко започнахме разпити по отношение на лицата по наша инициатива, а също така и по това дело присъединихме и изявлението на Ивайла Бакалова пред Антикорупционния фонд, което както всички твърдите, че не му е било обърнато внимание в спецпрокуратурата.
Що се отнася до бившия главен прокурор Иван Гешев и народния представител Делян Пеевски, това нещо, което беше споменато от съдия Цариградска, че е предадено от нейната племенница, то в разпита, който е пред нас, такова нещо не е споделено от племенницата….
Такова нещо в разпита не е казвано от нея….„, обясни Кирилова. Още по-показателен момент е, че въпросното твърдение на Цариградска не фигурира и в показанията, които дава пред ВСС през 2020 г.
Тогава Висшият съдебен съвет изслушва и нея, и Лазаров по разкритията им, че са били заплашвани, но в протокола от срещата също не фигурира политическото внушение, направено от съдийката в неделя. Всичко това ясно показва, че сегашните й инсинуации не са нищо друго, освен провеждано активно мероприятие, в което Цариградска услужливо се е съгласила да участва.
Баща й – агент „Станчо“ на Държавна сигурност
Бащата на Владислава Цариградска също се оказва далеч не случаен човек. На фона на призивите за демократизация и реформа на Темида, отправяни от членовете на ССБ, един от ръководителите му се оказва с впечатляваща номенклатурна обремененост.
Бащата на съдийката – Александър Цариградски лъсва в системата на Комисията по досиетата като агент „Станчо“ на трето управление на ДС. Той е бил проверяван през 2017 г. като кандидат за депутат в 44-ото Народно събрание от партията “Българска пролет” на известния с русофилските си възгледи Велизар Енчев.
Преди няколко години в медийни публикации се разказва за сериозна далавера на родителя, разиграла се през 2008 година. Тогава Стефан Желев, управител на фирма “Роял оук” със 101 декара земеделска земя в с. Приселци, прави измама като потърпевш е Руни Шаранков.
Стефан Желев е съпруг на първата братовчедка на съдия Цариградска – Петя Цариградска. Шаранков печели делото и възстановява собствеността си, но ролята на нашата героиня – Владислава Цариградска тогава е била в изготвянето на фалшивите документи под ръководството на татко си Александър Цариградски – агент “Станчо”, се твърди в публикациите.
Агент Станчо в началото на 90-те години е участвал в подобни престъпни схеми, като изготвял неверни документи за реституция на подставени лица.
Така придобива имот от 4500 кв.м. в резиденция “Евксиноград”, като част от имота е прехвърлен срещу заеми на три лица съдружници: Ивайло Бировски – девер на Цариградска, Марио Бировски – съпруг на Владислава Цариградска, и на самата нея, която тогава е притежавала част от имота в съдружие със сестра си Николета Цариградска. Или казано с народната поговорка – крушата не пада по-далеч от дървото.
blitz
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
