Скъпо, по-скъпо, много скъпо – такава е тенденцията на имотния пазар у нас. За една година цените на недвижимостите в Пловдив са се вдигнали средно с 5%, а София е шампион с 8,8%. Средно за страната ръстът е 7,5 на сто и България се нарежда на 25-о място в света по ръст в цените.

В доклада на кoнcyлтaнтcкaтa кoмпaния Кnіght Frаnk, цитиран от Марица бг, са обследвани 55 държави, като тези в топа отбелязват двуцифрен ръст.

B световен мaщaб цeнитe нa жилищaтa ca нapacнaли c нaй-бъpзия cи тeмп oт 2005 г. Toвa ce дължи нaй-вeчe нa ниcкитe лиxви и нeдocтигa в пpeдлaгaнeтo в отделни региони, а също така и на pъcтa нa cпecтявaниятa нa дoмaкинcтвaтa, считат анализаторите нa Кnіght Frаnk.

Данните за ръста в цените и в издадените строителни разрешителни за България не ме учудват. В условия на криза нашенецът си знае една формула – или трупа в банка, или купува недвижимости, коментира финансовият анализатор и автор на книги Светозар Гледачев.

Първото вече е абсолютно неизгодно, още повече че банките постепенно спират да приемат депозити.

А второто е „малко по-малко лошо“, счита Гледачев. Теорията му е, че на имотния пазар се надува балон и той рано или късно ще се спука. И най-попарени ще са хората, които са пазарували недвижимости с инвестиционна цел.

Повечето покупки на жилища в момента се правят именно с такъв замисъл, категоричен е и Никола Янков, управляващ съдружник в Експат Капитал (компания за управление на инвестиции и спестявания). В България

през първите 6 месеца на 2021 г. са продадени над 60 000 нови жилища.

Така в имоти от началото на годината са били инвестирани не по-малко от 6 млрд. лв., пресметна той пред dir.bg. В същото време банките са раздали под формата на ипотеки около 1 млрд. лв.

Банките всъщност са част от сюжета, тъй като предлагат изключително ниски лихви и изгодни кредити. Всичко това показа, че хората са вложили в жилища спестени пари и тази тенденция продължава. Въпросът е докога.

Само в София вече има над 200 000 празни жилища

и тази бройка расте заради продължаващото строителство, посочва Янков. В цялата страна преди пет години необитаемите имоти бяха около 1 милион. Сега са 1 100 000, допълва Светозар Гледачев.

„Ефектът на тъмните прозорци“, както икономистите наричат апартаменти и къщи, които нито са обявени за продан, нито за наем, е в състояние да срине имотния пазар.

Само си представете, че 20% от тези собственици пуснат за продажба имотите си, цените ще се сринат, разсъждава Гледачев.

Според него има няколко причини имотният пазар в България да прилича на балон, който може всеки момент да се спука. Първо: чисто демографски населението намалява.

В момента коефициентът „задоволеност откъм жилищна площ“ (който се следи в цяла Европа) у нас е 2.2. Тоест, едно домакинство притежава средно повече от два имота. На Балканите ситуацията с този показател е сходна, но в развита Европа е точно обратното – хората нямат толкова много собственост.

В момента у нас

хората купуват имоти, защото не знаят какво да правят с парите си.

И губят от това, категоричен е финансовият анализатор. Ако сега платят за кв. метър 1000 евро, а по-късно с много късмет го продадат за 1100 или 1200 евро, то печалбата е нула, тъй като инфлацията вече ще е изяла парите им.

Първите признаци, че балонът вече върви към спукване, са налице. Не става въпрос обаче за големите градове като София, Пловдив, Варна, а за периферията. В курорти като Банско, Пампорово и край морето цените на недвижимостите са се сринали до 200 евро на квадрат и се продават под себестойност, дава пример Гледачев.

Пловдив е особен случай

В Пловдив се строи много и това е лесно обяснимо. Още през февруари градът под тепетата изпревари столицата по издадени брой разрешителни за жилища.

Градът се развива и става притегателен център за много вътрешни мигранти заради индустриалните си зони и възможността за лесно намиране на работа. Тоест, тук е трудно да допуснем, че имот на хубаво място ще стои дълго непродаден. От друга страната са ВУЗ-овете.

Когато младеж от друго населено място дойде в Пловдив, родителите му имат сметка да инвестират в собствен дом, особено ако имат спестявания.

Защото вероятността отрочето им да не се върне в малкия град или село е голямо. Има тенденция и столичани да инвестират в имот в Пловдив като „втори дом“, загатват брокери.

90 000 граждани се изнесоха на село

90 000 души са се върнали да живеят на село миналата година, подплашени от пандемията. Данните са на Асоциацията на българските села. Прогнозата е, че този процес ще продължи в следващите пет години, като минимумът на такава вътрешна миграция е около 50-60 хил. души на година.

„В над 90% от българските села има бърз интернет, което предоставя възможността за дистанционна работа. Голяма част от хората, които се местят на село, са в активна трудова възраст – между 35 и 55 г., и високообразовани“, уточни председателят на Асоциацията на българските села Борислав Борисов.  Напливът е една от причините за поскъпването на селските имоти.