Зияд Туфик Ел Масри е роден в Бейрут, Ливан. От 1984 година живее в България, а през 1990 година получава и българско гражданство. Има две висши образования и е доктор на науките. Общински съветник два мандата в Община Бургас. Два мандата е експерт в Народно събрание в комисия Жалби и петиции на гражданите. Открива първата частна болница в България. Здравен експерт и политически анализатор. Интервю на Грамофона нюз за нерешените проблеми в здравеопазването и нуждата от дълбока реформа в сектора.

Д-р Масри, колко години изминаха, откакто открихте първата частна болница в страната, и в частност в Бургас?

Навремето нямаше частни болници, а клиники. На 9 април 1990 г бях в София, в Министерството на здравеопазването, където ми дадоха лиценза, който пазя и до днес. Тогава на територията на Бургаска област бяхме ние и Окръжна болница. В тези години хората не плащаха, за да ги лекуват и всичко се покриваше от държавата. Така започнахме и с екипа ми продължаваме, въпреки огромните проблеми в сферата на здравеопазването. Години наред тези проблеми остават нерешени и към днешна дата здравеопазването е превърнато в бизнес.

Изминали са 36 години, какви реални реформи в здравната система се случиха за това време?

Дълги години наблюдавах развитието на здравеопазването не само в нашия град, но и в страната. Държавата отдавна изтърва контрола върху сектора, който е от национално значение за България и за народа. През годините преминахме през нови експериментални етапи и всичко това доведе до огромен хаос. След 90-те години, когато се появи и Здравната каса, държавата реално взе ролята на касиер. Както всички знаем средствата в нея са на държавата, а това са нашите пари. Точно оттам започнаха проблемите, както и да се виждат много нередни неща – кой започна да влиза в този бранш и кой разбира от здраве. Стана така, че ако искаш да печелиш много повече от наркотици, алкохол и хазарт, просто може да се насочиш към здравеопазването. Последните години виждаме една изключително неприятна тенденция, свързана с хора, които нямат нищо общо със здравеопазването, но могат да наливат милиони в този бранш.

Кой е най-сериозният проблем към днешна дата? Самият Вие сте собственик на ДКЦ “Ел Масри”.

Имаме една чешма – здравната каса, от която изтичат огромни суми. Как може в България с население от 6 милиона души да има само една здравна каса и бюджетът й да бъде 5 милиарда евро? Бил съм на много места в чужбина и съм се интересувал как стоят нещата там. Никъде в Европа няма само една здравна каса – има държавна, но и други конкурентни каси, които предлагат по-добри условия, дори по-малки цени и разбира се може да има конкуренция помежду им.

Много хора наистина не си дават сметка каква огромна разлика има между болничната и доболничната помощ. Нито касата, нито държавата обръщат внимание на доболничната помощ и тя винаги е ощетена.

Сега ще ме попитате какво ще се случи, ако държавата отпуска повече пари за доболничната помощ. Вместо един преглед при добър специалист да бъде 40 евро, може да струва 200 евро. Така отивайки една жена при него и установявайки навреме, че има например рак на гърдата, веднага ще се предприемат мерки и цялата сметка на здравната каса ще излезе към 700 евро.

В другия случай, ако жената отиде в много късен етап в болницата, ще й назначат химиотерапия, 2-3 операции, сериозно лечение и сметката ще достигне до 25 000 евро. Е, кое е по-изгодно за здравната каса и за държавата – да налива 25 000 евро или профилактично да отпусне 300-400 евро?

Какви са причините толкова години да липсва контрол в здравеопазването?

Определени хора от определени кръгове правят болници и днес ясно виждаме, че в големите градове имаме вериги от болници. Защо, например не виждаме болници в Ямбол, защо не виждаме голяма частна болница в Елхово, в Айтос или Камено? Ами защото определените хора не ги устройва, не им е стабилно.

Държавните болници трябва да бъдат майките на един град в здравеопазването, а който реши да прави болница, 50 % от печалбата й да отива в апаратура и кадри. От другите 50 %, 25 % да ги взема фирмата, а останалите 25 %-да бъдат за лекарите, за да ги изпращат на специализация в чужбина.

Вижте как се стегна секторът, свързан със хазарта. 90-те години в дадено кафене имаше по 2 хазартни машини, откъдето собственикът на обекта печелеше. После въведоха да има определени зали за хазарт, след това, че трябва да има определени места, че не могат да са близо до училища. Минаха години и сега не можеш просто да влезеш в едно кафе и да видиш хазартни машини. И от всичките тези промени вече има контрол и пари в държавната хазна. А в здравеопазването – кога?

Внесохте ли вашите предложения до здравните власти?

Правя го от няколко години, не съм спрял да говоря по медиите за проблемите в здравеопазването, но никой няма интерес да слуша за тях. Може ли всяка година здравната каса да увеличава парите с по 1 милиард или с 800 000? Как от началото на прехода досега не дойде нито един министър – мениджър. Министерството на здравеопазването има нужда от реформатори, от кадри, които знаят болката и да имат твърдото решение да правят промени в този сектор – в бързата помощ, в болниците.

Трябва да има асоциация или някакъв фонд, който да иска от държавата и от касата да отделя средства за обучение, доболничната помощ трябва да бъде двигателят, ядрото, основният сектор в здравеопазването, но остава много назад по веригата.

Оптимист ли сте, че все пак ще се намери време и желание за реформи в здравеопазването?

Надеждата умира последна. Докато има хора да се борят и да имат желание за промени, вярвам, че рано или късно те ще се случат. Наближават поредните избори и се обръщам към всички политически партии да бъдат единни и на едно мнение – ако наистина обичат България и избирателите, един път да вземат историческо решение и да сложат проблема със здравеопазването на масата и да направят истинска реформа.

Крайно време е новите депутати да спрат течовете на милиардите от здравната каса, да сложат механизъм за контрол и нови правила за ред в здравеопазването, да го извадят от бизнеса и търговията.

Какво бихте направил първо, ако реформата стане факт?

Ще бъда много щастлив. Ако загубим тази битка, я губим целия народ, той Васил Левски го е казал много точно. “Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя – губя само себе си!”. Всичко, което се случва в здравния сектор касае пряко народа.

Голям минус за страната е липсата на здравна карта в България. Непрекъснато и преди съм казвал, че беше нужно да се седне на една кръгла маса и да се коментира темата със здравето на хората. Как в 6-милионна България има повече възрастни хора от младежите, да се направи проучване, статистика какви болести са най-много, какво липсва и да кажем – България има нужда от 28 централни болници, а до тях да има помощни заведения.

Държавата просто няма стратегия за увеличаването на кадрите, да инвестира в университети, ние виждаме, че тя налива пари в болниците. Запомнете – никога повече не трябва да гледаме на здравеопазването като на бизнес!